Определение № 3147 от 16.12.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1759/2024
- Вид
- Определение № 3147
- Подписан
- 16.12.2024
- В сила
- 13.12.2024
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3147 гр. Бургас, 13.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100501759 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1,т.1 от ГПК, образувано по частната жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление :гр.София, ул.“Позитано“ №5,представлявано от Недялко Чавдаров и Иво Груев- изпълнителни директори, чрез адв. Ал.Бъчваров от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Христо Матов“ №29, ет.3,ап.Б4 против Определение № 5699/20.09.24г. по гр.д.
№5788/24 по описа на РС-Бургас, с което исковата молба по делото е върната , а производството поделото – прекратено.
В жалбата горното определение се сочи за незаконосъобразно и неправилно.
Оспорва се като неверен изводът на първата инстанция, че искът е недопустим, доколкото ищецът не притежавал активна легитимация за предявяването му, изводимо от разбирането на ВКС, изразено в ТР от 07.03.19г. по тълк.д.№1/18г. на ОСТК на ВКС, че само мнимо представляваният има правен интерес и процесуална възможност да иска прогласяване на недействителността на застрахователния договор.Позицията на страната е концентрирана върху твърдението, че тълкувателното дело касае специфична материя( „Гражданска отговорност на автомобилистите“), която е със задължителен характер и има висока обществена значимост, а в случая предмет на делото е договор между две търговски дружества по застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилни превози на товари“, сключен от лице без представителна власт, като товарните автомобили, посочени в него са собственост на трети лица, които не са дали съгласие за застраховането на вещите, не са отдавали машините за ползване на ответника и последните не са включени в лиценза му, при това собствениците са се възпротивили срещу действието на процесната застрахователна полица.Поддържала е и осъществяването на измамни действия на неизвестно лице, извършващо от името на ответника поредица транспортни превози на товари , които не достигат до получателя им. Твърди, че се касае за измами, при които според правилата на Конвенцията за международни автомобилни превози на товари“, отговорен за 1 недоставянето им е ответникът(който изобщо не е извършвал превозите), а също и неговият застраховател – ищецът въз основа на сключения между тях недействителен застрахователен договор.Т.к. и двете страни по делото търпят вреди от горното, страната счита, че има правен интерес от заявяването на настоящата претенция, притежава активна легитимация и искът й не е недопустим. Ответникът също се бил противопоставил веднага след узнаването за извършените без представителна власт действия, заявявайки както на ищеца, така и на органите на реда, че не е упълномощавал никого да сключва застрахователните договори със ЗЕАД.
Извън горното, страната се позовава и на факта, че първата инстанция не е изложила доводи защо счита недопустима и връща също втората евентуално заявена претенция за унищожаване на договора поради измама, което също се приема за неоснователно.
В обобщение от изложеното, страната моли за отмяна на постановеното прекратяващо делото определение и за връщането на делото на първата инстанция за продължаването на съдопроизводствените действия по исковете.
Не се ангажират нови доказателства.
Ответникът по частната жалба, ответник и в производството по гр.д.№ 5788/24г. по описа на БРС- „Транс Карго- БГ“ЕООД, с ЕИК 207125019, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“ГенГурко“№9, ет.3, представлявано от Милен Милев, редовно уведомен за настоящото производство ,не е представил писмен отговор.
Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна, подадена в рамките на визирания в закона процесуален преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.
Разгледана по същество тя е частично основателна, като съображенията на съда за това са следните:
Производството по делото е било образувано първоначално пред Софийски РС(на 19.04.24г., а в последствие изпратено по подсъдност на БРС, пред който е образувано гр.д.
№5788/24г. по исковата молба на застрахователното дружество против ответника- превозвач и застраховано лице по застрахователна полица „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“ № 3443230200000455,сключена на 27.11.23г. , със срок на действие до 26.11.24г., чрез застрахователен посредник „Ай енд Джи Иншурънс Брокерс“ ЕООД и лице, легитимирало се като представител на „Транс карго-БГ“ ЕООД. Междувременно и преди да представи списък на застрахованите ППС, за което представителят се ангажирал , но не изпълнил, застрахователят бил сезиран с претенции за щети по три застрахователни събития с превозвач –ответника, който не бил доставил товарите по предназначението им. По случая са образувани наказателни преписки, в хода на които се изяснило, че ответникът не е възлагал сключването на застраховки с ищеца, че посочените ППС не са включени в лиценза му, че тези машини не са му били предоставяни от собствениците за ползване, нито последните са изразили съгласие за застраховането им.
При тези обстоятелства е заявена като главна претенцията за установяване нищожността на сключения застрахователен договор, а при условие на евентуалност- иск за унищожаването на договора като сключен при измама.
С обжалваното по делото определение съдът е счел претенцията за недопустима и е прекратил производството по делото изцяло, позовавайки се на липсата на правен интерес на 2 ищеца от воденето на иска за недействителност срещу ответника, като се изтъкват съображенията на ВКС, изнесени в цитираното по-горе тълкувателно решение.
Според БОС определението е правилно, що се отнася до извода за недопустимост на главния иск- за обявяване нищожността на застрахователния договор поради липсата на представителна власт за това от страна на застрахованото лице.Като последица от това според БОС е правилно и произнасянето, прекратяващо производството пред БРС в тази част.
Въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на първата инстанция, изнесени в мотивите на определението й за горното,т.к. те са важими не само в хипотезата- атакуване валидността на договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, разгледан в Тълкувателно решение 1/07.03.19г.на ОСТК на ВКС по тълк.д.№1/ 18г., но и за всички сделки, страдащи от порока „липса на представителна власт“.
Не само в цитираното тълкувателно решение на ВКС, но и в правната теория и съдебната практика е трайно застъпено становището, че процесуалната защита е допустима само ако съществува признато от закона материално право, което се нуждае от такава, от което следва, че тя не може да се упражни с твърдението за неправомерно засягане на чужда правна сфера. Този принцип за материална обоснованост на процесуалната защита намира израз в абсолютната процесуална предпоставка, наречена активна процесуална легитимация или право на иск, най-общо изводим от визираната в нормата на чл.26, ал.2 от ГПК забрана за защита на чужди нарушени права и интереси.
Горното е видно и от становището на ВКС , изразено в т ІІ. 6 от ТР № 5/2016 г по т. д № 5/2014 г ОСГТК на ВКС, че „при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. Както субективното потестативно (преобразуващо) материално право на мнимо представлявания да потвърди и по този начин да валидира с обратно действие във времето висящо недействителния договор, така и неговото субективно материално право да се позове на тази недействителност, респ. и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са наследими (освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими престации, свързани с неговата личност ) и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му - съразмерно дела му от наследството. Наследяването очертава легитимацията по иска, пределите на допустимото позоваване на недействителността, която от висяща е станала окончателна.“
Ето защо, при твърдение в конкретния процес за мнимо представителство, но не на ищеца и след като разпоредбата на чл.42 от ЗЗД дава защита не другиму, а на субекта с накърнената от мнимото представителство правна сфера и той в случая е ответникът, само той, може да се позове на заявената нищожност на правоотношението,като поиска включително обявяването й.
Горното налага извода за липса на активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на иска за нищожност на застрахователния договор поради мнимо представляване на застрахования, а това е основание за прекратяване на производството по този иск като недопустимо.
Казаното дотук обаче не може да се отнесе до евентуално заявената в процеса претенция за унищожаване на застрахователния договор.
Изнесените в исковата молба факти съответстват на хипотезата на чл.29 от ЗЗД, при която 3 измаменият твърди, че измамата произхожда от трето за правоотношението лице, но преди да се произнесе по допустимостта на този иск, първоинстанционният съд би следвало да укаже поправка на исковата молба чрез привеждането на обстоятелствената й част в съответствие с петитума, като ищецът посочи в какво точно се изразяват измамливите действия и какво е субективното отношение на ответната страна към тях в съответствие с изискванията на горепосочената разпоредба.
С оглед направените констатации, в тази част определението на РС за прекратяване на производството е неправилно и следва да бъде отменено,а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие са дадените от БОС указания.
Водим от горното, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 5699/20.09.24г. по гр.д.№5788/24 по описа на РС-Бургас, с което исковата молба В ЧАСТТА, касаеща претенцията за унищожаването на договора по застрахователна полица „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“ № 3443230200000455, сключена от страните по делото на 27.11.23г., със срок на действие до 26.11.24г., е ВЪРНАТА, а производството по делото – ПРЕКРАТЕНО.
ПОТВЪРЖДАВА горното определение в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото с приложенията на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за унищожаване на застрахователния договор, при съобразяване на дадените с настоящото определение указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4