Решение № 140 от 14.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Русе, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря Светлана Н. Енчева като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520200007 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Ю. И. П. против Наказателно постановление № 182400357/18.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на земеделският производител-жалбоподател е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Г. В. от АК – Русе. Поддържа се жалбата и се моли за нейното уважаване, в условията на евентуалност се навеждат доводи за маловажност.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ст. юрисконсулт П. Й., която заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. В подкрепа на тезата си, застъпва доводи за доказаност на приетите за осъществили се факти, изложени в наказателното постановление, а именно, че И.Б. е полагал труд, без да има сключен трудов договор. Излага съображения, че при съставянето на АУАН-а и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 17.12.2024 г., а жалбата е подадена на 27.12.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 31.08.2024 г. при извършване на съвместна проверка с представителите на НАП Варна за спазване на трудовото законодателство на ЗП Ю. И. П. в обект на контрол – тараба в гр. Русе, Стоково тържище „Плодекс“, място № 7 свидетелят Р. Р. - главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, приел, че И. Ю. И. полага труд като „работник“ в обекта на контрол без да има сключен писмен трудов договор с работодателя ЗП Ю. И. П..

По време на проверката И. И. помагал в подреждането на произведената стока. В тази връзка на И. била предоставена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която последния попълнил, че няма сключен трудов или граждански договор, че не желае да сключи трудов договор и че не получава трудово възнаграждение.

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2434272/31.10.2024 г., в който било констатирано допуснато нарушение на трудовото законодателство от страна на ЗП Ю. И. П. - чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Съобразявайки отбелязаните под т. 3 констатации, свидетелят Р. Р. приел, че с тези си действия жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса за труда, като в тази връзка съставил АУАН № 182400357/31.10.2024 г., който бил подписан от земеделския производител без възражения.

Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал оспореното наказателно постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателят на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Наказателно постановление № 18-2400357/18.11.2024 г., Удостоверение за раждане, Писмо изх.№ 24102377/09.12.2024 г., Писмо рег.№ 188200-6959/20.12.2024 г., АУАН № 18-2400357/31.10.2024 г., Протокол за извършена проверка № ПР 2434272/31.10.2024 г., Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, Декларации – 3 бр., Писмо изх.№ 24100228/28.11.2024 г., Писмо изх.№ 24101262/03.12.2024 г., копие на плик – 2 бр., копие на известие за доставяне – 2 бр., справка за настоящ адрес, идентификационна карта, копия на сигнали – 3 бр., Протокол за извършена проверка на обект от 28.09.2024 г., Протокол за извършена проверка на обект от 09.11.2024 г., Протокол за извършена проверка на обект от 16.11.2024 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Р. Д. Р.

(актосъставител), А. М. М. и И. Ю. И..

Като цяло доказателствената съвкупност по делото е безпротиворечива. Отчитайки наличието на частични противоречия в така събраната доказателствена съвкупност, съдът съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК подложи последната на задълбочен анализ, 2 като стигна до следните изводи:

По отношение на писмените доказателства и доказателствени средства:

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като особено цени представената по делото декларация по чл.

402, ал. 1, т. 3 от КТ. Декларираната в същата информация, касаеща съществените елементи на трудово правоотношение, въз основа, на които може да се сключи писмен трудов договор, намира потвърждение в приобщените по делото гласни доказателства - показанията на свидетеля И. И. (с изключението на реквизит: „длъжност“ – „работник“, по отношение на който свидетелят дава подробни и обстоятелствени показания за неговото попълване) .

По отношение кредитиране на гласните доказателства:

Св. Р. Р. (актосъставител) потвърждава, че на въпросната дата при проверка на обекта установили, че полагат труд три лица, едно от които И. И., син на жалбоподателя. Уточнява, че св. И. подреждал стока, извършвал товаро-разтоварна дейност, като същият бил наблюдаван от него няколко минути преди да се легитимира. Потвърждава, че проверката била инициирана след подаване на сигнали от страна на св. М..

Показанията на св. А. М. сочат, че на 31.08.2024 г. е видял проверяващите на СТ „Плодекс“ и че двете дъщери на Ю. П. ги обслужили. Друго не бил видял в процесния ден.

Съдът кредитира неговите показания в посочената част, както и в частта относно подадените от него сигнали. Съдът отчита факта, че свидетеля и жалбоподателя били във влошени отношения, чието обостряне съвпада с подаваните от него сигнали, както и че същите са конкуренти при извършваната от тях търговска дейност. Поради това същите цени критично и в съответствие с останалата доказателствена съвкупност.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И. И., като отчита евентуалната му заинтересованост с оглед обстоятелството, че същият е син на жалбоподателя.

Свидетелят изнася данни, че баща му не е в добро физическо състояние, има проблем с очите и не трябва да вдига тежко. С оглед на това, заявява, че в процесния ден е разтоварвал, рано сутринта произведената стока от автомобила и е прибирал празния амбалаж за следващия ден. Не очаквал и не е получавал възнаграждение за помощта, която оказвал на родителите си. Не бил работил на 31.08.2024 г., а е помогнал на родителите си и не бил получавал трудово възнаграждение. Заявява, че е ученик и че в делничните дни от 8 ч. участва в учебните занятия и че помощ на родителите си е указвал и друг път. Посочените обстоятелства се потвърждават от св. Р. (частично – по отношение на извършената товароразтоварна дейност от И. И. на 31.08.2024 г. около 8,20 ч. до тараба 7 на СТ „Плодекс“).

От правна страна:

Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени обществено опасни последици.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

По друг начин казано, трудовото правоотношение се характеризира с нееднократното 3 и системно престиране на работна сила от работник или служител на определена длъжност, с определено работно място и работно време, под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на работата и срещу уговорено трудово възнаграждение, изплащано периодично.

Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор преди постъпване на работа, за който законът преписва писмена форма за действителност, следва да съществува и съответно да е доказано по делото съдържанието на трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане и работно време.

В конкретния случай съдът намира, че събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, не доказват по изискуемия несъмнен начин наличие на трудово правоотношение между жалбоподателя и И. Ю. И., ЕГН ********** към 31.08.2024 г.

Съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал.1 КТ и възприе актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 416 от КТ предвижда отразените единствено в редовно издадения акт констатации, фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения.

Представената по делото декларация по чл. 402 от КТ (лист 18 от делото) е попълнена от И. И.. Посочената декларация представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила обвързваща съда. Декларацията, представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Дори и да е налице воля за добросъвестно попълване на декларацията от лица, които желаят да сътрудничат на проверяващите, това би имало за закономерен резултат попълване на всички графи в декларацията, вкл. тези, които носят белезите на трудовото правоотношение - работно място, име на длъжност, работно време, между седмични почивки и почивки в рамките на работния ден, трудово възнаграждение.