Решение № 1504 от 27.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1504 гр. София, 27.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20211110133173 по описа за 2021 година Предмет на делото е предявеният от ИГН. ГР. Р. срещу [ЮЛ] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 и сл. от ГПК за установяване недължимост на ответника сумата от 400 лв., която сума представлява част от общо 1957,19 лв., представляваща претендирана от ответника сума за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в [адрес] за периода от 07.06.2017 г. до 07.07.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът – [ЮЛ] е открил партида на името на ищеца без правно основание, като в тази връзка сочи, че не е налице облигационна връзка между страните. Сочи, че сумите не се дължат поради непредоставена и неотговаряща на стандартите услуга, както и че същата не е потребена в процесния имот. Оспорва се и начинът на отчитане на сумите.

Сочи се, че ищецът няма качеството потребител. Счита, че претенцията на ответното дружество е погасена по давност, излага подробни съображения в тази насока.

В законоустановения срок, от страна на ответното дружество постъпи писмен отговор, в който се сочи, че исковата молба е нередовна. Предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди, че в базата данни на Софийска вода фигурира партида с посочения от ищеца клиентски номер с титуляр – ищеца и имот, находящ се в [адрес]. Сочи, че за процесния период 07.06.2017 1 г. до 07.07.2020 г. са издадени фактури на обща стойност 1957,19 лева, която сума претендира като дължима. Твърди, че между него и ищеца е възникнало валидно облигационно правоотношение. Сочи още, че отношенията между тях са регламентирани от ОУ, по силата на които ищецът има качеството потребител.

С уточнителна молба /л.30 по делото/ ищецът е посочил, че сумата от 400 лв., претендирана като частична от сумата в общ размер на 1957,19 лв. е формирана както следва: 20 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер]. на стойност 33,55 лв.; 20 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] г. на стойност 32,27 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 28,29 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 48,39 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 37,34 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № **********/07.11.2017 г. на стойност 28,76 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 28,57 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 42,13 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 31,37 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 43,64 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 36,10 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 31,63 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 54 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 34,50 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 35,08 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 64,46 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 39,71 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 42,64 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 71,37 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 56,59 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 48,69 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 38,06 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] г. на 2 стойност 48,70 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № **********/09.05.2019 г. на стойност 51,31 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 57,66 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № **********/05.07.2019 г. на стойност 48,81 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 54,52 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 71,61 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 59,57 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 52,42 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 72,24 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 63,30 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 56,41 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 102,83 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № **********/07.04.2020 г. на стойност 66,23 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № **********/11.05.2020 г. на стойност 68,96 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 107,71 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер]. на стойност 76,44 лв.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване предпоставките на отричаното от ищеца вземане, т.е. фактите, от които произтича, а в случая това са обстоятелствата свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на вода и водоснабдителни и канализационни услуги, обема на доставените на ищеца услуги през процесния период, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на иска и възраженията си срещу вземането, в това число за изтекла давност.

Ответникът не оспорва, че извънсъдебно – преди подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, 3 е претендирал от И.Г. А. плащането на сумата 1957,19 лева, като това обстоятелство се установява и от представеното от ищеца копие от справка, издадена от [ЮЛ], за фактурирани задължения за имота на адрес: [адрес] партида с клиентски № [номер] с титуляр И.Р. за периода от 07.06.2017 г. до 07.07.2020 г.

Съгласно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а” и б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителните и канализационните услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Аналогична е нормата на чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която предвижда, че потребители на ВиК услугите са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В процесния случай от изисканата от [ЮЛ] информационна справка е видно, че процесният [адрес] е деклариран от ищеца И.Г. А. като негова собственост. Справката макар и да не представлява титул за собственост е една индиция, че именно ищецът е собственик на процесния имот и доколкото същата не е изрично оспорена от него и не са представени никакви доказателства, които да я оборват, съдът намира, че следва да приеме, че правото на собственост върху [адрес] принадлежи на ищеца И.Г. А..

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги в [номер], партида с клиентски № [номер], по силата на което ищецът е задължен да заплаща на ответника стойността на 4 предоставените ВиК услуги.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния имот са извършвани реални измервания, като вещото лице в табличен вид е направило изчисления на реално консумираните обеми вода за процесния период. Размерът е определен както в обеми използвана вода, също и като стойност съгласно цените, утвърдени от КЕВР. От заключението е видно, че общият обем на консумираната вода е 686,73 m3 и начислените от ответника суми за нея възлизат на 1957,19 лв.

Вещото лице е дало заключение, че предоставените обеми вода са правилно изчислени и осчетоводени. От изложеното съдът приема за установено, че ответникът е доставил В и К услуги на ищеца през процесния период, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума.

От страна на ищеца е наведено възражение, че задължението е погасено по давност с изтичането на тригодишен давностен срок, което е частично основателно. Вземането за стойността на предоставените ВиК услуги се погасява с изтичането на тригодишна давност на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД. В чл. 33, ал. 2 от общите условия на [ЮЛ] е уговорено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране на задължението. Следователно по отношение на тези задължения е приложима нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, според която ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, тъй като фактурирането на задължението представлява по същността си покана за плащане на съответната сума, включена във фактурата. Ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че са настъпили обстоятелства, въз основа на които давностният срок да е бил спрян или прекъснат. Поради това съдът приема, че към датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело – 10.06.2021 г. са били погасени по давност вземанията за периода до м.05.2018 г. включително, тъй като вземането за м.05.2018 г. е възникнало на 01.06.2018 г. С оглед изложеното съдът намира, че погасени по давност са сумите за периода от м.06.2017 г. до м.05.2018 г., като доколкото предявеният иск е частичен, то съдът при приложение на чл.162 ГПК намира, че общият 5 размер на погасените по давност вземания възлиза на 140 лв., която сума е сбор от следните: 20 лв. по фактура № [номер]. на обща стойност 33,55 лв.; 20 лв. по фактура № [номер] г. на обща стойност 32,27 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 28,29 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 48,39 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 37,34 лв.;

10 лв. по фактура № **********/07.11.2017 г. на обща стойност 28,76 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 28,57 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 42,13 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 31,37 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 43,64 лв.;

10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 36,10 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 31,63 лв.

Следователно предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 140 лева, а за разликата над тази сума подлежи на отхвърляне.