Решение № 245 от 30.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Бургас, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Д. Евг. Т. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600775 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура – Бургас против Присъда № 57 от 08.04.2024 г., постановена по НОХД № 3231/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас. С протестираната присъда подс. Б. Х. Х. с ЕГН:

********** е признат за невинен и е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В протеста и допълнението към него прокурорът изразява несъгласие с правните съображения на районния съд да приеме, че деянието, предмет на обвинението, представлява кражба на чужди движими вещи – два коня, а не измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като пострадалият В. В. не бил претърпял имуществена вреда в резултат от деянието, доколкото срещу заплатената от него сума получил владението и собствеността върху процесните две животни. Прокурорът настоява, че в случая се касае именно за измама в наказателноправния смисъл на това понятие, тъй като подс. Х. на практика не е отнемал животните от владението 1 на техния действителен собственик св. Б. Р., а сдЕ.та с тях и предаването им от подсъдимия на купувача В. били извършени точно на мястото, където конете били оставени от Р. няколко часа по-рано същия ден. В тази връзка поддържа теза, че В. заплатил на подсъдимия сумата от 550 лева като придобивна цена за двете животни, именно воден от невярното убеждение (възбудено и поддържано от подс. Х.), че последният е собственик на конете и желае да ги продаде – факт, добре известен на самия подсъдим. С оглед тези съображения прокурорът намира оспорената присъда за неправилна, тъй като не съответствала на установените по делото фактически обстоятелства, като претендира нейната отмяна и постановяване на нова въззивна присъда, с която подс. Б. Х. да бъде признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл. 209, ал. 1 от НК, и да бъде съответно наказан. С протеста не са отправени доказателствени искания.

В закрито заседание на 21.06.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Застъпва, че са налице всички признаци на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК доколкото с действията си подсъдимият е въвел пострадалия в заблуждение относно действителното правно положение за собствеността на двата коня и по този начин го е мотивирал да се разпореди в негова полза, като му предаде парите, цена по сдЕ.та. В заключение предлага съдът да признае Х. за виновен и да му наложи наказание при приложение на чл. 54 НК, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от три години.

Пред въззивния съд подсъдимият се представлява от упълномощен защитник - адв. Х. К. – БАК, която оспорва въззивния протест. Счита, че първоинстанционният съд правилно е оправдал подзащитния й, доколкото не се доказват признаците на престъплението „измама“ по чл. 209,ал. 1 НК. В тази връзка допълва, че в конкретния случай, извършвайки продажбата на чужди вещи, Х. е изпълнил задължено си да ги предаде на купувача срещу конкретна сума и вещите реално са предадени – т.е. в случая няма причинена 2 имотна вреда, поради което и липсва обективен признак от състава на престъплението. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, с която Х. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Б. Х. се придържа към казаното от неговия защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Производството пред РС – Бургас е протекло по общия ред, като в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил необходимите доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки подробни мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по 3 собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция:

Подсъдимият Б. Х. Х. с ЕГН: ********** е роден на ********* г. в гр.

******. Той е *******, ******** гражданин, ********, ******* (веднъж е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК), работи като ******** и живее в с. ********, общ. *********, ул. „*******“ № **.

Св. Б. Р. живеел в с. **************** и бил собственик на два коня един женски на възраст 32 години и един мъжки на възраст 17 години, които използвал по работа във връзка с извършваната от него трудова дейност. През деня той оставял конете на поляна извън село **********и вечерта ги прибирал.

На 14.12.2021 г. следобед той вързал двата коня на поляната в близост до селото, след което се прибрал в дома си. По същото време подс. Х. се намирал в дома си, находящ се на ул. „********“ № ** в с. ***********, общ. *******, заедно с брат си – св. И. Х. и други техни роднини. Употребявали алкохол, като подс. Х. бил повлиян от изпитото количество. От къщата на подс. Х. се виждала поляната, където св. Р. бил оставил конете си. Подсъдимият забелязал, че никой не пази животните и те са оставени без реален надзор.

Тогава той решил да прибере животните за себе си и да ги продаде, за да се снабди с финансови средства. За постигането на тази цел, той се нуждаел от помощ на други лица, както и от голям автомобил („бус“), с който да превози животните. Подс. Х. се обадил на св. Й. А., за който предположил, че може да се поинтересува от конете, с намерение да му ги предложи на него. Св. А. по това време тъкмо пътувал към гр. К. заедно със св. В. В.. В хода на проведения телефонен разговор, Х. заявил на А., че имал за продаване два коня и търси купувач, но А. отказал, като заявил, че не му трябват. Св. В. чул разговора и проявил интерес към животните, като заявил, че той желае да ги закупи. В тази връзка подс. Х. и св. В. провели телефонен разговор, в хода на който подсъдимият му заявил, че конете са негова собственост, намират се на поляна до с. ******** и искал още днес да ги продаде за сумата от 750 лева. Св. В. отново потвърдил, че е съгласен да ги закупи и ще дойде да ги вземе. В тази връзка, св. В. се прибрал до гр. К., където се разделил със св. А. и тръгнал на обратно с брат си – св. Г. В., за да натоварят конете. В. и Х. се били разбрали 4 да се чакат пред заведението в с. *********, стопанисвано от вуйчото на подс.

Х. – св. Х. Х.. На уговореното място се срещнали братята Х. и братята В.. Х.се качили в „буса“ на В., и четиримата се отправили към поляната, където все още пасели конете. Когато стигнали на поляната, подс. Б. Х. потвърдил на В.

В., че конете са негови и ги е закупил от гр. ***********, но са стари и не стават за работа, а трябва да се заколят. Като чул това, св. В. заявил, че ще заплати сумата от 550 лева за тях вместо уговорената сума от 750 лева.

Подсъдимият се съгласил и В.веднага му заплатил 550 лева на ръка за конете.

Подс. Х. помогнал на В. и брат му да качат конете в управлявания от тях „бус“, но тъй като не се побирали - животните били надупчени с шило в задната част, за да могат да се качат в „буса“, а на мъжкия кон дори били отрязани копитата, за да може да се събере. След натоварването им братята В. потеглили към гр. К.. По пътя „бусът“ бил забелязан от св. А. – полицейски служител от РУ Созопол. Той решил да последва автомобила, тъй като бил видимо претоварен и се усъмнил, че може да извършва нелегална дейност (превоз на мигранти). На светофара преди К. забелязал главата на животно, което се подава от „буса“ и продължил по пътя, след което докладвал на дежурен в РУ.

Около 22:00 ч. св. Б. Р. получил обаждане от негов приятел, че конете му не се намират на поляната, където ги е оставил. В тази връзка той подал сигнал до РУ-Созопол, като малко по-късно вечерта животните били открити в гр. К. в дома на св. В. В.. При проведен разговор с полицейските служители, той заявил, че ги е закупил от подс. Х.. След изясняване на деянието конете били предадени на полицейски служители с протокол за доброволно предаване от св. В., а след това – върнати на св. Р.. В последствие, заради проявената жестокост към тях, двата коня починали от раните си.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РСБургас, прие за безспорно установена на база на:

Гласните доказателствени средства – показанията на св. В. В.(л. 41 от първоинстанционното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 24 от Том 1 на ДП); св. Т. А. (л. 41 гръб от първоинстанционното производство); св. Б. Р. (л. 41 гръб от първоинстанционното производство); св.

Г. В. (л. 42 от първоинстанционното производство) и св. Й. А. ( л. 42 от 5 първоинстанционното производство).

Писмените доказателства: справка за съдимост (л. 68 от първоинстанционното производство); справки от мобилните оператори (л. 83 – 88 от Том 1 на ДП); справка за собственост на МПС (л. 98 от Том 1 на ДП); протокол за доброволно предаване (л. 116 от Том 1 на ДП); разписка (л. 117 от Том 1 на ДП) и документи по задържане по ЗМВР (л. 119 – 121 от Том 1 на ДП).

Писмените доказателствени средства: протоколи за разпознаване на лица, ведно с фотоалбуми към тях (л. 47 – 50; л. 55 – 58; л. 61 – 64 и л. 67 – 70 от Том 1 на ДП).

Експертизите: заключението на вещото лице по изготвената зоотехническа експертиза (л. 37-39 от Том 1 на ДП), включително и от отговорите на вещото лице, в хода на първоинстанционното съдебно следствие (л. 40 гръб – 41 от първоинстанционното производство).

Въпросните доказателствени източници са били анализирани от първата инстанция, както по отделно, така и в своята съвкупност, като аналитична дейност на БРС не страда от едностранчивост, противоречивост или неяснота.

Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d33c3e91-9226-49f3-a18e-c1c8504764be