Решение № 7930 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7930 гр. *, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И. при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20251110145585 по описа за 2025 година

„**“ ЕАД е предявило срещу Н. А. Г. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 1887,* лева за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 20.05.2025 г. до окончателното изплащане, 299,20 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 16.05.2025 г., 43,29 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 20.05.2025 г. до окончателното изплащане и 10,66 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 16.05.2025 г., за топлоснабден имот в гр. *, ж. к. „*“, *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29332/2025г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. * ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за погасяване на претендираните суми с изтичане на 3-годишна давност. Сочи, че между страните няма облигационна връзка. Намира претенциите по отношение на услугата за ДР за неоснователна. Оспорва претенциите за законна лихва, доколкото липсват 1 доказателства за публикуване на фактурите, както и за покана за плащане, поради което и не следва да се счита, че е изпаднала в забава. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За уважаването на предявения главен иск ищецът трябва да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

На първо място спорно между страните е обстоятелството, че е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Ответникът оспорва предявените искове, а именно качеството си на клиент на топлопреносното дружество.

За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, ищецът е представил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73 от 29.04.2009 г., с който * и А*а продават на Н. А. Г. недвижим имот в гр. *, ж. к. „*“, бл. *, вх.

* ет. 3, ап. *. В нотариалния акт е посочено, че дарителят Костадин Велинов Конакчийски * и А*а запазват лично за себе си заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно, вещното право на ползване върху продавания имот. От преписи-извлечения от акт за смърт на А*а се установява, че същата е починала на 06.01.2025 г., а * – на 03.12.2009 г. Съдът констатира, че процесният период обхваща 05.2022 г. – 04.2024 г., като А*а, вещен ползвател на имота, е починала след него, на 06.01.2025 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б, б. „а“, вр. т. 27г от ДР на ЗЕ, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува електрическа енергия или природен газ, за собствено ползване. Следователно по изрично разпореждане на закона по договора за доставка на топлинна енергия за процесния имот потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Именно такова лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Лицето, на което е учредено вещно право на ползване, упражнява две от правомощията на собственика – владее и ползва вещта, поради което и законът е презюмирал, че именно това лице потребява доставената до имота топлинна енергия и точно то следва да е задължено да я заплаща. С учредяване на вещно право на ползване собственикът реално се лишава от правата си да владее и ползва вещта, поради което и няма как да отговоря за разходите за консумирана топлинна енергия в имота.

Поради изложеното съдът намира, че липсва пасивна материалноправна легитимация 2 на ответника, който е собственик на процесния имот, но за процесния период друго лице е разполагало с вещно право на ползване върху него и същото е имало качеството на клиент на топлинна енергия.

Поради това предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, който претендира разноски за адвокатски възнаграждения в исковото и заповедното производства в общ размер на 495,95 евро, които следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „**“ ЕАД, ЕИК *, срещу Н. А. Г., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 1887,* лева за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 20.05.2025 г. до окончателното изплащане, 299,20 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 16.05.2025 г., 43,29 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г.

– 04.2024 г., ведно със законната лихва от 20.05.2025 г. до окончателното изплащане и 10,66 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 16.05.2025 г., за топлоснабден имот в гр. *, ж. к. „*“, *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29332/2025г. на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК *, да заплати на Н. А. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 495,95 евро – разноски за исковото и заповедното производства.

Решението е постановено при участието на „*” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3