Определение № 3415 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3415 гр. София, 22.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002102592 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. В. Й. и „Текмор“АД, и двамата чрез процесуалния си представител адв.Д. Н., срещу решение №150/19.02.2025г., постановено по гр.д.№442 /2024г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261097/23.08.2023г., постановено по гр.д.№14410/2020г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от :

- Х. Е. В., гръцки гражданин, [дата на раждане] и от “ ТЕКМОР”АКЦИОНЕРНО ТЪРГОВСКО - ПРОМИШЛЕНО ДРУЖЕСТВО, със седалище в община Александрия, обл.

Иматия, Република Гърция, вписано в Общ търговски регистър на Република Гърция с № 21335926000, иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответника „ЕЛИСА 1” ООД/в ликвидация/, ЕИК 205910302, че ищците са собственици съответно при 1/20 ид.част за Х. В. и 19/20 ид.ч. за “Текмор” АД, на основание чл.271 от ТЗ, на недвижим имот : офис № ***, идентификатор ***., находящ се на адрес [населено място], община “Л.”, [улица] да бъде осъден ответника да предаде на ищците владението върху недвижимия имот ;

- Х. Е. В., гръцки гражданин, [дата на раждане] и от “ТЕКМОР” АКЦИОНЕРНО ТЪРГОВСКО ПРОМИШЛЕНО ДРУЖЕСТВО иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответника А. Л. Л., ЕГН [ЕГН], че ищците са собственици съответно при 1/20 ид. част за Х. В. и 19/20 и. ч. за “Текмор” АД, на основание чл. 271 ТЗ, на недвижим имот: офис № ***, идентификатор ***., находящ се 1 на адрес [населено място], община “Л.”, [улица] да бъде осъден ответника да предаде на ищците владението върху недвижимия имот.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат уважени.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК, по въпроса :

Възможно ли е физически лица, бивши съдружници в заличен търговец, пререгистриран при условията на §5г, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, в хипотеза на открита процедура по ликвидация, поради налично имущество, което е придобито от трети лица на непротивопоставимо на бившите съдружници основание/констативен нотариален акт за собственост по давност/ и съответно „не съществува“, макар и формално в правната сфера на търговеца в ликвидация, да упражнят правото си на ликвидационен дял/вкл. и в натура – срещу получаване на дял от собствеността на заличения търговец/, като защитят по исков ред правата си, и какъв е пътят на защита на тези съдружници.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл.280, ал. 2, предл.3 от ГПК.

Ответниците по касация „ЕЛИСА 1” ООД/в ликвидация/ и А. Л., чрез процесуалния си представител адв.Д.Т., не са депозирали отговор в предвидения от процесуалния закон срок.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 от ГПК, подадена е от легитимирано лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна :

По делото е представен нотариален акт от 29.12.1994г., н.д. 29493/ 94г., с който „ЕЛИСА 1“ООД е закупило следния недвижим имоти : офис ***, находящ се в [населено място], [улица], парцел ***, квартал ***, партерен етаж с площ 45.50 кв. м., както и офис №*** на същия адрес с площ 69.72 кв. м. на същия адрес.

Дружеството „ЕЛИСА 1“ ООД е било регистрирано по ф.дело № 10646/1994 г. на СГС, със съдружници К. Т. Г. и “Гръцки фуражи”АД, с регистрация в Гърция, с. Плати, област Иматия.

На 27.07.2000 г. е вписано сливане на „Текмор“АД с „Гръцки фуражи“АД.

На 29.07.2003г. между К. Г. и Х. В. е сключен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Елиса-1“ООД.С решение от 01.04.2004 г. на СГС, отразено в бр.35 от 22.4.2005г. на неофициален раздел на ДВ, са вписани промени по ф.д. № 10646/94 за “ЕЛИСА 1” ООД: заличен е като съдружник и управител К. Т. Г. ; вписан е като съдружник и управител Х. В. ; вписана е и промяна на адреса на управление: София, район “Л.”, [улица].

Тъй като дружеството не се е пререгистрирало в срок, същото е заличено от 31.01.2017г. на 2 основание §5, ал. 4 ПЗР на ЗТРЮЛНЦ.На проведено общо събрание на 13.12.2019г. на съдружниците на „Елиса 1“ ООД/заличено/, е взето решение за откриване на производство по ликвидация на дружеството при определен срок от 6 месеца.Видно от данните в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, е било вписано започване на процедура по ликвидация на 01.04.2020г., първоначално за срок от 6 месеца. За ликвидатор е определена Д. Г. Н. с [ЕГН] за срок от 6 месеца.Впоследствие срокът е продължаван неколкократно и понастоящем е продължен до 21.10.2025г.На 21.04.2020г. ликвидаторът на „Елиса 1“ ООД, ЕИК831527186 Д. Г. Н., е обявила в ТР покана към кредиторите на дружеството по чл.267 от ТЗ. Видно от Протокол от 29.10.2020 г., обективиращ решение на ликвидатора за разпределяне на имущество между бившите съдружници, е било разпределено имущество при квоти, съобразно дяловото им участие в капитала, а именно 95% за „Текмор“ акционерно търговско-промишлено дружество и 5% за Х. В..По отношение на процесните офиси – офис № *** с идентификатор ***и офис № *** с идентификатор ***, е посочено, че същите се предават в съсобственост на „Текмор“ АД и Х. В. при посочените по-горе квоти.

Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот от 16.09.2019г. на основание давностно владение №182, том III, peг. № 9947, дело № 520/2019г., на нотариус В. М., с който е признато, че С. Н. Й. е придобил по давност офис ***, с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица].

Съгласно нотариален акт №183 от 16.09.2019г. , том III, рег. № 5 9948, дело 521/2019 г., на нотариус В. М., С. Н. Й. е признат за собственик на основание давност на офис ***, с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица].

На 18.11.2019г. между С. Й. и М. Й. /съпрузи/, е сключен дружествен договор за учредяване на „ЕЛИСА 1“ ООД, ЕИК 205910302, при дялове от 50 % от всеки един съдружник.Като апортна вноска в капитала на дружеството са внесени двата имота - офис *** и офис ***, при оценка 221 950лв.Съгласно справката в ТРРЮЛНЦ, „ЕЛИСА 1“ ООД, ЕИК 205910302 е било регистрирано на 21.11.2019г. със съдружници при равни дялове - С. Й. и М. Й..На 17.02.2020г. е вписана промяна в правноорганизационната форма на дружеството от ООД в ЕООД, като едноличен собственик на капитала е вписан С. Й..

На 20.02.2020г. „Елиса 1“ЕООД чрез представляващия С. Й., е сключила с А. Л. Л. договор за продажба на офис №***.

С влязло в сила определение от 29.04.2022г. е върната на основание чл.130 от ГПК исковата молба, съответно е прекратено производството по предявените искове от Х. Е. В. и “Текмор” АД против С. Н. Й. и М. Й. Й., да бъде установено, че на се станали собственици на основание давностно владение на офис № ***, идентификатор ***. и офис № ***, идентификатор ***., както и иск да бъде установено, че „Елиса 1” ЕООД (л), ЕИК 205910302 не е придобило чрез апортна вноска съгласно дружествен договор от 18.11.2019г. собствеността върху офис №***, идентификатор ***., спрямо когото дружеството се е разпоредило в полза на трето лице.

От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка М. С., се установява, че същата знае за имотите на „Елиса 1“ ООД, дружество, учредено през 1994г.До 2002 г. дружеството осъществявало дейност в България.К. Г. бил управител на дружеството до 2002г., продал 3 формално дяловете си през 2003 г. на Х. В. - брат на свидетелката.Свидетелката е адвокат на „Текмор“ в Гърция. Имотите били закупени през 1994г. и били ползвани за офиси на дружеството „Елиса 1“ООД. Имотите не са били отдавани под наем, а в тях се съхранявал архивът на дружеството.Поне по три пъти годишно представители посещавали офисите.През март 2019г. служителка на дружеството се опитала да посети офисите в [населено място], но не могла да влезе.През 2008г. Х. В. се срещнал с К. Г. на изложение на земеделски продукти и разговаряли за евентуална продажба на офисите.Свидетелката посочва, че лично е посещавала офисите в периода 2005г. - 2010г., впоследствие 2010 2011г., както и през 2015г. , 2016г. и 2017г.През този период е ползвала ключ на дружеството за достъп до имотите от външния вход.Всичко било така, както са го оставили. Имало много прах.Водоподаването и електрозахранването били прекъснати.Свидетелката знае от брат си, че през 2017 г. - 2018 г. чрез брокер са извършвани огледи в офисите за оценка и евентуална бъдеща продажба на имотите.Заявява, че не познава С. Й. и И. Т..

От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка М. Е., се установява, че работи в „Текмор“ от 2004г., като живее в [населено място].Идвала често в България с Х. Х. по различни поводи, почти ежегодно сама или с В. посещавала и офисите на дружеството.Всеки от офисите имал врати откъм улицата заключвани допълнително с железни решетки и врати откъм входа на кооперацията. Последното посещение било на 22.03.2019г. с цел събиране на папки за стари клиенти и подновяване на бизнес сътрудничеството.Когато се опитвала да влезе видяла, че ключовете не отключват и позвънила на Х. В..Той я посъветвал да повика ключар.Ползвала подхода откъм улицата.С помощта на ключар отключили първо офис ***, където видяла, че документацията е разпръсната, сейфът бил отворен и празен. Ключарят я уведомил, че бравите били прясно сменени.Чрез Х. В. се свързали с адвокат и подали сигнал за разследване на случая. Не знае за достъп до офисите чрез електронен чип.

Свидетелят И. Т. е дал показания, че работел в адвокатско дружество „Мансанари“/в Испания/ и при завръщането си в България ръководел офисите на дружеството.През 2007 г. с него се свързал К. Г., който му се представил като съдружник в „Елиса 1” ООД. Казал, че съдружниците му преустановили дейност в България, не се грижат за офисите, които били занемарени и търсел съдействие за продажба.През 2007г. в „Мансанари“ като служител бил назначен С. Й..Свидетелят препоръчал на С. Й. да се срещне с К. Г..При срещата К. Г. разяснил на свидетеля за проблемите с офисите и С. Й. поискал да ги купи.Разбрали се С. Й. да се грижи за имотите и впоследствие да уредят документите и да изповядат сделката пред нотариус.При посещението в офисите И. Т. видял, че в малкия офис/№***/ мазилката от тавана била паднала. С. Й. споделил на свидетеля, че ще е единственият, който ще владее и ползва имотите и докато получи документ за собственост ще отдава офисите под наем.Така отдал офисите под наем на Л. М. и Ч. Б..През 2010г. свидетелят научил от С. Й., че в сградата на [улица] се продава апартамент и решил да го закупи, заживял в апартамента, живее там и понастоящем.От 2010г. свидетелят е виждал единствено Л. М. и Ч. Б. да ползват офисите, занимавали се с текстил. Вратите откъм улицата били с железни решетки, за да не влизат крадци.Пред тях имало нахвърляно голямо количество боклук: камъни, есенни листа 4 и др.През 2019 г. С. Й. нямал комуникация с К. Г. и помолил свидетеля да се яви в нотариалното производство пред нотариус В. М. и да свидетелства.През 2019 г. решетките били премахнати от наемателите. Входната врата на сградата е от алуминий с ключ.Към момента имотът бил закупен от А. Л..

От показанията на разпитания пред СГС свидетел Ч. Б., се установява, че от края на 2007г. до есента на 2019 г. е бил наемател на офис на [улица], плащал по 100 лв. месечен наем за всяко от помещенията.Към средата на посочения период само се грижели и обслужвали имота, не плащали наем.Занимавал се със текстил и ползвал офиса за междинна база, удобна за логистика.Свидетелят не помни как се е легитимирал С. Й., отдавайки му под наем имота.