Решение № 228 от 30.06.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№228 гр. Добрич, 30.06.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О

Д А

Добрички административен съд, в публично заседание на осми юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска при участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич, Милена Любенова и секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 36 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на И.Е.И., ЕГН **********, изтърпяващ присъда „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Белене срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

(ЗИНЗС) за заплащане на сумата от 2 000 лв. като обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди за периода на пребиваването му в Следствения арест в гр. Добрич за периода от 13.01.2021 г. до 19.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, смитано от датата на завеждане на иска, 26.01.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че неимуществените вреди са причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Следствения арест в гр.Добрич, което се изразява в липса на медицинско обслужване; неосигуряване на достатъчна жилищна площ. В исковата молба се твърди, че на 13.901.2021г. ищецът бил настанен в килия № 6 на Следствен арест в гр.Добрич с П.М.М.. Килията била с размери 3 метра на 1,80 метра и в нея имало две легла на двойна вишка и едно свободно легло като така оставало свободно място за разходка от 1 м. на 1,80 метра. Килията не била снабдена със санитарен възел, мивка и вода, на арестантите не се предоставяли препарати за почистване, не се извършвала дезинфекция и обезпаразитяване и нямало осигурен престой на открито. В килията липсвали маса, топла и студена вода, отопление, нямало проветряване, достъп до свеж въздух, но имало дървеници и хлебарки. В следствения арест липсвало обособено място за разходка на открито. Липсата на елементарен битов стандарт и невъзможността за пълноценен сън и почивка причинили на ищеца физическо, емоционално и морално страдание, за което същият претендира обезщетение в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва.В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа исковата си претенция.

Ответникът

- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт С.С. в Областна служба “Изпълнение на наказанията“ –Варна, в писмен отговор и в писмени становища от 19.03.2021г. и от 03.06.2021г. оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява становище, че исковата молба е допустима, но че ищецът не е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.

284, ал. 1, във вр. чл. 3 от ЗИНЗС - незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца, както и причинно - следствена връзка между незаконните действия/бездействия и настъпилата вреда. Възразява, че вредата следва да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. трябва да е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Според процесуалния представител на ответника от исковата молба не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца.

Сочи, че твърденията на ищеца за неосигуряване на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушили правата му. Счита, че не е налице надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената репресия за извършеното престъпление. Сочи, че престоят на лицата в арестите на територията на Република България е под ограничителен режим, като предвид характера на институцията и причината за престой в съответния арест счита за несъстоятелно искането за свободен режим в него. Твърди, че в ареста в гр.Добрич има изградена организация и график, които дават възможност на всеки задържан до поддържа личния си тоалет и хигиена, без да се нарушават правилата за престой. Твърди, че на задържаните лица, вкл. и на ищеца, са осигурявани оптимални условия, при пълно съобразяване с личностните им особености, поради което спорното отношение не е достигнало минимално изискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Счита, че по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр. Добрич, поради което предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за основателност на исковата претенция и че на ищеца са причинени неимуществени вреди, доколкото по делото са събрани доказателства, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни битови и санитарно хигиенни условия при задържането му под стража в ареста в гр.Добрич.

По отношение размера на претендираното обезщетение прокурорът изразява становище, че същият е завишен и следва да се присъди по справедливост.

Административен съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От Справка на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Добрич с рег. № 334/ 26.02.2021 г. (л. 35) се установява, че И.Е.И. *** в периода от 13.01.2021 г. до 19.01.2021 г. като е бил настанен в килия № 6. За същия период с ищеца в същата килия бил настанен и друг арестант, П.М.М..

В справката се сочи, че в килия № 6 няма санитарен възел и не се твърди да има осигурена течаща вода. Ползването на санитарен възел се осъществявало покилийно, като се спазвал принципа за неотваряне на де килии едновременно с цел обезпечаване сигурността в ареста. Килия № 6 била с размери 1,60 м. на 3.08 м. на 2.63 м. , с площ - 4.93 кв.м., оборудване - две легла тип вишка и едно единично. Сочи се, че ремонт не е извършван в посоченият период. Вентилацията на помещенията се осъществявала чрез вратите на килиите, на които били направени отвори с метална решетка като достъпът на слънчева светлина бил през тях, като външните прозорци са отделени от вратите на помещенията от арестния коридор.

По дължината на арестния коридор над вратите на килиите била монтирана вентилационна система.

Ответникът потвърждава и другите твърдения на ищеца, че в ареста гр.Добрич не се провежда престой на открито. Задържаните лица в ареста се държали в постоянно заключени помещения и поради тази причина нямало изготвени и прилагани планове, програми, занимания и други социализиращи занимания за задържаните липа. Ставането от сън на задържаните лица се извършвало в 06:00 часа, като времето от 06:00 ч. до 11:30 ч. се ползвало за личен тоалет, почистване и подреждане на килиите, общите помещения и закуска на задържаните лица. Задържаните имали право на обяд от 12:00 до 13:00 часа. Времето от 17:30 до 22:00 часа било определено за вечеря, тоалет и хигиена на задържаните, като те имали право на непрекъснато време за сън не по - малко от 8 часа на денонощие от 22:00 до 06:00 часа.

Според ответника, за ареста в гр.Добрич нямало техническа възможност за изграждане на каре за разходка на открито и поради тази причина, не се провеждал престой на открито. Разходката на задържаните се извършвала арестният коридор, където има пряк достъп на слънчева светлина и вентилация осигурена от монтираните вентилатори на прозорците , като се удължава времето за престой при ползване на тоалет, покилийно.

За периода

13 януари 19 януари 2021г. в ареста пребивавали от 17 до 24 задържани лица.

В справката се сочи, че по време на престоя си, ищецът

И., нямал депозирани писмени жалби за наличието на дървеници или хлебарки в неговото помещение. Медицинско досие за задържания И. не се съставяло и той не бил настанен за постоянно в ареста гр.Добрич с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по досъдебно производство.

Престоят на ищеца в ареста бил временен заради явяването му в съда като бил конвоиран от затвора.

За посоченият период 13.01.2021 - 19.01.2021 г. дезинсекция в ареста гр. Добрич не била извършвана. По план такава е извършена след процесния период, на на 05.02.2021 год. с препарат- К Отрин СК 25.

В хода на производството е разпитан един свидетел по искане на ищеца – П.М.М., с когото обитавал килия № 6.

Свидетелят потвърждава твърденията в исковата молба и данните в справката, че в килията няма санитарно помещение и вода, че килията е нямала достъп до чист въздух като проветряването се осъществявало през коридора, хигиената се поддържала с метла.

Съдът приема свидетелските показания за обективни и достоверни като съответстващи на представената от ответника справка за състоянието на следствения арест в гр.Добрич.

От данните по делото се установява, че ищецът е бил в същия следствен арест, но в други две килии и през периода 03.08.2020г. до 31.08.2020г. С Решение № 121/09.04.2021г. по адм.дело № 564/2020г. е прието за установено, че условията в следствения арест в гр.Добрич са изключително лоши и несъвместими с критериите за нормална жизнена среда.

По делото бяха изискани данни дали междувременно условията в ареста не са подобрени чрез евентуално извършен ремонт на помещенията. В отговор на искането с писмо с рег.

№ 828/20.05.2021г. началникът на РСИН Добрич към ГД“Изпълнение на наказанията“ заявява, че в периода м.август 2020г. до 13.01.2021г. в ареста в Добрич не са извършвани ремонтни дейности.

При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС забранява осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от с.з. за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Видно е, че разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон.

Според чл.

240 от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото не е предвидено друго в закона. Според текста на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Основателността на претенцията за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква доказването на три кумулативно свързани предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/ или бездействие и настъпилата вреда.

Разпечатката съдържа 44 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d33b3a48-4071-45a3-b0ac-818604646bf8