Акт от 20.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30234 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110120079 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на служебната проверка за родова и местна подсъдност.

Образувано е по искова молба на А. И. М., ЕГН **********, против Г. А.

И., ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ..................., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .............., както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен изцяло констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение № 110, том XI, рег. № 22734, дело № 1831 от 16.10.2020 г., издаден от нотариус И. Д. (рег. № 039 на НК), вписан под акт № 82, том 149, вх. № 59621 от 16.10.2020 г. на Службата по вписванията – гр. София, издаден в полза на ответника.

От представеното удостоверение за данъчна оценка № ********** от 27.07.2026 г., издадено от Столична община, Район „Слатина“, се установява, че данъчната оценка на поземления имот е 14 632,15 лв., на сградата – 44 512,93 лв., а общата данъчна оценка на спорния имот възлиза на 59 145,08 лв.

Настоящият съд намира, че делото не е родово подсъдно на районния съд.

По правилото на чл. 104, т. 3 ГПК исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. са подсъдни като първа инстанция на окръжния съд. За територията на гр. София родово компетентен е Софийският градски съд. Цената на иска за собственост върху недвижим имот се определя по данъчната оценка на имота.

1

Решаващият въпрос в случая е дали с исковата молба са предявени два отделни обективно кумулативно съединени установителни иска за собственост – един за поземления имот и един за сградата, или е налице един установителен иск за собственост върху спорния имот, индивидуализиран чрез двата обекта.

Съдът приема, че е предявен един установителен иск за собственост.

На първо място, това следва от самия петитум. Ищецът е поискал да се признае за установено, че е изключителен собственик „на следния недвижим имот“, след което е индивидуализирал поземления имот и построената в него сграда. Формулировката е в единствено число и съдържа едно искане за една съдебна защита. Липсват два самостоятелни петитума, с които отделно да се иска установяване правото на собственост върху земята и отделно върху сградата. Липсва и разграничаване на две самостоятелни цени на два иска, тъкмо напротив - самият ищец е посочил една обща цена на иска, съответстваща на общата данъчна оценка.

На второ място, не е достатъчно обстоятелството, че поземленият имот и сградата имат отделни идентификатори по кадастралната карта. Както е прието в Решение № 62 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7786/2013 г., II г. о., ГК, въпросът дали при искова защита относно земя и сграда е налице един или няколко вещни иска се разрешава според конкретния петитум и предмета на търсената защита, а не само според това, че се касае за самостоятелно обозначени обекти. В същия смисъл е и Определение № 5161 от 11.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2948/2024 г., II г. о., ГК, в което именно е поставен въпросът дали претенция за целия поземлен имот и цяла конкретна сграда, построена в него, съставлява един иск или обективно кумулативно съединени искове, като преценката е обусловена от съдържанието на исковата молба и процесуалното поведение на ищеца.

На трето място, предпоставките на чл. 210, ал. 1 ГПК за първоначално съединяване на искове предполагат действително да са предявени „няколко иска“. Такива са налице, когато с една искова молба се търсят няколко самостоятелни правни последици. В случая с исковата молба не са заявени няколко отделни правни последици, а една – да се установи принадлежността на правото на собственост на ищеца спрямо ответника върху процесния недвижим имот, описан чрез земята и сградата. Следователно не е налице процесуална конструкция на първоначално обективно съединяване по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК.

На четвърто място, трайната практика на ВКС, според която при обективно кумулативно съединени искове родовата подсъдност се определя от цената на всеки отделен иск, а не от общия им сбор, е неотносима, ако по 2 делото не са предявени действително няколко самостоятелни искови претенции (Определение № 36 от 26.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6028/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 152 от 25.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 413/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 95 от 3.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 800/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 60097 от 21.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2863/2021 г., II г. о., ГК и Решение № 47 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3788/2022 г., III г. о., ГК). Разрешенията, дадени в тези съдебни актове обаче уреждат хипотезите, в които ищецът е предявил отделни претенции за различни самостоятелни спорни права. В настоящия случай такива отделни претенции в искането липсват.

Съдът намира, че не са налице два иска, само защото има два самостоятелни кадастрални идентификатора, доколкото кадастралната индивидуализация на обектите не е самостоятелен критерий за броя на предявените искове. Определящо е съдържанието на петитума и търсената съдебна защита, а не единствено техническото описание на обекта в кадастъра (Решение № 62 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7786/2013 г., II г. о., ГК).

Допълнително, съдът намира, че отделните данъчни оценки на земята и сградата не налагат извод за отделни искове, тъй като данъчната оценка служи за определяне цената на иска, съобразно вече предявената претенция, а не определя сама по себе си броя на исковете. При положение че е предявен един иск, логично и законосъобразно е цената му да се определи по общата данъчна оценка на предмета на спора. Отделно от изложеното, съдът не е длъжен служебно да разделя предявения иск на два иска, тъй като първата съдебна инстанция по съществото на спора дължи квалификация на иска и проверка на подсъдността, но не може да подмени волята на ищеца и да конструира други искове вместо заявения. Евентуално разделяне би било допустимо, само ако действително са предявени няколко иска и са налице условията на чл. 210, ал.

2 ГПК. В случая настоящият съдебен състав не установява наличието на първоначално съединени няколко искови претенции, поради което и не стои въпросът за тяхното разделяне. Не на последно място, общата цена на иска обвързва съда и затова последният не следва да определи две отделни цени, освен ако от съдържанието на исковата молба безспорно не следва, че са предявени две самостоятелни претенции, какъвто случай настоящото дело не представлява. Тъкмо обратното – и от езиковото съдържание на петитума, и от липсата на разделени искания, и от единната фактическа теза, и от начина на определяне на цената на иска следва, че ищецът е предявил един иск.

В заключение съдът отбелязва, че за да остане спорът подсъден на районен съд е необходимо освен данъчната оценка на всеки от двата обекта поотделно да е под 50 000 лв., и да са налице два отделни иска. Настоящият случай се различава от хипотезите по Определение № 36 от 26.01.2016 г. на 3

ВКС по ч. гр. д. № 6028/2015 г., III г. о., ГК и Определение № 60097 от 21.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2863/2021 г., II г. о., ГК, където е било налице действително множество искове с отделни предмети.

Следователно, настоящият съдебен състав намира, че предмет на делото е един установителен иск за собственост, чиято цена е 59 145,08 лв., която надвишава установения в закона праг за родова подсъдност на районния съд, поради което компетентен като първа инстанция да разгледа и реши делото е Софийският градски съд.

По изложените съображения производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Софийския градски съд.

По тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 20079/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 51-ви състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4