Определение № 509 от 09.09.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 509

04.09.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

7-ми наказателен

На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20201000600967 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр. с глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Й. Т.- защитник на осъденото лице С. С. С. , срещу определение № 406 от 11.08.2020 г. по ЧНД № 371/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата му част от наказанието „лишаване от свобода”, определено му по НОХД № 879/2016 г. на РС Гоце Делчев.

Защитникът на лишения от свобода излага оплаквания, че съдебният акт на КОС е неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и при неотчитане на събраните по делото доказателства. Изтъкват се доводи, че осъденият отговаря на всички изисквания за приложение на условното предсрочно освобождаване.

Подчертава се, че л.св.С. е показал честно отношение към труда и към настоящия момент работи; че се отнася с уважение към авторитети, че рискът от рецидив е нисък, каквато е и оценката на този риск в стойност от 32 точки; че осъденият притежава добри социални и комуникативни умения. В жалбата се изтъкват противоречия в становищата на ИСДВР и на началника на затвора, относно наличието на положителна тенденция в развитието на лишения от свобода.

Формулирано е искане да бъде отменено определението на КОС и да бъде постановено исканото условно предсрочно освобождаване.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално 1 допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд.

Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за наличието на предпоставките визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав на КОС се е запознал със затворното досие на осъдения С. и останалите писмени доказателства- становища на администрацията, доклади и оценки, както и справката за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание.

Първостепенният съд е установил, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, към което е присъединено за изтърпяване наказание 4 месеца ЛС. Към датата на съдебно произнасяне на окръжния съд лишеният от свобода е имал остатък за изтърпяване в размер на 3 месеца и 8 дни лишаване от свобода.

При така установеното наличие на първата положителна материалноправна предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.

За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение, съдебният състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелствата, изложени в доклада за оценка на риска и индивидуалния план за изтърпяване на присъдата. отчетено е, че осъденият полага труд, но аргументирано е приел,че все още не е разкрита реална възможност за поправяне и ресоциализиране. С основание първият съд е кредитирал становището на началника на затвора по отношение на лишения от свобода, относно липсата на критичност към извършеното от него, както е отчел и наличието на дефицитни зони /злоупотреба с алкохол, умение за мислене/. Липсата на напредък в тези дефицитни зони е предопределила и запазването на оценката на риска от рецидив в първоначалните и стойности – 32 точки. За въззивния съд е видно, в случая, че по отношение на осъдения С. не се разкрива значима тенденция към поправяне и предприемане на обществено отговорно поведение, напротив – установява се несигурност в резултатите, най-вече по отношение на собствената оценка на поведението му и липсата на самокритичност, невъзможност да предвижда последиците, склонност към импулсивно поведение. Тези характеристики на личността на осъдения са били констатирани още при първоначалното психологическо 2 изследване от 03.10.19г. при постъпването на лишения от свобода в пенитенциарното заведение, както и в първоначалния доклад на ИСДВР от 01.10.19г. Въззивният съд констатира, че не е налице значима разлика в данните относно поведението но осъдения и отношението му към правонарушението между първоначалния доклад и текущия такъв, съставен за целите на настоящото производство. Това, по мнение на настоящия решаващ състав е индикация за липса на съществен прогрес в правосъзнанието на лишения от свобода. Аргумент в същата насока е и информацията за скорошното му наказание за притежание на забранена вещ, наложено със заповед от 12.12.2019 г. Въззивната инстанция следва да приеме възражението на защитника на осъденото лице – че преценката за наличие на поправяне на лицето не следва да се основава на данните за извършеното от него престъпление. Действително, всички обстоятелства, свързани с престъплението, вкл.смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства са намерили пълноценно обсъждане с присъдата и са били съобразени при индивидуализация на наказанието, при което е недопустимо повторното им отчитане в производството по чл. 440 НПК. Следва, обаче да се отчитат трайно изградените навици за несъобразяване с правовия ред и липсата на самокритичност у лицето, които са снижили задръжките му и довели до последователно извършване на правонарушения. Именно тази склонност на осъденото лице е отчетена от Инспектора СДВР и психолога при обсъждане на личностните ресурси на лишения от свобода. Въззивният съд, както преди това и първостепенния съд, въз основа на данните по делото намира, че не е налице значима промяна в нагласите на лицето към спазване на общественоприети правила.

На отделно основание следва да се съобрази и че през периода на изтърпяване на наказанието в пенитенциарно заведение в България, лишеният от свобода не е преминал през прогресивната система за изтърпяване на наказанието – не е смекчен режимът на изтърпяване на наказанието.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящия състав счита, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че все още не са налице основания да се приеме, че са налице категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на л.св. С. С.. Поправителният личностен процес следва да продължи в условия на лишаване от свобода и съвместна работа между осъдения и компетентните органи на пенитенциарното заведение, за да се постигне устойчиво и предвидимо поведение на осъденото лице.

За да се приеме, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне, следва да е било демонстрирано от него поведение, надхвърлящо задължително изискуемото. Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че описаното в доказателствата, налични в затворното досие на осъдения не може да се 3 характеризира като очевидно надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение. Наличните данни формират краен извод, че не може да се приеме осъденият С. да е постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличие на положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. До такъв извод правилно и обосновано е достигнал и първоинстанционният съд, като САС се солидаризира с изложените мотиви в атакувания съдебен акт. Ето защо, това определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдения С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” настоящият съд намира за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 406 от 11.08.2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, постановено по ЧНД № 371/2020 г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4