Решение № 8099 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8099 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110160*** по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Г. И. П., ЕГН **********, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. Г. Д. Д., срещу И. Я. К., ЕГН **********, с адрес АДРЕС с искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12 076,04 лева представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на допуснато обезпечение по гр.д. № 2030/2019 г. на Софийски районен съд, ведно със законна лихва за забава върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /06.11.2023 г./, до окончателното плащане на задължението.

Сочи се, че на 14.01.2019 г. И Я. К. е подала искова молба срещу Адвокатско дружество „П., АП“ и Г. И. П., въз основа на която е предявила искови претенции за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 24 000,00 лева - главница, предявена като частичен иск от сума в общ размер на 89062,55 лв., както и сумата от 1 000,00 лева - обезщетение за забава, предявено като частичен иск от сума в общ размер на 18 787,39 лв. Било образувано гр.д.№ 2030/2019 г. на Софийски районен съд, 165 с-в. С исковата молба било направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на Адвокатско дружество „П., АП“ и на Г. И. П. до размера на цената на иска от 25 000 лева в посочени банкови сметки. С Определение № 81165 от 01.04.2019 г. по гр.д. № 2030/2019 г. Софийски районен съд било допуснато исканото обезпечение.

Поради пълно обезпечение на запорираната сума в сметката на Г. И. П., открита в „БАНКА“ АД, запорите върху банковите сметки на Адвокатско дружество „П., АП“ впоследствие били вдигнати.

Излагат се твърдения, че два пъти Г. П. поискал замяна на обезпечението чрез запориране на друга банкова сметка – в „БАНКА (***)“ ЕАД, като исканията били отхвърлени след възражение от страна на ответницата.

Поддържа се, че с Решение №20135672 от 09.06.2021 г. по гр.д.№ 2030/2019 г. първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените от И. Я. К. осъдителни искове срещу Адвокатско дружество „П., АП“ и Г. И. П. за пълния предявен размер от 24 000 лева (главница) и обезщетение за забава в размер на 1000 лева. И. К. е осъдена да заплати и 1 сторените от ответниците разноски. С Решение № 596 от 22.03.2022 г. Софийски гра*****и съд първоинстанционното решение е потвърдено изцяло. С Определение № 2090 от 11.07.2023 г. по к.гр.д.№ 4710/2022 г. по описа на ВКС, 3 Г.О.,2 с-в, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Твърди се, че с Определение № 20103718 от 25.09.2023 г. по гр.д.№ 2030/2019 г. по описа на СРС, 165 с-в допуснатото обезпечение е отменено и обезпечителната заповед е обезсилена. Към датата на подаване на исковата молба запорът върху банковата сметка на Г.

И. П. в „БАНКА“ АД все още не е вдигнат.

Претендира се обезщетение в размер на законната лихва върху неоснователно блокираното вземане в размер на 25 000 лева за периода от 09.04.2019 г. до 06.11.2023 г.

(датата на подаване на исковата молба).

Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата и в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, чрез адв. М. Л., с който се оспорват исковете по основание и размер.

Оспорва се да са налице вреди вследствие допуснатото законосъобразно обезпечение, като се поддържа, че няма връзка между допуснатия от съда запор и вредата, която се претендира с исковата молба. Сочи се, че Г. П. не е разполагал в банковите си сметки само със запорираната сума, за да се твърди, че точно тази сума е искал да ползва, но не е можел.

Твърди се, че по искане на Г. П.е запорирана изцяло негова сметка, а не на дружествотовтори ответник за половината от сумата.

Изложени са доводи, че липсва причинно-следствена връзка между упражняването на процесуални права от ответницата чрез предявяване на иск и обезпечаването му и твърденията за вреда в размер на законната лихва върху материалния интерес по делото.

Сочи се, че от запор на банкова сметка не може да се постигне резултат загубен доход.

Твърди се, че съдът е забавил делото, по което е наложен запор, като продължителността му е 4 години и 3 месеца, 2 години в период на световна Covid-19 пандемия, а ответницата е подавала и молби за бавност.

Оспорва се възможността върху обезщетението по чл. 403 ГПК да се начислява лихва, тъй като би се получило анатоцизъм.

Сочи се, че по време на извънредното положение поради пандемия със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците е забранено начисляването на лихви за забава.

Изложени са делото факти и обстоятелства за отношенията между страните- предмет на гр.д.№ 2030/2019 г.на СРС и се поддържа, че не е налице справедливо решение от страна на българския съд.

При условие на евентуалност се прави възражение за прихващане с вземания на ответницата за причинени от Г. П. неимуществени вреди в размер на 12 077 лева за недобросъвестно водене на преговори и подписване на споразумение от 18.02.2011 г.

Поддържа се, че Г. П. и ответницата били дългогодишни П в адвокатско дружество, разменили са писмено съвпадащи насрещни волеизявления, съгласно които ответницата е следвало да получи 12 % от договорен резултативен хонорар по дела, по които е работила преди напускането и като съдружник в адвокатското дружество през 2011 г., но който резултативен хонорар е получен от адвокатското дружество няколко години по-късно. Сочи се, че Г. П. притежавал при напускането на ответницата 74 % от имуществото на дружеството, което от своя страна е получило резултативен хонорар на 31.10.2016 г. в 2 размер на 796 303.76 лева. Поддържа се, че П. е подписал споразумение, което по-късно не било одобрено от ОС на дружеството. Излагат се доводи, че П. недобросъвестно водил на преговорите при подписване на споразумение „Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г., увещавал през цялото време, включително към момента на подписване на споразумението – „Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г., че К. ще получи пари като част от договорен резултативен хонорар при спечелване на делата на Кооперация „П“ с мобилния оператор „ФИРМА“ ЕАД (*****), когато този резултативен хонорар бъде платен на кантората на Г.

П. от клиента. П. е подписал въпросното споразумение и в лично качество като съдлъжник, а в последствие се е отметнал. Сочи се, че недобросъвестността на Г. П. се установява от представените съдебни решения и от отговорите, които той и неговото адвокатско дружество са дали по приключилото исково производство, че подписаното споразумение е само предварителна договорка, която не била одобрена от ОС на съдружниците. Твърди се, че Г. П. притежава 74 % от имуществото на адвокатското дружество и като съдружник дори само неговият глас е достатъчен, за да бъде одобрено споразумение, ако се е нуждаело изобщо от одобрение на ОС. Твърди се, че недобросъвестността на Г. П. се потвърждава и от факта, че собственото му адвокатско дружество в отговора по предходно воденото дело заявява, че Г. П. е действал във вреда на собственото си дружество.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че е било образувано гр.д. №2030/2019 г. на Софийския районен съд по иск на адв.И. Я. К. срещу 1 .Адвокатско дружество „П., АП“ и 2.адв,Г. И. П., като са предявени претенции за осъждане при условията на солидарност на ответниците да заплатят на ищцата сумата от общо 24 000 лв., като частичен иск от сумата от общо 89 062,55 лв. и обезщетение за забава в размер общо на 1 000 лв„ като частичен иск от сумата от общо 18 787,39 лв., формирани както следва:

- сумата от 2 157,95 лв., представляваща припадаща се на ищцата съгласно споразумение, озаглавено „Разчет и договорки“ от 18.02.2011г. част от възнаграждение за процесуално представителство по т.д. №1911/2009г. на СГС, съгласно фактура №6591/24.11.2016г., както и сума от 250 лв., частично от сума от сумата от 449, 87 лв., представляваща законна лихва върху последната посочена сума, за периода от 24.12.2016г. до 10.01.2019г.,

- сумата от 5 796,09 лв., представляваща припадаща се на ищцата съгласно споразумение, озаглавено „Разчет и договорки“ от 18.02.2011г. част от възнаграждение за процесуално представителство по вътрешно арбитражно дело №613/2009г. на Арбитражния съд при Българската търговско- промишлена палата, /АС при БТПП/, съгласно фактура №4337/11.09.2014г., както и сума от 250 лв., частично от сумата от 459,66 лв., представляваща законна лихва върху последната посочена сума, за периода от 21.09.2014г. до 10.01.2019г„

- сумата от 1 478,14 лв., представляваща припадаща се на ищцата според договор, озаглавен „Разчет и договорки“ от 18.02.20 Иг. част от възнаграждение за процесуално представителство по т.д. №2308/20Юг. на СГС, съгласно фактура №7470/22.12.2017г„ както и сума от 124,66 лв., представляваща законна лихва върху последната посочена сума, за периода от 14.03.2018г. до 10.01.2019г. и

- сумата от 14 567,82 лв„ като частична искова претенция от вземане в пълен размер от 79 630,38 лв., представляваща припадаща се на ищцата според договор, озаглавен „Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г. част от възнаграждение за процесуално представителство по в.а.д. №142/20 Юг. на АС при БТПП, съгласно фактура №6530/31.10.201бг„ както и сума от 375,34 лв., частично от сумата от 17 753,20 лв., представляваща законна лихва върху последната посочена сума, за периода от 01.11.2016 г. ди 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените по-горе главници, за периода от датата на подаване на исковата 3 молба- 14.01.2019 г. до окончателното им изплащане.

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, е било допуснато обезпечение на предявените от И. Я. К. срещу Адвокатско дружество „П., АП“ и Г. И. П. искове за заплащане на сумата от 24 000,00 лева - главница, дължима по споразумение между страните от 18.02.2011 г., както и сумата от 1 000,00 лева - обезщетение за забава, чрез налагане на обезпечителна мярка: ЗАПОР върху вземанията на всеки от двамата ответници до размера на сумата от 25 000 лв. по всичките им банкови сметки в търговски банки:

„БАНКА” АД, „Банка *****“ ЕАД, „*** банка” АД и „БАНКА (***)” ЕАД, като запорът се налага в посочения ред, като се започне от първата банка, а в следващите - само за разликата между вече запорираните суми и остатъка до 25 000 лв.

За тази цел е издадена обезпечителна заповед от 04.04.2019 г. по гр.д. №2030/2019 г. на СРС.

С Решение №20135672 от 09.06.2021 г. по гр.д.№ 2030/2019 г. първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените от И. Я. К. осъдителни искове срещу Адвокатско дружество „П., АП“ и Г. И. П..

Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 596 от 22.03.2022 г. по в.гр.д. №277/2022 г. на Софийски гра*****и съд.

С Определение № 2090 от 11.07.2023 г. по к.гр.д.№ 4710/2022 г. по описа на ВКС, 3 Г.О.,2 с-в, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като по този начин на 11.07.2023 г. решението на СРС е влязло в законна сила.

Постъпило по делото е Удостоверение от ЧСИ ГД, видно от което в кантората на частен съдебен изпълнител ГД, образувано изп. дело № 2019***0400195 по молба на И. Я.

К. и въз основа на Обезпечителна заповед от 04.04.2019г., издадена по гр.д. № 2030/2019г. на Районен съд – СС, 165 състав, срещу Адвокатско дружество „П., АП“ и Г. И. П. за допускане обезпечение на основание чл. 389 ГПК на бъдещ иск за заплащане на сумата от 24 000 лв., дължима по споразумение между страните от 18.02.2011г., както и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за забава. чрез налагането на обезпечителна мярка - запор върху банковите сметки на длъжниците, открити в различни банки до размер на сумата от 25 000 лв.