Решение № 1580 от 07.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8965/2022
- Вид
- Решение № 1580
- Подписан
- 07.04.2023
- Състав
- Владимир Руменов Руменов
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 и 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1580 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330108965 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Искова молба на „Рива Кредит„ ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: 202752427 , със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „ Порто Лагос“ № 47 ет. 5, депозирана против Р. Т.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес****************
Ищецът черпи права от неоснователно обогатяване.
Според изложеното като факти в исковата молба, между ищеца и ответника бил сключен договор за заем № ******************г., по силата на който А. получил назаем сума от 500 лева, която следвало да върне ведно с възнаградителна лихва. Тъй като при сключването на договора не били спазени императивна изисквания на чл. 11 от Закона за потребителски кредит , договора бил недействителен на основанието по чл. 22 от същия закон и длъжника трябвало да върне само чистата стойност по него, 500 лева , за които изпаднал в забава.
Ищцовото дружество се снабдило със заповед за незабавно изпълнение на сумата от 500 лева , по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по частното гр. дело № 1706 по описа на РС гр.Пловдив за 2022г. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. С оглед изложеното, ищецът иска съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му от 500 лева , дадена без основание по изначално недействителния договор главница , законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда, 08.02.2022г., до окончателното изплащане на вземането, и да му се присъдят и сторените по делото разноски.
1
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55 ал. 1 предл . второ от Закона за задълженията и договорите и чл. 23 от ЗПК.
Искът е допустим, ищецът разполага със заповед за изпълнение , като има идентичност между заповяданото за плащане вземане, и това, предмет на исковата молба; спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
Предвид фактите и ангажираните за тях доказателства, съдът съобрази следното:
В хипотеза по чл. 55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите - за връщане на нещо , дадено на неосъществено основание - в тежест на ищеца е да установи плащането на сумата , а ответника – основание да я получи.
Плащането на сумата от 500 лева се доказва от ищеца чрез приложената на л. 5 от частното дело № 1706/22 разписка.
Между страните отсъства съставен в писмена форма договор за потребителски кредит; тъй като договора за паричен заем е реален и заемната сума е предадена на ответника , между страните е имало преддоговорни отношения по чл. 12 от ЗЗД с цел сключването на договор за кредит. Това личи и от разписката за получената сума , където е посочен номер на договор за кредит ( 3145 ) и има изрично волеизявление на ответника , че е получил парите възоснова договора. Договор обаче, поради неспазената форма, не е сключен или е изначално недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10 ал. 1 от същия закон. Тази недействителност води до хипотеза на неосъществено основание по смисъла на чл.55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД. На основание чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, за да бъде избегнато неоснователното обогатяване на длъжника. Искът е основателен.
Разноските се присъждат в тежест на ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Р. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес**************** че в отношенията между страните, дължи на „Рива Кредит„ ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: 202752427, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „ Порто Лагос“ № 47 ет. 5, плащане на сумата от 500 лева – дадена на неосъществено основание ( договор за потребителски кредит с посочен в разписката номер ***************** ), ведно със законната лихва от дата 08.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 985 по частното гр. дело № 1706 по описа на РС Пловдив за 2022г.
Осъжда Р. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес**************** да заплати на „Рива Кредит„ ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: 202752427, със седалище и адрес на управление: гр.
2
Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47 ет. 5, разноски по делото в размер на 350 лева по двете дела.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3