Определение № 806 от 17.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. София, 17.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20228002902186 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Металик – Иван Михайлов – Елена Михайлова“ и по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуални представители, против Решение № 326 от 18.05.2022 г. по в. т. д. № 506/21г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 260219 от 05.02.2021г. по т.д. № 2528/2018г. на Софийски градски съд, с което ЕТ „Металик – Иван Михайлов – Елена Михайлова“ /в качеството му на правоприемник на ЕТ „Металик – Иван Михайлов“/ е осъден да заплати на ДАБ при МС сумата от 47 161,99 лв., представляваща платено без основание възнаграждение във връзка с Договор № ФУМИ УС-2248 от 16.11.2016г. с предмет: Проектиране и строителство на котелно помещение, топлопреносна мрежа и вътрешна ОВ инсталация на корпуси 1, 2 и 3 в регионално – приемателен център – гр.

Харманли за СМР, които не са изпълнени, конкретно посочени, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2018г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен искът за разликата над сумата от 47 161, 99 лв. до 94 538, 07 лв. за останалите платени СМР. Със същото решение е отхвърлен искът на ДАБ при МС срещу „ГИД - Г Консулт“ ЕООД за заплащане на сумата от 94 538,07 лв., представляваща заплатено от ДАБ при МС на ЕТ „Металик – Иван Михайлов“ по Договор № ФУМИ УС-2248 от 1

16.11.2016г. за неизпълнени СМР, за които ответникът по този иск е отговарял в качеството си на лице, осъществяващо строителния надзор на строежа.

Касаторът ЕТ „Металик – Иван Михайлов – Елена Михайлова“ обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдена осъдителната част на първоинстанционния съдебен акт за сумата от 47 161, 99 лв., а ДАБ при МС го обжалва в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция, с което искът му срещу ЕТ „Металик – Иван Михайлов – Елена Михайлова“ е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 47 161, 99 лв. до пълния предявен размер от 94 538, 07 лв., както и в частта, с която е отхвърлен изцяло искът му срещу „ГИД - Г Консулт“ ЕООД за заплащане на сумата от 94 538, 07 лв.

В касационната жалба на ЕТ „Металик – Иван Михайлов – Елена Михайлова“ се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани правни въпроси, обосноваващи застъпеното от касатора твърдение, че въззивното решение е постановено в разрез с практиката на ВКС, а единствено се сочи, че същото противоречи на Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. на ОСГК на ВС. Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обоснована с довода, че е допуснато нарушение на основни съдопроизводствени правила, довело до потвърждаване на допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения.

Ответникът по касационната жалба ДАБ при МС в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски за касационното производство.

Ответникът - „ГИД - Г Консулт“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не 2 представя отговор.

В касационната жалба на ДАБ при МС се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване този касатор обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

По въпроса за задълженията на въззивния съд да мотивира решението, да разгледа възраженията и доводите на страните и да обоснове акта си със събраните по делото доказателства, са формулирани въпросите:

1. „Какъв е предметът на договора, сключен между ДАБ при МС и „ГИД Г Консулт“ ЕООД и в какво се изразява договорната отговорност на втория ответник; защо е приел, че „ГИД - Г Консулт“ ЕООД не е осъществявало функции на инвеститорски контрол (както твърди ДАБ при МС), както и че страните са договорили солидарна отговорност на „ГИД - Г Консулт“ ЕООД по отношение на неизпълнените функции на инвеститорски контрол; в какво се изразява ролята на „ГИД - Г Консулт“ ЕООД и защо съдът приема, че отговорността на дружеството се ограничава единствено и само до отговорност за функциите му като строителен надзор ?“;

2. „Защо е отхвърлена претенцията на ищеца ДАБ при МС за разликата над присъдените 47 161, 99 лв. до пълния предявен размер 94 538, 07 лв. По отношение на тази част от исковата претенция въззивното решение не съдържа никакви мотиви, няма дори препращане към мотивите на първоинстанционния съд ?“;

3. „Защо е отхвърлена претенцията на ДАБ при МС за сумата от 18 275, 61 лв., представляваща, съгласно приетото заключение на СТЕ, стойността на липсващи елементи, които са заменени с такива от същия вид, но с различни и влияещи върху ефективността на работата на системата елементи ?“;

4. „Дали неизлагането на конкретни мотиви относно доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства нарушава изискването за обоснованост и мотивираност на съдебния акт ?“.

3

По тези въпроси се сочи наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с твърдението, че приетото от въззивния съд противоречи на ППВС № 1 от 13.07.1953 г., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и на практиката на касационната инстанция, намерила израз в Решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/ 2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 94 от 28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, II т. о.;

Решение № 344 от 21.09.2012г. по гр.д. № 862/2011г. на ВКС, IV г.о.;

Решение № 127 от 05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, IV г.о.;

Решение № 554 от 08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 194 от 18.06.2013г. по гр.д. № 1100/2012г. на ВКС, IV г.о.

5. „Длъжен ли е съдът при постановяване на съдебното решение да обсъди всички твърдения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи ?“.

По този въпрос се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално по чл. 280, ал.2 ГПК, с мотива, че поради допуснатото нарушение на съществени процесуални принципи, въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение. По допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са посочени за относими: Решение № 120 от 04.04.2013г. по гр. д. № 964/2012г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 99 от 22.06.2015г. по гр.д. № 6817/2014г. на ВКС, I г.о.;

Решение № 324 от 16.10.2013г. по гр.д. № 1272/2012г. на ВКС, IV г.о.;

Решение № 25 от 30.03.2017г. по гр.д. № 2389/2016г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 154 от 31.08.2012г. по гр.д. № 746/2010 г. на ВКС, I г.о.

По въпроса за прилагане правилата за тълкуване на действителната воля на страните, е формулиран следният обуславящ, според касатора, изхода на спора правен въпрос:

6. „Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора и може ли чрез тълкуване да се измени сключения договор ?“;

По този правен въпрос се твърди, че е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с наличието на безпротиворечива практика на ВКС, намерила 4 израз в Решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, I т. о.;

Решение № 89 от 17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 167 от 26.01.2012 г. по т. д. № 666/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 157 от 30.10.2012 г. по т. д. № 696/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 220 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 6126/2013 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 159 от 17.10.2014 г. по т. д. № 3605/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, г. о.; Решение № 100 от 10.08.2015 г. по т. д. № 1191/2014 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 137 от 25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ВКС, II т. о.

По отношение възникването на солидарно задължение на ответника „ГИД - Г Консулт“ ЕООД е формулиран въпросът:

7. „Необходимо ли е изрично поемане на задължение за солидарна отговорност в договора; може ли солидарна отговорност за неизпълнение на договор за СМР да възникне по силата на договор с лицето, което осъществява контрол върху качеството на изпълнението ?“ По този въпрос отново се твърди наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с Решение № 584 от 17.07.2008 г. по т. д. № 227/2008 г. на ВКС, II т. о.

8. „Относно отговорността, която носи лицето, комуто са възложени контролни функции по отношение на изпълнението и възможно ли е солидарната отговорност на това лице да възникне въз основа на отделен договор, както и как се упражнява правото на иск срещу това лице ?“ По тези въпроси се твърди, че липсва формирана практика на ВКС, с оглед на което се претендира допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото отговорът на въпросите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

По отношение на това, дали замяната на уговорените материали /елементи/ оборудване с други такива, различни по вид и характеристики, може да се приеме за изпълнение без възложителят да е бил уведомен и без да е дал съгласието си за това и дали представлява количествено или некачествено изпълнение, са формулирани следните въпроси:

5

9. „Дължи ли изпълнителят по договор за възлагане на СМР да уведоми възложителя при подмяна на материали /елементи/ оборудване с други такива, различни по вид и характеристики и с различен капацитет и следва ли възложителят изрично да се съгласи за тази промяна ?“;

10. „Дали замяната на уговорените материали /елементи/ оборудване с други такива, различни по вид и характеристики, представлява количествено неизпълнение или некачествено изпълнение ?“

По тези правни въпроси се твърди, че е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, с аргумента, че постановеното въззивно решение е очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба ЕТ „Металик – Иван Михайлов – Елена Михайлова“, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че касационно обжалване не следва да бъде допускано, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Ответникът - „ГИД - Г Консулт“ ЕООД, в законоустановения срок представя отговор със становище за недоказаност на основанията по приложното поле на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Предмет на производството пред Софийски градски съд е предявен от ДАБ при МС срещу ЕТ „Металик - Иван Михайлов - Елена Михайлова“ (като правоприемник на първоначалния ответник ЕТ „Металик -Иван Михайлов“) и срещу „ГИД - Г Консулт“ ЕООД иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 94 538, 07 лв., представляваща платено от ДАБ при МС на ЕТ „Металик - Иван Михайлов“ възнаграждение за СМР по Договор за възлагане на обществена поръчка № ФУМИ УС-2248 от 16.11.2016 г. с предмет: Проектиране и строителство на котелно помещение, топлопреносна мрежа и вътрешна ОВ инсталация на корпуси 1, 2 и 3 в 6 регионално-приемателен център - гр. Харманли за СМР, за които ищецът твърди, че изобщо не са били извършени или са извършени в обем, по-малък от заплатения, за което вторият ответник „ГИД - Г Консулт“ ЕООД отговаря по силата на сключен с ищеца договор № ФУМИ УС-2249 от 16.11.2016г. за осъществяване на инвеститорски контрол и на основание чл. 168, ал. 7 ЗУТ.