Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 140 от 29.08.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно частно наказателно дело 287/2025
Вид
Определение № 140
Подписан
29.08.2025
В сила
29.08.2025
Състав
Деян Георгиев Събев, Йорданка Георгиева Янкова, Боян Бойков Ешпеков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. К., 29.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20255100600287 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С Определение рег. № 122 от 16.06.2025 г., постановено по ч.н.дело № 376/2025 г., Районен съд - К. е потвърдил Постановление на Районна прокуратура - К., ТО-К., от 30.04.2025 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 559/2023 г. по описа на РУ-К., водено за престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Против така постановеното определение е постъпила жалба от адв. Ж.

Д. от АК – Х., в качеството й на процесуален представител на Е. А. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано, и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че е несериозно да се твърди, че пострадалият – водач на МПС – мотоциклет, е карал с превишена скорост – 61.89 км/ч при ограничение 60 км/ч. Всеизвестен бил фактът, че при установяване на скоростта с техническо средство от органите на МВР се предвиждал толеранс от 3 % в полза на водача, което правило 0,09 км/ч превишение на разрешената в този пътен участък скорост. Решаващият съд бил посочил, че: „Не се установява водачът на лек автомобил „Ф.Г.“, с румънска регистрация да е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата…“. В тази връзка се прави оплакване, че поведението на този водач въобще не е изследвано. Не било ясно след като той е предприел тази маневра (правилна или не), дали се е 1 убедил, че пътното платно в ляво от него е свободно, подал ли е своевременно мигач за тази маневра, в кой момент и възприемчив ли е бил той за пострадалия. Това били въпроси, които останали неизяснени в хода на досъдебното производство, като това попречило да бъде изяснена в цялост фактическата обстановка и да бъде разкрита обективната истина. Сочи се, че подаването на мигач не обосновава абсолютното право на водача да предприеме маневра без да се съобрази с другите участници в движението.

Първоинстанционният съд бил приел, че водача на мотоциклета е предприел маневра в нарушение на чл. 42 от ЗДвП, но не ставало ясно коя от всички постановки визиран в тази норма – дали ал.1, т.1 или т. 2, ал.2, т.1, т.2 или т.3, или е нарушил всичките. Излагат се съображения, че при проведеното разследване едностранчиво е изследвано поведението само на пострадалия, а не е изследвано поведението на водача на лек автомобил „Ф.Г.“, който нарушавайки правилата е допуснал ПТП. Излагат се доводи и че има противоречие между „огледния“ протокол и съдебната – автотехническа експертиза относно разрешената скорост за движение в този пътен участък.

При тези съображения жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато с изрични указания за продължаване на следствените действия.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава XXII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд установи следното:

Досъдебното производство е било образувано по реда на чл. 212, ал.2 от НПК, със съставянето на протокола за първото действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие от 03.09.2023 г., за това, че на 03.09.2023 г. на главен път I-5 до ресторант „Б.Ч.“, при управление на МПС, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е. А. К. от с. Ш.П., обл. Х. – престъпление по чл. 343, ал.1, буква „б“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

В постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е приета следната фактическа обстановка, която е възприета 2 изцяло от първоинстанционния съд, а именно:

На 03.09.2023 г. св. К.Г. заедно със семейството му се прибирали от почивка в Република Г.. Пътували за Република Р. по път I-5, с посока на движение от гр. К. към гр. Х., като той управлявал личния си лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ********. Движел се със скорост от 20 – 25 км/ч. Нормативно разрешената скорост на автомобилите в участъка била 90 км/ч. Пред него се движел лек автомобил, червен на цвят (неустановено от кого е управляван), а пред него се движел приятеля му – св. Т.Р., с лек автомобил марка „М.“ с рег. № ********. Зад автомобила на св. К.Г. се движел друг автомобил. Зад четирите автомобила се движел св. Е. К., управлявайки личния си мотоциклет марка “Б.***“, с немска регистрация *****, със скорост от 61,89 км/ч. В района на километър 319+950 от пътя св. К.Г. видял, че приятеля му Т.Р. подал ляв мигач и завил наляво към крайпътното заведение „Б.Ч.“. Затова той също подал ляв мигач, намалил скоростта си, изчакал червения автомобил да продължи напред по главния път и извършил маневра „завой наляво“ към лявото локално платно. Автомобилът му бил частично в локалното платно/лявата пътна лятна. По същото време с мотоциклета си св.

Е. К. предприел изпреварване на група от автомобили и попаднал в габаритите на завиващия автомобил. Св. Е. К. рязко намалил скоростта си на движение – 38,80 км/ч. Траекториите им на движение са се пресекли и с предното си колело мотоциклетът се ударил в задното ляво колело и задния ляв панел (калник) на автомобила. От рязкото намаление на скоростта инерционната сила създала завъртащ момент – задната част на мотоциклета се е повдигнала, мотоциклетистът – св. Е. К., е изпаднал от него и прелитайки над лекия автомобил паднал на асфалта от дясната му страна. Автомобилът и мотоциклетът са се установили в положенията, в които са открити след ПТП.

Бил подаден сигнал за настъпилото ПТП в РУ – К.. На място пристигнали свидетелите К.Т. и Б.М. – служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – К.. Левия мигач на румънския автомобил все още работел. Водачът – св. К.Г., бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ******, който отчел нулев резултат. Пострадалия – св. Е. К., който бил транспортиран в ЦСМП – К., също бил проверен за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Пострадалият Е. К. бил на лечение в гр. П. 7 дни, след това в клиника в гр. Б., Г.. В резултат на пътно – транспортното произшествие на св. Е. К. била причинена средна телесна 3 повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лонното съчленение на таза, довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници за повече от един месец.

В постановлението за прекратяване на досъдебното производство е посочено, че от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 143/2023 г. било видно, че на Е. А. К. е било причинено травматично разкъсване на лонното съчленение на таза; че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало при пътно – транспортно произшествие, за каквото имало данни по случая; както и че травматично разкъсване на лонното съчленение на таза довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници за повече от един месец.

В постановлението си, прокурорът е цитирал заключението на изготвената съдебно - автотехническа и оценителна експертиза, в която било посочено:

1. Мястото на удара е на път I-5, км. 139+950, в лявата пътна лента на платното за движение в посока от гр. К. към гр. Х. (считано по избраната посока на огледа). Координатите му са на разстояние Ху-5,60 от МЛ (мерено успоредно на оста на пътя), считано по посока обратна на огледа и на Yy-2,20 м. от БЛ (мерено перпендикулярно на оста на пътя) на асфалта.

2. Нормативно разрешената скорост за ППС в участъка, в който е възникнало ПТП на 03.09.2023 г. е 90 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил „Ф.Г.“, с рег. № ********, участвал в процесното ПТП по време на удара и преди него е била около 20,00 – 25,00 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклет „Б.***, с рег. № *****, участвал в процесното ПТП, преди възникването му е била 61,89 км/ч.

3. Лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ********, управляван от К.Г. се е движел по път I-5 с посока от гр. К. към гр. Х.. Мотоциклет марка „Б. ****“ с рег. № ***** е управляван от Е. К. попътно след лекия автомобил. В района на км. 319+950 от пътя, водачът на лекия автомобил е извършил маневра “завой наляво“ към лявото локално платно. Автомобилът му е бил частично в локалното платно/лявата пътна лента. Мотоциклетът, управляван от Е. К. е извършил изпреварване на група от автомобили и е попаднал в габаритите на завиващия автомобил. Траекториите им на движение са се пресекли и с 4 предното си колело се е ударил в задното ляво колело и задния ляв панел (калник) на автомобила. От рязкото намаление на скоростта инерционната сила е създала завъртащ момент – задната част на мотоциклета се е повдигнала, мотоциклетистът е изпаднал от него и прелитайки над лекия автомобил е паднал на асфалта от дясната му страна. Автомобилът и мотоциклетът са се установили в положенията, в които са открити след ПТП.

4. Видимостта пред автомобила е била много добра. Не е имало препятствия, които да са я компрометирали. Във всеки един от разглежданите моменти е имало добра видимост между тях.

5. Дължината на „опасната зона“ пред автомобила е била 12,66 м.

Дължината на „опасната зона“ пред мотоциклета е била 42,10 м.

6. Ако в момента на възникване на опасността водачът Е. К. аварийно задейства спирачната уредба, със спирачки той не е можел да спре; ако в момента на възникване на опасността водачът К.Г. аварийно задейства спирачната уредба, със спирачки той няма да предотврати ПТП. За него ударът е бил заден; ако водачът на мотоциклета Е. К. завие надясно, за да заобиколи завиващият автомобил, с маневра „завой надясно“ той не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП; с маневра „завой на ляво“ видно от последиците, той не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, защото лекия автомобил е вървял в тази посока; с маневри „завои наляво и надясно“ водачът К.Г. не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, защото лекия автомобил вече е навлизал в локалното платно и е бил заел лявата лента за движение.

7. Стойността на щетите по лек автомобил марка „Ф.Г.“ с рег. № ********, участвал в процесното ПТП, към момента на настъпването му е 1 024,79 лв. Стойността на щетите по мотоциклет „Б. ****“ с рег. № *****, участвал в процесното ПТП, към момента на настъпването му е 878,62 лева.

Общата стойност на щетите по автомобила и мотоциклета, участвали в процесното ПТП е 1903,41 лв.

В постановлението също така е отразено и заключението на допълнителната съдебно - автотехническа експертиза, от което се установявало следното:

1.Причините за процесното ПТП се таят в неправилното изпреварване на група от автомобили от страна на водача на мотоциклета- Е. К., довело до 5 попадането у в габаритите на завиващият на ляво лек автомобил.

2. Втората част на въпроса е с правна насоченост и експертизата не следва да му отговаря.

Прокурорът е счел, че при така установената фактическа обстановка и след анализа на събраните по досъдебното производство доказателства, не е осъществен от обективна и субективна страна състава на чл. 343, ал.1, буква „б“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Прокурорът е намерил за установено, че поради неправилно изпреварване на група от автомобили св. Е. К. с предното си колело се е ударил в задното ляво колело и задния ляв панел (калник) на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, управляван от К.Г.. Показанията на свидетелите били в съответствие със заключенията на вещите лица по назначените съдебно – автотехническа и оценителна експертиза и допълнителна съдебно - автотехническа експертиза, както и медицинска такава. Свидетелските показания всестранно и пълно изяснявали обективната истина и не се констатирали противоречия между тях. Прокурорът е приел, че неправилното изпреварване от пострадалия е пряка причина за настъпване на ПТП и настъпилия противоправен резултат.