Определение № 17697 от 12.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17697 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110156444 по описа за 2025 година Производството е по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

По делото е постъпило искане за отвод № 107717 от 03.04.2026 г., от страна на ищцата К. С. М. с ЕГН **********, от адрес, чрез адв. Т. Ф. от АК – П, с адрес на кантората адрес, в което на осн. чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК отправя искане за отстраняване от делото на съдебния състав. Като основание за поискания отвод ищцата и процесуалният представител сочат, че във връзка с констатирани от тях нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с бездействие и неправилно администриране на делото, са подали жалба с вх. № 3240 от 30.03.2026 г. до Инспектората към Висшия съдебен съвет, по която е образувана преписка № Ж-26-420, и че подадената жалба и образувана преписка им дават основание да смятат, че при разглеждане и решаване на спора от настоящия съдебен състав, съществува риск за постановяване на порочен съдебен акт, при нарушаване принципа за безпристрастност на съдебния състав, който го е постановил.

С определение № 46017 от 11.04.2026 г. съдът е указал на ищцата К. С.

М. с ЕГН **********, от адрес, чрез адв. Т. Ф. от АК – П, с адрес на кантората адрес, че следва в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да представят по делото препис от подадената жалба с вх. № 3240 от 30.03.2026 г. до Инспектората към Висшия съдебен съвет, а ако не желаят да сторят това по някаква причина (доколкото не са длъжни да го правят), следва да посочат в какво точно считат, че се изразяват констатираните от тях нарушения на 1 съдопроизводствените правила, свързани с бездействие и неправилно администриране на делото, както и че при неизпълнение на указанията на съда, съдът ще се произнесе по искането за отвод само въз основа на посоченото в подаденото искане за отвод № 107717 от 03.04.2026 г.

Указанията на съда са изпълнени, и с молба № 138263 от 30.04.2026 г. ищцата К. С. М. с ЕГН **********, от адрес, чрез адв. Т. Ф. от АК – П, с адрес на кантората адрес, доразвива своите твърдения в първоначалната молба, като заявява, че в подадената до Инспектората към Висшия съдебен съвет жалба с вх. № 3240/30.03.2026 г., по която е образувана преписка № Ж-26-420, са изложили съображенията си, свързани с неправилно администриране на делото, неспазване на съдопроизводствените правила и липса на компетентност, а именно:

1. Производството по настоящото дело било образувано във връзка с възникнал трудов спор между ищцата като работник и ответника – като бивш работодател с предмет неизплатени трудови възнаграждения по чл. 128 КТ, като същото следвало да е бързо и да се администрира, разгледа и реши по реда на част III, глава XXV от ГПК, както и че възражението за недействителност, което е направено с исковата молба не представлява и не следва да се квалифицира като отделен иск, който да обосновава прилагането на чл. 310, ал. 2 ГПК, каквото съображение съдът е посочил в цитираното разпореждане.

2. Исковата молба била подадена още на 30.12.2025 г. по ел. път с ел. подпис, чрез ССЕВ. При извършена телефонна справка в деловодството на съда на 24.03.2026 г. процесуалния представител установил, че съдебният състав не е предприел никакви действия по администриране на делото и изпращане на препис от исковата молба и приложенията към нея до ответника за отговор, като считат, че последното категорично следвало да бъде направено без значение дали става дума за бързо производство по реда на чл.

310 и сл. ГПК или не.

3. При направената на 24.03.2026 г. справка по телефона били уведомени от деловодителя на състава, че е постановено „вътрешно“ определение с рег.

№ 5 от 02.01.2026 г., съгласно което делото е следвало да бъде докладвано на Заместник председателя на СРС и началник на Второ Гражданско отделение за „отписване от регистъра на бързите производства“. В тази връзка сочат, че 2 подобен регистър нямал законова уредба в ГПК или друг нормативен акт, който да регламентира правилата за воденето му и дори съществуването му в правния мир, което пораждало съмнение за умишлено бавене на делото и некомпетентност на съдебния състав.

4. Вследствие изброеното по-горе, в рамките на три месеца по делото не са извършвани никакви действия, същото не е оставено „без движение“ за отстраняване на нередовности от ищеца, нито е изпратено на ответната страна за отговор, като едва след настояване от страна на процесуалния представител, на следващия ден – 25.03.2026 г. било постановено Разпореждане № 38408 от 25.03.2026 г., с което делото е администрирано по реда на чл. 131 от ГПК за подаване на отговор.

След като се запозна с материалите по делото, постъпилото искане за отвод № 107717 от 03.04.2026 г., както и уточнителната молба № 138263 от 30.04.2026 г., съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 23, ал. 1 от ГПК отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ГПК съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

До момента по делото от страна на съдията-докладчик са постановени следните съдебни актове:

1. Определение

№ 5 от 02.01.2026 г., с което съдът не е допуснал разглеждане на делото по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК, глава ХХV „Бързо производство“, на осн. чл. 310, ал. 2 от ГПК поради съединяване в една искова молба на искове, които не подлежат на разглеждане по реда на бързото производство – с пр. осн. чл. 74, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с иск, който подлежи на на разглеждане по реда на бързото производство – с пр. осн. чл. 128 от КТ.

2. Разпореждане № 38408 от 25.03.2026 г., с което съдът е разпоредил да се връчи препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, с указание, че има възможност да подаде писмен отговор със 3 съдържанието, посочено в призовката.

Определение № 5 от 02.01.2026 г., ведно с делото са докладвани на Заместник председателя на СРС и Началник на Второ Гражданско отделение за отписване от регистъра на бързите производства, като ЗаместникПредседателя на СРС и Началник на Второ Гражданско отделение с разпореждане от 05.01.2026 г. е разпоредил делото да се отпише от регистъра на бързите производства, поради което разглеждането му продължава по общия ред и не е обвързано от посочените в чл. 310, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК, глава ХХV „Бързо производство“ срокове.

Съдът и след получаване на уточнителната молба остава с впечатлението, че като причина за искания отвод в случая се сочи подадената жалба с вх. № 3240 от 30.03.2026 г. до Инспектората към Висшия съдебен съвет, по която е образувана преписка № Ж-26-420, като очевидно страната се опасява от това, че съдът ще постанови по делото краен акт, който има реваншистки характер във връзка с подадената жалба. Тук следва ясно да бъде заявено и да стане ясно както на ищцата, така и на процесуалния и представител, че настоящия съдебен състав няма и не е имал никакво намеранние да постановява не само краен, но какъвто и да било съдебен акт с реваншистки характер нито във връзка с подадената жалба, нито във връзка с твърденията относно допуснати нарушения по простата причина, че такива не са налице, и това съвсем накратко ще бъде разгледано тук:

А. Относно характера на производството – следва ли то да се рвазгледа като бързо по реда на част III, глава XXV от ГПК, или не и каква е ролята на предявеният иск по чл. 74 от ГПК:

Както вече съдът е имал възможност да посочи в своето определение № 5 от 02.01.2026 г., съгласно чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК по реда на глава ХХV „Бързо производство“, се разглеждат искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи. Също така в цитираното определение съдът е посочил, че съгласно чл. 310, ал. 2 от ГПК при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков 4 ред, не се допуска бързо производство. Точно и ясно тук следва да се посочи, че и към настоящия момент настоящият съдебен състав продължава да стои твърдо на убеждението си, че по делото освен иска по чл. 128 от КТ (който безспорно подлежи на разглеждане по реда на глава ХХV „Бързо производство“), са предявени два други иска, които подлежат на разглеждане по общия исков ред, а именно:

Иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ – за обявяване на недействителност на чл. 4, ал. 1 на Споразумение за командироване № 71/11.04.2023 г., чл. 4, ал. 1 на Споразумение за командироване № 97/12.04.2024 г. и чл. 4, ал. 1 на Споразумение за командироване № 117/11.10.2024 г., и трите сключени като неразделна част от Трудов договор № 23-31 от 07.04.2023 г.

Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено плащане в размер на общо 12 214,26 лева (дванадесет хиляди двеста и четиринадесет лева и двадесет и шест стотинки), с равностойност в евро в размер на 6 245, 05 евро (шест хиляди двеста четиридесет и пет евро и пет евроцента), изчислена за всяка от месечните главници, считано от 21-во число на месеца, следващ полагането на труда до 29.12.2025 г. (датата на подаване на исковата молба).

От всичко казано следва, че от трите предявени с исковата молба иска – с пр. осн. чл. 74, ал. 1 от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, само иска по чл. 128 от КТ подлежи на разглеждане по реда на бързото производство по чл.

310, ал. 1, т. 1 от ГПК, и не следва да бъде допускано бързо производство по настоящото гр. дело и същото следва да се разглежа по правилата на общия исков ред. Именно с оглед горното и съдът е постановил цитираното определение № 5 от 02.01.2026 г., като искането е уважено и делмото отписано от регистъра на бързите производства. Само за прецизност тук следва да се отбележи, че преценката за това дали искането на ищцата за обявяване на недействителност на чл. 4, ал. 1 на Споразумение за командироване № 71/11.04.2023 г., чл. 4, ал. 1 на Споразумение за командироване № 97/12.04.2024 г. и чл. 4, ал. 1 на Споразумение за командироване № 117/11.10.2024 г., и трите сключени като неразделна част от Трудов договор № 23-31 от 07.04.2023 г., следва да се квалифицира като «възражение», или като предявен отделен иск по чл. 74 от КТ, принадлежи 5 изцяло на съда, а не на страната или на процесуалния и представител, и настоящият съдебен състав продължава да стои твърдо на убеждението си, че в процесния случай не е налице «възражение», а като предявен отделен иск по чл. 74 от КТ. Нещо повече – дори да се приеме, че не е налице предявен иск по чл. 74 от КТ, то безспорно е налице иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, който също не подлежи на разглеждане по реда на бързото производство по чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК и това е достатъчно, за да обуслови разглеждане на настоящото дсело по общия исков ред.

Б. Относно липсата на действия по администриране на делото в тримесечен срок:

Както вече се установи в предходната точка А на настоящото определение, с исковата молба са предявени три иска – с пр. осн. чл. 74, ал. 1 от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от които само иска по чл. 128 от КТ подлежи на разглеждане по реда на бързото производство по чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК, от което пък следва, че не следва да бъде допускано бързо производство по настоящото гр. дело и същото следва да се разглежа по правилата на общия исков ред. След като делото следва да се разгледа по общия ред, то съдът не е обвързан с разпоредбата на чл. 311, ал. 1 от ГПК, съгласно която в деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. В случая приложими са разпоредбите на чл. 129 и сл. от ГПК (относно проверката на исковата молба) и на чл. 131 и сл. от ГПК ( относно размяната на съдебните книжа), като в нито една от тях срок за извършване на горните действия от страна на съда не е указан. Това обаче не значи, че не е налице регулираща норма в тази насока и именно в тази насока е общата норма на чл.