Решение № 251 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330205415 по описа за 2023 година ., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 172/19.06.2023 г. на директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което н а А. Ф. Б. с ЕГН **********, с адрес ***** на основание чл. 416 ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност /ЗВМД/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл. 132, ал.1, т. 4 от ЗВМД.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като неправилен и незаконосъобразен акт, като излага слените аргументи: не била посочена датата на извършеното нарушение, липсвало ясно описание на нарушението, не ставало ясно какво било дължимото поведение и в какъв срок е следвало да се извърши, нямало момент на извършване на нарушението. Прави се искане за приложение на чл. 28 ЗАНН и искане за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който развива доводите в жалбата и допълва, че при извършени няколко нарушения следва да се наложат отделни санкции.

Въззиваемата страна ОДБХ Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като оспорва доводите за процесуални и материалноправни нарушения на закона, изтъкнати от жалбоподателя.

1

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 30.03.2023 г. контролните органи в състав свид. д-р А. Д. ОДБХ Пловдив, д-р М. Б. и д-р А. П. от ОДБХ Перник извършили проверка на животновъден обект № 4208-0116, находящ се в с. Песнопой, общ.

Калояново, обл. Пловдив, стопанисван от А. Ф. Б.. Били констатирани редица факти, между които и наличието в обекта на 3 броя телета, на видима възраст 3-4 месеца които били с майките си, но нямали първоначално поставени идентификатори (ушни марки).

За установеното бил съставен протокол № 113/30.03.2023 г. от д-р Б. и доклад с изх. № ПК-1350/04.04.2023 г.

На 21.04.2023 г. пред жалбоподателя бил съставен АУАН № 0000562/21.04.2023 г., за това че на 30.03.2023 г. в животновъдния обект стопанисван от него имало 3 броя телета на възраст 3-4 месеца без поставени първоначални идентификатори. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателя без възражения

Не били депозирани други писмени възражения от страна на нарушителя.

На база на съставения АУАН на 19.06.2023 г. било съставено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.

Д-р. А. Д. – ****, както и от приложените към жалбата, административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН № 0000562/21.04.2023 г., протокол № 113/30.03.2023 г., доклад с изх. № ПК1350/04.04.2023 г., обратна разписка за връчване на НП, заповед № РД 11756/29.03.2023 г. за назначаване на проверка.

Разпитан в съдебно заседание свид. Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, как е протекла проверката и как е установил, принадлежността на телетата към майките им и собствеността на кравите майки.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на писмените доказателства – доклад, протокол и АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата:

В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: “при извършена физическа проверка на 30.03.2023 г. … в животновъдния обект …… се установи, че 3 броя телета на видима възраст 3-4 месеца са без поставени първоначални идентификатори.“

2

Съдът намира, че така цитираното съдържание на АУАН и НП не отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42 и 57 ЗАНН, според които сред задължителните реквизити на АУАН и НП са 1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия 3 правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти.

В процесния случай посочените изисквания не са достигнати, доколкото в АУАН и НП липсва каквото и да било посочване на съставомерната форма на изпълнителното деяние.

С АУАН и НП на дееца е вменено нарушение по чл. 132, ал. 1 т. 4 от ЗВМД, а именно: Собствениците съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни в тридневен срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл.

51, ал. 3 уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация.

Според дадената формулировка, за да е съставоемрно описаното нарушение следва да са налице няколко положителни и отрицателни факта:

Наличие на новородени или алтернативно закупени животни в обект със селскостопански обект същите да подлежат на идентификация

Да липсва уведомяване писмено или алтернативно по електронен път на конкретен обслужващ ветеринарния лекар

И това уведомяване да не е направено в тридневния срок или изобщо да не е направено.

От дадената в АУАН дефиниция на нарушението то е непълно тъй като не обхваща всички дължими или осъществени факти, а имено не става ясно, за откритите животни според административнонаказващия орган дължи ли се уведомяване, в какъв срок, по какъв начин и на кого. Извършено ли е такова уведомяване или не, в срока или извън него. Не може еднозначно от описаните факти да се направи извод в какво е обвинено лицето от всичките алтернативи да е или да не е извършило, а именно да уведоми за новородени или за закупени животни, обслужващия ветеринарен лекар и кой е той, или да се снабди, постави или друго първоначални идентификатори.

Допуснатият порок в съдържанието на АУАН и НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие каква е действителната форма на изпълнителното деяния, извършено от наказания субект, както и е незаконосъобразно макар и чрез тълкуване да се изведе волята на административнонаказаваищя орган.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз 4 основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт, а именно в АУАН изобщо не се сочи липса на уведомяване.

При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в случая надлежната форма на изпълнителното деяние/ единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице.

В случая констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Поради посочените по-горе аргументи съдът намира, че наказателното постановление е опорочено и следва да се отмени.

За пълнота на изложението, съдът намира че се установява че на 30.03.2023 г. в животновъдния обект собственост на жалбоподателя, е имало 3 броя телета на видима възраст от 3-4 месеца, които не са имали поставени първоначални идентификатори. Но тази описана фактическа обстановка макар и да съдържа данни за налично нарушение на ЗВМД не съответства на нито една диспозитивна норма от закона, като за всяка една от тях е необходимо допълнително описание на факти, което препятства възможността на съда да упражни правомощието си да преквалифицира деянието.

Безспорно се установява и не се оспорва, че Б. е собственик на животновъдния обект и има определени задължения да регистрира всяко животно в обекта, както и да подава уведомления и да води регистър за всички животни в обекта, както и да положи необходимите усилия всички те да притежават идентификатори, но административнонаказателния процес е твърде формален и не допуска наказания да бъдат налагани за неуточнени нарушения и в принципен план.