Решение № 1412 от 29.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. Варна, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110203645 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Ц. Н. Х. ЕГН ********** от гр.Варна, кв. „Възраждане“ бл. 50, вх.2, ет.8, ап. 46, против НП № 24-0819-001102/31.05.2024год. на началника на група в ОД МВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което на основание чл. 184, ал.5 вр. чл. 184, ал.3 от ЗДП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. за нарушаване нормата на чл. 114, т.1 от същия закон.

В жалбата си въззивницата твърди, че наложеното наказание е неправомерно и незаконосъобразно, навежда твърдения за липса на извършено нарушение от нейна страна, както и за допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована се явява лично.

Същата заявява че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява становище по същество и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение моли за присъждане на такива в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

1

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.03.2024год. свидетелите Л. М. и Е. Г., и двамата полицейски служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Варна, били изпратени да обслужат сигнал за настъпило ПТП на кръстовището между улиците „Преслав“ и „Мусала“ в гр.Варна.

На място свидетелите заварили въззивницата и един мъж за който установили, че бил водач на тротинетка. Установили, че ПТП-то е настъпило между въззивницата като пешеходка, която била блъсната от приближаващото й се отдясно ППС - тротинетката. Свидетелите приели, че вина за произшествието имала въззивницата тъй като била навлязла внезапно на велоалеята предназначена за движение на велосипеди и ИЕПС и сигнализирана с ПЗ Г-14 и пътна маркировка М-18. На място св. М. съставил срещу въззивницата АУАН № 1217675/22.03.2024год. в който посочил, че същата била нарушила разпоредбата на чл. 114, т.1 от ЗДП. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата за подпис, която го подписала и получила екземпляр от него. Съставен бил и протокол за ПТП № 1887502/22.03.2024год.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивницата подала писмено възражение срещу АУАН към което приложила лист за преглед на пациент в КДБ, както и медицинско удостоверение № 290/2024год. издадено от съдебен медик – д-р Елена Ивелинова Димова. Възражението не било прието и на 3105.2024год., въз основа на АУАН, началника на група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическата обстановка посочена в акта, посочил, че въз основа на представените медицински документи бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадало лице, приел че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 114, т.1 от ЗДП и на основание чл. 184, ал.5, вр. чл. 184, ал. 3 от ЗДП й наложил административно наказание глоба в размер на 100лв.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Л. М. и свидетеля по акта – Е. Г.. Обяснения е дала и въззивницата.

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и изпратени допълнително от АНО НП №24-0819-001102/31.05.2024г., АУАН №121765/22.03.2024г., сведение от Г. И. Г. от 22.03.2024 г., сведение от Ц. Н.

Х. от 22.03.2024г., протокол за ПТП №1887502 от 22.03.2024г., докладна записка от 18.04.2024г. относно издаден протокол, възражение от Ц. Н. Х. от 02.04.2024г., снимка на протокол за ПТП № 1887502/22.03.2024г., протокол за ПТП №1887502/22.03.2024г., лист за преглед на пациент от 22.03.2024г., медицинско удостоверение №290/2024г., отговор от Ц. Н. Х. от 17.05.2024г., справка относно възражение по акт от 27.05.2024г., докладна записка от 18.06.2024г., писмо от 19.06.2024г. до Ц. Х. във връзка с депозиран отговор, 2 писмо от 20.06.2024г. до Ц. Х. във връзка с депозирано възражение, справка за нарушител-водач за Ц. Х..

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, както писмени, така и гласни, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Като разгледа жалбата по същество, съдът счете същата за основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗДП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение.

Съгласно разпоредбата на § 6., т.3 от ДР на ЗДП "Платно за движение" е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго.

Съгласно дефиницията дадена в § 6., т. 2 от ДР на ЗДП "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.

В случая още от описанието на деянието дадено в НП е видно, че то ако и да е било извършено, е несъставомерно по чл. 114, ал.1 от ЗДП и това е така защото лентата отредена за движение на велосипеди, съответно индивидуални електрически превозни средства (тротинетки) не са част от платното за движение и не представляват пътна лента по смисъла на ЗДП. По тази лента не се движат недвуколесни пътни превозни средства.

На следващо място по делото липсват каквито и да било доказателства, които да установят, че въззивницата е навлязла внезапно на велоалеята.

Такива данните не се съдържат и в приложените към преписката обяснения от водача на тротинетката. И най-накрая съдът намира за съвсем резонно направеното от въззивницата възражение, че без яснота и изясняване на скоростта с която се е движел водача на тротинетката, отстоянието на същия 3 от мястото на което е пешеходеца е предприел преминаване през велоалеята, няма и как изобщо да бъде преценено чие поведение е причина за настъпването на ПТП, в частност дали е налице внезапно навлизане на велоалеята.

Горното влече извод за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП.

На следващо място съдът намира, че неправилно е приложена и санкционната норма при ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивницата. В случая е посочена като приложима санкционната разпоредба на чл. 184, ал. 5 от ЗДП при обективирана привръзка на същата с нормата на чл. 184, ал. 3 от ЗДП. В хипотезата на чл. 184, ал. 5 от ЗДП не се съдържа конкретното нарушение, доколкото с оглед съдържанието й санкционната норма е приложима единствено при описаните нарушения в ал.

1 и ал. 2 от ЗДП, към които не се отнася процесното такова. Същевременно предпоставка за прилагането на посочената санкционна разпоредба е настъпването на вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица, каквито не са установени. Вследствие на процесното произшествие са настъпили вреди единствено за въззивницата Х., който случай е извън хипотезата на настъпили вреди за "други лица", различни от пешеходеца като субект на конкретното задължение. Поради изложеното приложима за процесното описано в НП нарушение се явява на самостоятелно основание санкционната норма на чл. 184, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева за пешеходци, които нарушат правилата за движение извън случаите по ал. 2. Посочената констатация би била предпоставка за изменение на наложената административна санкция в случай, че не са налице основания за отмяна на обжалваното НП.

Доколкото обаче съдът счете че НП е необосновано и незаконосъобразно, същото следва за бъде отменено.

По разноските. Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, но при този изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането макар и своевременно направено се явява неоснователно. В този случай разноски не й се дължат.

Водим от горното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24-0819-001102 от 31.05.2024год. на началника на група в ОДМВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което на Ц. Н. Х. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 50, вх.2, ет.8, ап. 46, за нарушаване разпоредбата на чл. 114, т.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв., на основание чл.184, ал.5, вр. ал.3 от ЗДП.

4

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5