Решение № 29 от 07.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 249/2024
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 23.02.2026
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 493А · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Велико Търново, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20244001000249 по описа за 2024 година
С Решение № 40/16.08.2024 г. по т. д. № 73/2023 г. Ловешкият окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 от КЗ „Застрахователна компания Лев Инс“ АД - гр. София да заплати на Н. П. Г. от гр. Ловеч, застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, причинено на 31.10.2019 г. при управление на т. а. марка „Ивеко“, модел „35 С 15“, с рег. № EH 11 ****, управляван от В. П. А., чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в размер на сумите от 90 000 лв. за неимуществени вреди и 1 012.99 лв. за имуществени вреди - разходи по лечение, ведно със законната лихва върху двете суми от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане.
Отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 90 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв.
Отхвърлил предявения от П. Н. П. от гр. Ловеч против „ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 за заплащане на застрахователни обезщетения за вреди от същото ПТП, в размер на сумите от 3 000 лв. за неимуществени вреди и 13.25 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми от 07.04.2020 г. до окончателното й изплащане.
Осъдил „ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Д. Д. Н. от АК- Ловеч 7 931.04 лв.
1 адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално представителство на Н. П. Г.; на Н. П. Г. - 75.21 лв. разноски по делото съразмерно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЛОС, 3 640.52 лв. ДТ върху уважения размер на иска; 733.82 лв. заплатени от бюджета на съда разноски съобразно уважения размер на иска и 5 лв. такса за служебно издаване на изп. лист.
Осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П. Н. П. да заплати на „ЗК „Лев Инс“ АД 400 лв. разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска.
Осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Н. П. Г. да заплати на „ЗК „Лев Инс“ АД 99.16 лв. разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска.
Осъдил П. Н. П. и Н. П. Г. да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД 360 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. П. Г. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв., е подадена от Н. П. Г. чрез пълномощника адв. Д. Н.. Счита решението за неправилно и необосновано в тази част, тъй като присъденото обезщетение не съответства на принципа за справедливост, на получените телесни повреди, на неблагоприятната прогноза за възстановяване на здравето на ищеца, на обществено-икономическата ситуация в страната към момента на настъпване на деликта – 2019 г., на сериозните инфлационни процеси през последните две години, на лимитите на отговорността на застрахователя и на трайно установената съдебна практика. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да осъди ответника да заплати допълнително 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди - разликата над 90 000 лв. до 120 000 лв., ведно със съответната законна лихва. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Н., като се прави искане за присъждане на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В писмения си отговор въззиваемото дружество „ЗК Лев инс“ АД чрез юрисконсулт Зл. Т. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение.
Насрещна въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният от Н.
П. Г. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв. (за 20 000 лв.), е подадена от ответника „ЗК Лев инс“ АД чрез юрисконсулт Зл. Т.. Счита, че е налице съпричиняване на резултата от страна на ищеца в размер на 50%, тъй като управляваният от него лек автомобил е препречил, при завой на ляво, пътната лента, в която се е движел товарния автомобил и е „изскочил“ на такова разстояние, че водачът на товарния автомобил не е могъл да спре. Ищецът е бил без поставен предпазен колан, което също е основание за намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с 20 %. Претенцията е силно 2 завишена по размер и не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, на икономическата конюнктура в страната и доходите на населението към датата на събитието, на получените увреждания и срока за възстановяване. Позовава се на методиката за определяне размера на обезщетенията по чл. 493А от КЗ. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до присъдените 90 000 лв., ведно със законната лихва. В писмено становище пред въззивната инстанция жалбоподателят поддържа жалбата, като прави искане за присъждане на разноски.
В писмения си отговор ищецът Н. П. Г. чрез адв. Н. заема становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Моли съда да присъди на пълномощника възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Ищецът Н. П. Г. е предявил против „ЗК Лев инс“ АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от 120 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат от получени травматични увреждания при ПТП на 31.10.2019 г., причинено от водач на т. а. „Ивеко“, модел „35 С 15“, с рег. № ЕН 11 ****, чиято отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована от „ЗК Лев инс“ АД и сумата от 1 012.99 лв. обезщетение за имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на застрахователната претенция – 30.12.2019 г. до окончателното изплащане.
В частите, с които са уважени исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със съответната законна лихва и за имуществени вреди – изцяло, в размер на 1 012.99 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Н. П. искове, не е обжалвано от него и е влязло в сила.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца Н. П. Г. и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за разликата над 70 000 лв., като съдът следва да се произнесе и по въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
3
Установено е следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е, че ищецът Н. П. Г., като водач на л. а. „Мерцедес“ модел C 200, с рег. № ОВ 98 ****, е участвал в ПТП на 31.10.2019 г., ок. 18.30 ч., в гр. Ловеч, на кръстовището, образувано от ул.“Възрожденска“ и ул.“Цар Иван Александър“.
Другият участник в произшествието е В. П. А. – водач на т. а. „Ивеко“, модел „35 С 15“, с рег. № ЕН 11 ****. Механизмът на произшествието е установен чрез автотехническа експертиза, допусната пред първата инстанция. Товарният автомобил се е движел по ул.“Цар Иван Александър“ към кръстовището със скорост 62.57 км/ч. В момента, в който товарният автомобил е бил на разстояние 50.6 м. от мястото на удара, лекият автомобил излиза отдясно, от ул.“Възрожденска“, със скорост 11.81 км/ч и навлиза в лентата на товарния автомобил. Водачът на товарния автомобил възприема навлизането на лекия автомобил в полагащата му се пътна лента, завърта волана наляво в опит да го заобиколи отпред, навлиза в насрещната лента, при което се осъществява кос удар между автомобилите: между предната лява ъглова част на товарния автомобил със страничната лява част на лекия автомобил, който получава пластични деформации по страничната лява част на купето. След първоначалния удар водачът на товарния автомобил завърта волана надясно и отклонява автомобила надясно.
Мястото на удара е в лентата за движение на лекия автомобил – на ул.“Цар Иван Александър“
Според заключението на вещото лице водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме товарния автомобил като местонахождение, посока и направление, да преустанови навлизането в кръстовището, да пропусне товарния автомобил и по този начин да предотврати ПТП. При движението си по ул.“Възрожденска“ към ул.“Цар Иван Александър“ водачът на лекия автомобил е имал видимост от 80 м. към движещите се по ул.“Цар Иван Александър“ ППС чрез монтираното на тротоара огледало (позиция 2 на скицата към заключението).
Водачът на товарния автомобил е имал видимост към мястото на удара от около 45 м. Съобразно изчисленията на опасните зони за спиране на товарния автомобил при реалната скорост на движение на товарния автомобил от 62.57 км/ч и при разрешената скорост за населени места от 50 км/ч, експертът дава заключение, че при скорост на движение от 50 км/ч или по-ниска скорост, водачът е могъл да спре товарния автомобил преди мястото на удара.
Като свидетел по делото е разпитан Тони Красимиров Радулов, който е управлявал своя автомобил по същото време и на същото място на произшествието.
Лекият автомобил бил спрял срещу него. Водачът дал мигач и тръгнал да се включва в главната улица. Вече се бил включил в главната улица, когато се появил бусът и последвал удар. Бусът се движел с висока скорост и малко в насрещната лента. Лекият 4 автомобил бил спрял след знака „стоп“, непосредствено преди влизане в главната улица.
Водачът на товарния автомобил В. П. А. е признат за виновен за това, че на 31.10.2019 г., около 18:30 ч., в гр. Ловеч, по ул. „Цар Иван Александър“ (с посока на движение към центъра), при управление на МПС т. а. марка „Ивеко“, модел „35 С 15“, с рег. № EH 11 ****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – забраната при избиране скоростта на движение с ППС категория „В“ да превишава стойността от 50 км/ч в населено място, като се е движел със скорост 62.57 км/ч и чл. 25, ал. 1 ЗДвП – задължението преди да предприеме маневра заобикаляне на ППС и преминаване в друга пътна лента, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, и по непредпазливост причинил на Н. П. Г. телесна повреда – тежка такава (загуба на слезка) и средна (трайно затруднение движението на снагата, поради счупване на три ребра вляво и разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради излив на кръв и въздух в гръдната кухина, с последващо извършване на торакоцентеза, отстраняване на лизирана кръв от гръдната кухина по оперативен път) – престъпление по чл. 343б, ал.
1, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От представените по делото писмени доказателства – медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при ПТП ищецът Н. П. Г. е получил следните увреждания: разкъсване на капсулата и паренхима на слезката, счупване на три ребра в лявата гръдна половина с излив на кръв в гръдната кухина. Разкъсването на слезката е наложило оперативното й отстраняване, а изливът на кръв и въздух в гръдната кухина - оперативно лечение, представляващо евакуация чрез торакоцинтеза (на 08.11.2019 г. и на 19.11.2019 г.), като всички интервенции са извършени под обща анестезия. Изливът на кръв в гръдната кухина представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, а счупването на ребра води до трайно затрудняване движенето на снагата.