Определение № 847 от 04.09.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 724/2023
- Вид
- Определение № 847
- Подписан
- 04.09.2023
- В сила
- 04.09.2023
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 847 гр. Благоевград, 28.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500724 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Й. Б.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, ж.к. „М.“, Б..., сграда *, представлявано от М. С. и Д. К. К., чрез адв.Е. Ц. против Разпореждане № 852 от 07.06.2023г. по ч.гр.д. № 365 от 2023г. по описа на РС Разлог, в частта, с която е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК на заявителя „Й.
Б.“ Е., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу М. С. М., ЕГН **********, с адрес по справка по НБД: гр. Я., ул. “Б.” № * за следните суми: неустойка в размер на 324.65 лв. /триста двадесет и четири лева и 65 ст./, представляваща задължение за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № * от 10.09.2018г. изм. със Заявление за смяна на номер № * от 28.02.2020г. и сумата от 113.99 лв.
/сто и тринадесет лева и 99 ст./, представляваща задължение за неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за на договора за мобилни услуги № * от 24.11.2018г.
Жалбоподателят оспорва разпореждането в посочената част, с която е отхвърлено искането му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Доводите на първоинстанционният съд за отказ да се присъдят претендираните суми, на основание неустойки, се определят като незаконосъобразни и необосновани. Жалбоподателят сочи, че РС неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил заявлението в частта за претендираните неустойки. Твърди се, че процесните клаузи са обективирани в сключените договори за Мобилни услуги, с които се предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер н неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси. Сочи се, че в съответствие с уговореното между страните, размерът на неустойката за номер * е в размер на 324.65 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 44.98 лв. всяка), а именно 134.95 лв. и с добавена разликата в размер на 189.70 лв. между стандартната цена на Samsung Galaxy А10 32GB Dual Blue без отстъпка съгласно актуалната към 04.05.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги, а в съответствие с уговореното между страните, размерът на неустойката за номер * е в размер на 113.99 лв. Сумата представлява сбор от 1 три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 37.99 лв. всяка).
Подробно е описан начина на формиране на размера на всяка една претендирана неустойка, като се сочи, че нито един от описаните компоненти, от които се формира неустойката за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, не обосновава извод за неравноправност на приложимата неустоечната клауза. Уговореното е в съотвествие с договорната свобода, а така договореният от страните начин на формиране и размер на неустойката не противоречи на добрите нрави, изцяло съвместим е с общоприетите житейски норми за добросъвестност.
При поддържане и обосноваване на подробни доводи се сочи, че процесната клауза за неустойка е в пълно съответствие с принципа за справедливост, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
При тези оплаквания се иска отмяна на разпореждането в посочената част и уважаване на подаденото заявление с постановяване издаване на заповед за изпълнение и за сумите, поискани на основание неустойки.
Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими, доколкото частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, която е подадена в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.
За да се произнесе по съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:
С обжалваната част от разпореждане № 852/07.06.2023г. е отхвърлено заявлението на на “Й. Б.” Е. /с предишно наименование “Т. Б.” Е./, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. “М.”, Б..., сграда *, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.
С. М., ЕГН **********, с адрес по справка по НБД: гр. Я., ул. “Б.” № * за следните суми: неустойка в размер на 324.65 лв. /триста двадесет и четири лева и 65 ст./. начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя и неустойка в размер на 113.99 лв. /сто и тринадесет лева и 99 ст.. начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
За да отхвърли заявлението за неустойки като неоснователно, РС е приел, че мобилният оператор, според представените договори за мобилни услуги - има възможност едностранно да прекрати договора, когато другата страна не изпълнява свое задължения, като с подобна възможност за развалянето им въз основа на закона разполага и потребителя.
Ако в такава хипотеза в договорите е предвидено за мобилният оператор неустойка - в размер на абонаментните вноски до края на срока на договора, но не повече от три вноски, то при разваляне договора от потребителя такава клауза за неустойка в негова полза за вреди - няма. Именно защото няма уговорка за неустойка в случай че потребителя се възползва от възможността да прекрати/развали едностранно договора при виновно неизпълнение на задължения на мобилния оператор, РС е счел, че се създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца с тези потребителя на мобилната услуга, поради което е и приел, че клаузите за неустойка в процесните договори са с неравноправен характер.
Мобилният оператор се е възползвал от положението си на икономически по- силната страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от договарящите ще поеме. Затова при съобразяване на чл. 143 ЗЗД, от който следва, че неравноправни са онези клаузи ,които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добрите нрави и посредством тях се създава значително неравновесие/неравнопоставеност/ между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна, РС е отхвърлил заявлението.
Така изразеното становище от РС се споделя изцяло от настоящия състав, намирайки го за съобразено със Закона за защита на потребителите.
Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди - в отклонение от 2 общото правило - че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят вмени в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, а и за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично задължение за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Ето защо правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за цел да установи налице ли са неравноправни клаузи, във връзка с които е породено процесното парично вземане.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за мобилни услуги е видно, че длъжникът, за която се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТ^ докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията Е. Марков, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал.
От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по- силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/.
От съдържанието на договор за мобилни услуги, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства 3 от заявителя е предвидено в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.