Решение № 6143 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6143 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507056 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20008970 от 31.01.2022 г. на СРС, 25 с - в, по гр. д. № 12185 от 2021 г. са отхвърлени предявения от „С.“ ООД, с ЕИК ******* срещу Ц. М. З., ЕГН:

**********, Г. С. А., ЕГН: **********, М. С. А., ЕГН: ********** - двамата действащи чрез законния си представител Ц. М. З. и А. С. А., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка си Т. Г. А., П. К. Г., ЕГН: ********** и В.

П. Д., ЕГН: **********, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 8 828 лв., представляваща имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на незаконосъобразно упражняване на процесуални права незаконосъобразно и недобросъвестно искане за обезпечаване на предявени искове от ответниците по гр. д. № 16147/2020 г. по описа на СРС, 178 с-в. Ищецът е осъден за разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „С.“ ООД, чрез представителя му, с доводи за неправилност, допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост. Сочи, че в производството е установено, че по искане на ответниците е допуснато обезпечение на бъдещи искове по гр. д. № 14184/2020 г. на СРС, 148 с-в, по което са запорирани сметки на дружеството.

Определението е оспорено пред СГС и отменено с определение № 11038/10.07.2020 г. по ч. гр. д. № 5360/2020 г. Впоследствие, при завеждане на бъдещите искове, е образувано гр. д. № 16147/2020 г. на СРС, 178 с-в, по което ответниците отново са поискали допускане на обезпечаване чрез налагане на запори върху сметки на дружеството и такова обезпечаване е допуснато с определение № 156119/21.07.2020 г. от СРС. Поддържа, че към момента на това произнасяне, запорите на банковите сметки 1 на ищеца не са били вдигнати и исковете са все още обезпечени. Сочи, че на 27.07.2020 г. е наложен втори запор на банковите сметки на ищеца за същите вземания. Второто определение на СРС също е било оспорено от ищеца и е отменено от СГС с определение от 11.12.2020 г. по ч. гр. д. № 79879/2020 г., в което съдът е посочил, че действията на ответниците може да се квалифицират като злоупотреба с право по чл. 3 ГПК. Неоснователно СРС е приел, че второто обезпечение е направено тъй като исковете на молителите не са били обезпечени в достатъчна степен. Счита, че към датата на подаване на втората молба за допускане на обезпечение - 20.07.2020 г., в полза на ответниците вече е имало наложени обезпечителни мерки за суми на обща стойност от 140 000 лв. по запори, наложени от ЧСИ Р. М. при допускане още на първото обезпечение, които не са вдигнати въпреки отмяната на обезпечението.

Неправилно съдът е приел, че молителите били наясно, че по сметките на дружеството няма постъпления, поради което са подали повторна молба за обезпечаване. Счита, че не са били налице основания молителите да поискат повторно обезпечение, като не е съобразен с доказателствата извода на СРС, че липсват доказателства по делото, че молбата за допускане на второ обезпечение е подадена с цел дружеството ищец да не може да ползва сметките си. Излага доводи, че от доказателствата не може да се направи извод, че ищецът няма средства по сметките си, с които да покрие претенциите на молителите. Поддържа, че става въпрос за случай на заобикаляне на закона, като е налице неправомерно упражняване на процесуални права от страна на молителите - двойно обезпечаване, или свръхобезпечаване на едно същи искове, в резултат от което ищецът е търпял вреди. Тези вреди се изразяват в невъзможност дружеството да ползва банковата си сметка и в разноски, направени за обжалване на определенията, с които са допуснати обезпеченията - състоящи се в заплатени адвокатски възнаграждения и държавни такси. Поддържа, че от субективна страна е налице умисъл от страна на ответниците. Счита, че върху дружеството се упражнява недобросъвестно натиск да се платят претендираните суми, които счита за недължими.

Поддържа, че ако страната инициира обезпечително производство със съзнанието, че не разполага със субективните права, това поведение представлява недобросъвестно упражняване на права. Тъй като претенцията е на извъндоговорно основание, счита че е приложимо правилото за ангажиране на солидарната отговорност на страните. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, а исковете да бъдат уважени, като сумата се присъди солидарно. Не претендира разноски.

Въззиваемите страни - ответниците Ц. М. З., Г. С. А. и М. С. А. - двамата действащи чрез законния си представител Ц. М. З., А. С. А., действащ лично и със съгласието на майка си Т. Г. А., П. К. Г. -Д.а и В. П. Д. , чрез представителя си, оспорват въззивната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че решението е недопустимо, тъй като се претендират адвокатски възнаграждения и платени такси по дело, което е висящо към настоящия момент - гр. д. № 16147/2020 г. на 178 с-в, СРС. Поради това решението е недопустимо постановено и следва да се обезсили, а производството - да се прекрати. По същество считат, че при постановяване на решението СРС не е допуснал нарушения на материалния закон, като е съобразил всички събрани доказателства. Съдът основателно е приел, че от страна на ответниците не е допусната злоупотреба с права при подаване на искането за допускане на обезпечение на бъдещите и предявените срещу ищеца осъдителни исковете и ответниците не са целели да блокират възможността на дружеството да ползва сметките си. Позовават се на практика на ВКС, според която носителят на субективното право е свободен да прецени кога и по какъв начин да го упражни. Упражняването на процесуалните права 2 по начало е правомерно, а подаването на искане за допускане на обезпечение както на бъдещи, така и на предявени искове, съставлява законно упражняване на процесуални права от ответниците. Поддържат, че злоупотреба с права би била налице само ако те упражняват признатата им от закона възможност единствено с цел да навредят на ответника и със съзнанието, че нямат защитени права, какъвто не е настоящият случай.

Ответниците са били със съзнанието, че имат права и са предприели действия за адекватното им обезпечаване за предявения размер на исковете по чл. 200 КТ.

Обосновано СРС е приел, че не се доказва превратно упражняване на субективни права по искането за обезпечаване на предявените искове в намалените размери.

Обезпеченията са допуснати при наличие на предпоставките за това, а доколкото исковете са осъдителни нуждата от обезпечаването им винаги се предполага, че е налице. Сочат още, че запорите по първото обезпечение са вдигнати, а освен това липсата на авоари по сметките не води до настъпване на неблагоприятни последици за ищеца. Съдът правилно е приел, че не се установява по последващата обезпечителна заповед да са наложени запори поради липса на средства по сметките. Поддържат, че ответниците са действали изцяло добросъвестно, с цел защита на признатите им права, а ищецът действа недобросъвестно, с намерение да не заплати обезщетения по чл. 200 КТ на близките на свой служител, загинал при връщане от работното си място. Считат, че към настоящият момент може да се окаже, че претенциите не са достатъчно обезпечени, за да се осигури заплащането на дължимите обезпечения на ответниците.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски за производството, съгласно списък.

Ответниците чрез представителя си адвокат П. С., са подали и частна жалба срещу определението № 20027400 от 05.04.2022 г. на СРС, 25с-в, по посоченото по – горе дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта по разноските. Поддържат, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Считат, че на адвоката се дължи отделно възнаграждение за всеки от шестимата ответници за осъществената безплатна правна помощ, по чл. 38 ЗАдв, а не едно общо възнаграждение, както е приел СРС.

Поддържат, че исковете са предявени при условията на солидарност и е без значение обстоятелството, че защитата била еднаква за всеки от ответниците. Молят да се отмени определението и да се присъди в полза на адвоката адвокатски възнаграждение от още 3 857 лв. за СРС.

Ищецът „С.“ ООД не е взел писмено становище по частната жалба.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо постановено.

Изложените от ответниците съображения срещу допустимостта на претендирането на разноски, като вреди претърпени от неоснователно допуснатото обезпечение, касаят основателността на предявените искове по съществото на спора, а не тяхната допустимост.

По отношение законосъобразността на решението, въззивният съд е обвързан от пороците, на които се позовава страната в жалбата си, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. В случая не са допуснати нарушения на такива норми от СРС при постановяване на решението.

Настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са 3 направени при съвкупна преценка на всички събрани в производството писмени доказателства, поради което въззивният съд не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към мотивите на СРС, на основание чл. 272 ГПК. Настоящият състав ще обсъди само доказателствата относими към възраженията на страните във въззивното производство.

По делото не е спорно и от доказателствата се установява, че с определение № 70903 от 03.04.2020 г. по ч. гр. д. №14184/2020 г. по описа на СРС, 148 с-в, на основание чл. 390, ал.1 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 200 КТ, които е трябвало да бъдат предявени от Ц. М. З., Г. С. А., М. С.

А., - двамата действащи чрез законния си представител Ц. М. З., А. С. А., действащ лично и със съгласието на майка си Т. Г. А., П. К. Г. и В. П. Д. срещу „С.“ ООД за заплащане на обезщетения за вреди от трудова злополука, довела до смъртта на наследодателя им С. А.. Съдът е допуснал обезпечението на бъдещите искове чрез запор върху банкови сметки на „С." ООД във всички банки в страната и клонове на чуждестранни банки, до определените размери на бъдещите искове - без гаранция и над определения размер при представяне на гаранция от 7 %.

По молбата на ответниците е образувано изп. д. № 20207900400616 по описа на ЧСИ Р. М. В. за налагане на обезпечителна мярка и по банковите сметки на дружеството са наложени запори за сума в общ размер на 490 000 лв.

С определение Определение № 11038/10.07.2020 г., по ч. гр. д. №5360/2020 г. по описа на СГС, ГО, II „Е“ с - в, горното определение на СРС 148 с-в е частично отменено. Определението е влязло в сила на 14.07.2020 г.

Установява се също така, че по образуваното изп. д. №20207900400616 на ЧСИ Р. М. В., се установява, ЧСИ е уведомила „Уникредит Булбанк“ АД на 06.08.2020 г. за частично вдигане на запора на сметките на „С." ООД. Запорът е останал наложен за сумата 160 000 лв.

В срока по чл. 390, ал. 3 ГПК е подадена искова молба вх. №2006743 от 23.04.2020 г. от настоящите ответници срещу ищеца със заявени искове по чл. 200 КТ, по която е образувано гр. д. № 16147/2020 г. на СРС, 178 с-в. Претенциите за неимуществени вреди са заявени като частични и са заявени и претенции за имуществени вреди, както следва: 70 000 лв., частична претенция от 200 000 лв., неимуществени вреди претърпени от Ц. М. З.; 90 000 лв., частична претенция от 200 000 лв., неимуществени вреди и 35 640 лв. имуществени вреди претърпени от Г. С.

А., 100 000 лв., частична претенция от 200 000 лв., неимуществени вреди и 43 160лв. имуществени вреди претърпени от М. С. А., 90 000 лв., частична претенция от 200 000 лв., претърпени неимуществени вреди и 12 050 лв. имуществени вреди претърпени от А. С. А. и по 70 000 лв., частична претенция от 200 000 лв., неимуществени вреди претърпени от П. К. Г. и В. П. Д..