Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 307 от 09.07.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 603/2025
Вид
Решение № 307
Подписан
09.07.2025
В сила
26.07.2025
Състав
Димитър Манджуров

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 25 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Стара Загора, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Д. Манджуров Административно наказателно дело № 20255530200603 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба против Наказателно постановление № 24-1228-006174 от 11.02.2025 година на началник сектор в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, оправомощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, с което на Р. Г. М., са наложени три отделни административни наказания, както следва: административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата; административно наказание – „глоба” в размер на 10 лева, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и административно наказание – „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила при издаването му и се моли същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание се претендират сторените по делото разноски.

Въззиваемият счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със становищата на страните намира, че жалбата е частично 1 основателна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На жалбоподателя Р. Г. М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №3334822 от 20.12.2024 година за това, че на 20.12.2024 година около 21.00 часа в област Стара Загора, община Стара Загора, град Стара Загора, по бул. „Капитан Петко Войвода“, в посока север-юг управлява лек автомобил Мерцедес с регистрационен номер ****, лична собственост, като водачът по улица „Калояновско шосе“ до „Климакомплект“ в 21. 40 часа категорично отказва да бъде тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест“7510 с фабричен номер ARPM 0703.

На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 271309 и седем броя холограмни стикери с номер А100334./Следва да се отбележи, че в обжалваното наказателно постановление е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване с осем броя холограмни стикери, в АУАН са посочени седем броя с №№ А100337 , а от изисканите и представени от АНО в хода на съдебното производство холограмни стикери се установява, че стикерите са седем на брой, но с различен номер от посочения в АУАН, а именно: в АУАН № е А100337, а представените стикери са с №№ А100334, което обстоятелство се явява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП/. В хода на проверката водачът не е представил Свидетелство за управление на моторно превозно средство и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство. Тези нарушения актосъставителят е възприел като такива по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата.

В законоустановения срок, жалбоподателят е депозирал възражение срещу така съставения Акт за установяване на административно нарушение.

На основание същия АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че на 20.12.2024 г., в град Стара Загора, по бул. „Капитан Петко Войвода“, след което по ул. „Калояновско шосе“, в посока Запад, до „Климакомплект“, жалбоподателят Р. Г. М. управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, негова собственост, като в 21.40 часа на 20.12.2024 г. водачът категорично отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер АRPM – 0703.

На водачът е издаден талон за медицинско изследване с 8 броя холограмни 2 стикери, отговарящи на номера на талона, който водачът отказва да подпише и получи. Не е дал кръв за изследване. Водачът не представя Свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

По отношение на гореописаната фактическа обстановка, по делото се представи Талон за изследване №271309 от 20.12.2024 г., видно от който жалбоподателят е отказал да даде проба с техническо устройство „Алкотест Дрегер 7510 – ARPM0703”, поради което на същия е дадено предписание в срок до 45 минути да се яви в СПО при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ за извършване на медицинско изследване. Сочи се, че медицинският талон е връчен/предявен на жалбоподателя в 23.30 часа. В протокола е положен подпис от свидетеля И. М. Р., удостоверяващ отказ на проверяваното лице – Р.

Г. М. да подпише/получи талона за изследване.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпити на свидетели.

От показанията на актосъставителя М. Р. М. и свидетеля С. Г. И. се установява, че в качеството им на служители при ОД на МВР Стара Загора, на 20.12.2024 година били изпратени на сигнал за ПТП на Калояновско шосе гр.

Стара Загора. На място установили на пътното платно лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *****, и лицето подало сигнала – свидетелят И. М. Р..

Установили жалбоподателя зад волана, като двигателят на автомобила работел. Опитали се да установят самоличността на лицето, като след справки по номер на автомобила установили името на жалбоподателя. По автомобилът били установени щети. След многократни запитвания от страна на свидетеля С. И. жалбоподателят отказал да бъде тестван за алкохол. В хода на проверката пристигнал и брата на жалбоподателя – свидетеля М. М.. На жалбоподателя били съставени два броя АУАН.

От показанията на свидетеля И. М. Р. се установява, че на 20.12.2024 година се прибирал от работа, като работното му време приключило в 21.00 часа и се прибирал към дома си в с. Малка Верея. Имало гъста мъгла и се движел бавно. На Калояновско шосе установил ударен лек автомобил, с щети по него, с изгасен двигател, при което сигнализирал на ЕЕНСП 112. В автомобила установил единствено жалбоподателя. При пристигането на екипа от ОД на МВР свидетелят бил уведомен, че следвало да напише сведение, след което бил освободен и се прибрал. Впоследствие, обаче бил повикан от дежурния и се върнал на местопроизшествието, при което изготвил писменото сведение. На място свидетелят подписал единствено сведение. При повторното пристигане на свидетеля – там бил само брата на жалбоподателя, нямало други лица. Не помни във връзка със случая да е подписвал друг документ от негова страна. В допълнителния си разпит, свидетелят допълва, че жалбоподателят не бил питан дали ще дава кръвна проба – за това бил питан единствено брат му, не видял да се връчват на свидетеля талони за медицинско изследване.

3

От показанията на свидетеля М. Г. М. – брат на жалбоподателя, се установява, че на 20.12.2024 година, около 21.00 часа се чули по телефона с брат си, който му съобщил, че заедно със свидетеля Д. К. управлявали лекия автомобил на жалбоподателя „Мерцедес“, който изгаснал до фирма „Климакомплекс“, след което не могли да запалят. Свидетелят М. тръгнал към мястото, като при пристигането си установил автомобилът на брат си на аварийни светлини и екип от ОД на МВР – свидетелите М. и И.. Обяснил на служителите, че автомобилът е охлузен, тъй като бил съхраняван в гараж в с.

Ловец, след което запалил автомобила и го преместил плътно в дясно на тревата. Часът бил 21.50ч. След около 2 часа - в 23.30 часа се върнали, след което се върнал свидетеля И. Р.. След връщането му съставили два броя АУАН. Свидетелят не видял на брат му да са били издавани холограмни стикери и талони за кръв, последният не бил отказал тест.

От показанията на свидетеля Д.К.К., собственик и управител на автосервиз, се установява, че на 20.12.2024 година жалбоподателят отишъл при него, като съобщил за проблем с лекия си автомобил. Свидетелят заявил, че след работа щял да погледне. Около 20.30-20.45 часа затворил сервиза и се качили на колата на жалбоподателя – свидетелят управлявал автомобила, тъй като жалбоподателят бил пострадал с левия крак. В даден момент автомобилът спрял рязко на главния път. Свидетелят помолил минаващ водач да го върне в сервиза, за да дойде с пътна помощ. Като пристигнал в сервиза си, на място видял свидетеля М. М., който казал, че знае за случилото се и ако имало нужда щял да повика свидетеля К.. Свидетелят сочи, че установил щети от автомобила 2-3 дни преди датата на събитието.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля И. М. Р., тъй като същите са логични, последователни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Показанията на актосъставителя М. и свидетеля С. И. съдът не кредитира по отношение твърденията, че при пристигането им автомобилът е бил със запален двигател, тъй като тези показания не кореспондират с показанията на свидетеля Р., който пръв е установил събитието и е повикал екипа на ОД на МВР на ЕЕНСП 112. Не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Д. К., по отношение на твърдението, че той, а не жалбоподателя е управлявал МПС,тъй като фактическите твърдения на последния остават изолирани от останалата доказателствена съвкупност.

Нито един от присъствалите на място свидетели не е установил лицето К. да е присъствало до авариралия автомобил, като показанията на служителите при ОД на МВР и свидетеля Р. съвпадат в тази им част, че именно жалбоподателя е бил на шофьорското място, при установяване на автомобила на мястото на произшествието.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, взе предвид становищата и доводите 4 на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съдът намери, че именно жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата. Показанията на свидетелите Р., М. и И. безпротиворечиво сочат, че в момента на установяване на МПС на пътното платно, именно жалбоподателят е стоял на шофьорското място. Тези показания създават единна безпротиворечива верига, която не се оборва от твърденията на св. К., който не е бил установен на местопроизшествието от нито едно от останалите присъствали лица, нито от твърденията на св. М., който пък няма преки впечатления преди пристигането си на място. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят притежава особеното качество, което и трите административни нарушения изискват към субекта на нарушението, а именно – водач на МПС, съгласно §6, т. 25 от ДР на ЗДвП.

По отношение нарушението по чл. 174, ал.3 от Закона за движение по пътищата:

Съгласно тази разпоредба „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“

На първо място, съдът намира, че описаната в НП фактическа обстановка на административно нарушение не кореспондира с тази, установена по делото. Конкретното изпълнително деяние в случая се явява сложно и е извършено чрез действие – отказ за проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и бездействие – неизпълнение на предписание за изследване чрез медицинско изследване. В НП се сочи, че изпълнителното деяние на нарушението е осъществено на 20.12.2024 година, в 21.40 часа. Това обстоятелство не съответства на установените по делото обстоятелства – свидетелят И. сочи, че сигналът бил получен в 23.00 часа и 5 по-важно, Талон за изследване № 271309, обективиращ отказа за проверка с техническо средство е връчен на жалбоподателя в 23.30 часа. Това несъответствие между часовете е от ключово значение, тъй като самото изпълнително деяние – изпълнение на предписанието за явяване за медицинко изследване е свързано с определения времеви интервал в талона за изследване, който следва да е предявен на жалбоподателя. Фактически и житейски нелогични се явяват обстоятелствата, които следват от така установеното несъответствие: а) талонът за изследване да е бил съставян близо два часа или б) жалбоподателят да е направил отказ за проверка с техническо средство близо два часа преди самото начало на проверката от служителите при ОД на МВР. Във всеки случай от административното обвинение не става ясно дали жалбоподателят е следвало да се яви за изследване.