Решение № 1647 от 11.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1647 гр. Варна, 11.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20223110116628 по описа за 2022 година намира за установено следното:

Кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът В. Г. Д. дължи на ЗАД „А." АД, сумата от 4547.13 лева /четири хиляди петстотин четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки/- главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторната лихва върху главницата, за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, възлизаща в размер на 1385.61 лв. /хиляда триста осемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заповедното производство до окончателното изплащане на вземането. Претенрида за присъждане на сторените съдебно деловодни разноски, както в настоящото производство, така и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

1

На 17.02.2022г. Дружеството е депозирало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Г. Д. с ЕГН **********, за сума в размер на 4 537.13 лв. - главница, за изплатено от ЗАД ,А." обезщетение по имуществена застраховка „Индустриален пожар", в полза на „Елит - Пътна сигнализация" ООД, за отстраняване на нанесените имуществени вреди по светофарната уредба, собственост на община Варна, както и сума в размер на 1 385.61 лв. - мораторна лихва за забава, като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане, постановено по ч.гр.д.№13813/22г. на PC Варна е уважено искането на заявителя и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл. 415, ал.1, със съобщение, получено на 28.11.2022г. съдията- докладчик по делото е указал на ищеца, че В. Г. Д. е възразил срещу издадената Заповед за изпълнение и че дружеството може да предяви иск в едномесечен срок.

Основанията, от които произтича вземането ни са следните: На 23.11.2017г., в гр. Варна, около 21:30 ч., на ул. „Христо Смирненски", срещу МБАЛ „Св. Марина " е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с л. а. „Рено", модел „19" с peг. № В ** СТ, който при управление с несъобразена скорост в населено място, губи контрол над автомобила и самокатастрофира в стълб на светофарна уредба, собственост на Община Варна. От ПТП-то са нанесени имуществени вреди на светофарната уредба. Събитието е документирано с Протокол за ПТП с пострадали лица, съставен и подписан на място от органите на МВР. В протокола е отразено, че водачът на л. а.

„Рено", модел „19" с peг. № В ** СТ - В. Г. Д. е управлявал МПС след употреба на алкохол - 1,72 % промила на хиляда, установено по надлежния ред. От инцидента са нанесени материални щети по светофарната уредба, собственост на община Варна. По случая има образувано ДП №485/2017г. по описа на сектор ПП- Варна, като е образувано НОХД №5749/2018г., по описа на PC - Варна, 4 състав, приключило със споразумение.

В. Г. Д. носи деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, като виновно е предизвикал пътнотранспортно произшествие, с което е причинил имуществени вреди по светофарната уредба, собственост на община Варна.

В резултат на гореописаното ПТП, в ЗАД "А." на 04.12.2017г. е подадено уведомление за извършване на оглед и оценка на увредено имущество по имуществена застраховка „Индустриален пожар", с искане за обезщетяване на нанесените вреди по светофарната уредба. Искането е отправено от община Варна и в дружеството е заведена преписка по щета под №**.

Причинените имуществени вреди на общината Варна, са описани от експерти на ЗАД„А.", в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката, след извършване на оглед и заснемане.

В изпълнение на договор от 26.07.2017г.. е възложен ремонта на увредените детайли на „Е. п. с.„ ООД. С оглед на представена фактура №3000000534/28.12.2017г., издадена от „Е. п. си." ООД, въз основа на детайлно описание на нужните резервни части, за възстановяване на 2 увредените детайли, стойността на ремонта, резервните части и калкулирания труд, възлиза в общ размер на 4537.13 лв.

С платежно нареждане №П11633818/15.03.2018г. е извършено плащане, от ЗАД „А.", в полза на „Е. п. с. „ООД, сума в размер на 4537.13 лв., като са извършени и ликвидационни разноски, в размер на 10.00 лв., общо 4547.13 лв.

С плащането от 15.03.2018г. на дължимите суми, ЗАД "А." е изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Индустриален пожар" да покрие вредите, причинени на светофарната уредба и пътни знаци и встъпи в правата на своя застрахован срещу В. Г. Д., в качеството му на виновен причинител на ПТП, преминал на забранителен червен цвят на светофарната уредба и в лично качество, тъй като за управлявания лек автомобил марка „Рено", модел „19" с per. № В ** СТ, не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". С оглед на гореизложеното и на основание чл. 410, ал.1 КЗ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, ЗАД „А." встъпва в правата на община Варна, против причинителя на вредата.

С изпратено писмо с изх. № Л-4200/04.06.2019г., получено на 21.06.2019г., В. Г. Д. е поканен, в тридесетдневен срок доброволно да заплати на ищеца, сумата от 4547.13 лева, включващо заплатено обезщетение за възстановяване на увредените детайли, с което на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД, длъжника изпада в забава. Размерът на лихвата, начислен върху на главницата е изчислен с помощта на електронния калкулатор на НАП. Тъй като до този момент задължението не е заплатено, се поражда правната възможност от предявяване на настоящия регресен иск, срещу виновния водач на МПС.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът,чрез адв. Д. П. П. от ВАК депозира отговор.

Излага становище за недопустимост и неоснователност на исковете.

Сочи следните съображения, относно възражението за недопустимост.

Една от предпоставките за допустимостта на иска по чл.422 от ГПК, наред с нормативно установените специфични условия, е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Имайки предвид, че предметът на предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК положителен установителен иск се определя отоснованието и размера на вземането, то следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото производство (в този смисъл Решение № 194 от 17.11.2021г. по в.гр.д.

№511/2021г. на Окръжен съд Хасково; Определение №629 от 29.07.2021г. по в.гр.д.№1862/2021г. на Окръжен съд Пловдив), а това видно от документите и изявленията по делото не е така.

В заявлението си по чл.410 от ГПК, т.12 „Обстоятелства от които произтича вземането", ищецът е описал фактическа обстановка, като накрая е заявил, че във връзка с така описаната фактическа обстановка е ..издадено НП №17-4332-12/05.01.2017г.. потвърдено с Решение №361667/15.03.2018г. по АНД №6856/20Ч7г..".

3

С ИМ ищецът търси същата сума във връзка със същата фактическа обстановка, но на база „ДП №485/2017г. по описа на сектор ПП-Варна и образувано НОХД№5749/2018г. по описа на PC Варна, 4 с-в. ".

В заявлението си по чл.410 от ГПК, т.12 „Обстоятелства от които произтича вземането, ищецът е заявил, че на дата 21.06.2018г. ответникът е получил предявената регресна претенция за доброволно изпълнение във връзка с „издадено НП №17-4332- 12/05.01.2017г., потвърдено с Решение №361667/15.03.2018г. по АНД №6856/2017г..", докато в ИМ твърди, че тя е получена на 21.06.2019г. във връзка с „ДП №485/2017г. по описа на сектор ПП-Варна и образувано НОХД№5749/2018г. по описа на PC Варна. 4 с-в. ".

При описание на фактическата обстановка довела до ПТП в заповедното производство е написал, че ПТП е вследствие на „при управление с несъобразена скорост в населено място губи контрол над автомобила и самокатастрофира в стълб на светофарна уредба собственост на община Варна." В исковото производство се излага, че ответникът е причинител на ПТП вследствие на това, че „преминал на забранителен - червен цвят на светофарна уредба. ".

От изложеното до тук следва извода, че няма съвпадане на тезата посочена в заповедното производство за търсене на суми по „издадено НП №17-4332-12/05.01.2017г., потвърдено с Решение №361667/15.03.2018г. по АНД №6856/2017г.. " с това в исковото за търсене на суми във връзка с „ДП№485/2017г. по описа на сектор ПП-Варна и образувано НОХД №5749/2018г. по описа на PC Варна, 4 с-в. ", поради което счита, че няма идентичност на заявената по реда на чл.410 и чл.422 от ГПК претенция.

Счита, че ако Съдът разгледа положителния установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.чл.415 от ГПК, без да вземе предвид специфичния предмет на исковото производство, което е своеобразно продължение на заповедното - установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането - както и да съобрази, че е налице недопустимо несъответствие между текста на подаденото заявление по реда на чл.410 от ГПК и петитума на исковата молба, Съдът ще постанови едно недопустимо решение по нередовна искова молба.

Относно неоснователността на исковете, сочи следните съображения:

Оспорва изложеното от ищеца, че на дата 17.02.2022г. е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.

Възразява срещу дължимостта за лихва в размер на 1385.61лв., поради изтекла давност. Съгласно чл.111, б."в", пр.2 от ЗЗД „С изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за лихви". От ПТП от дата 23.11.2017г., респ.от твърдяното от ищеца получаване на дата 21.06.2019г. на писмо с изх.№Л-4200 от 04.06.2019г. е изтекла предвидената по закон тригодишна давност, поради което претендираната сума за лихва в размер на 1385.61лв. е недължима.

Доколкото липсват представени с ИМ доказателства за това, че община Варна е закупила преди дата 23.11.2017г. светофарната уредба и останалите части/вещи, то оспорва, че община Варна е собственик на светофарната уредба и останалите вещи описани в Протокол №199 от 28.12.2018г., според 4 който те са подменени. Доказателство за това, че община Варна не е собственик на вещите е факта, че обезщетението е изплатено на трето лице, а съгласно т.66.1. от Общите условия за застраховка „Индустриален пожар", обезщетението се изплаща на застрахования, ако той е собственик на застрахованото, а когато не е, застрахованият следва да представи нотариално заверена декларация от собственика, че е съгласен обезщетението да се изплати на Застрахования".

Оспорва размера на щетата, а от тук и дължимостта на цената на вещите описани в изготвения Протокол №199 от 28.12.2018г„ Видно от уведомление за щета от 24.11.2017г., нанесените щети са „метален стълб от светофар, кутия и 3 броя секции". В констативен протокол от 05.12.2017г. те стават вече „1 бр. стълб от светофарна уредба, 1 бр. кутия, 4 бр. светофарни секции, 1 бр. козирка и 5м.кабел". Според писма от ищеца до ВРП под изх.№А6431 от 10.09.2018г. и изх. №Л-3594 от 13.05.2019г. щетите са „стълб за светофарна уредба и светофарна секция".

Според протокол №199 от 28.12.2017г. щетите са: „5м кабел, 1 бр. светофарен стълб, 4 бр. светофарна секция в комплект с конзоли, 1 бр. козирка за светофарна секция, 1 бр. разпределителна кутия". В нито един от издаваните от ищеца и община Варна документи относно това каква точно е щетата нямаме съвпадение/идентично описание на същата.

Оспорва начина, по който е определена дължимата за заплащане сума по щетата. Видно от т.63 от Общите условия за застраховка „Индустриален пожар", при определяне на застрахователното обезщетение се приспадат сумите от стойността на останките/запазени части и вторични суровини), а това не е сторено.