Решение № 830 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20265300500171 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Й. Г. В. против Решение № 725/18.12.2025 г., постановено по гр.д.№2894/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, I гр.състав, с което са отхвърлени предявените искове от Й. Г. В. против „Нани дизайн-11“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от Г. Н. С., за признаване за установено в отношенията между страните, че в периода от 10.11.2022 г. до 06.05.2024 г. ищцата е работила на осемчасов работен ден без прекъсване, с оглед признаване на реално изработения трудов стаж и внасяне на полагащите се осигуровки, както и за заплащане на сумата от 2799 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за период от януари до месец май 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението, както и за заплащане на сумата от 780 лв. и сумата от 223 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023 г. и за 2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Жалбоподателят сочи, че в периода от 10.11.2022 г. до 06.05.2024 г. изпълнявал длъжността „***“ по трудово правоотношение със ответното дружество, като за процесния период работила на 8-часов работен ден, без прекъсване. С въззивната жалба се оспорват показанията на св. З. С., във връзка с което се излагат подробни съображения. Сочи се, че от показанията на св. Н. се установявало, че жалбопдоателката била пускана в неплатен отпуск без обаче да била депозирала молби за това. Заповедта за прекратяване била отразена в НАП чак на 15 април 2024 г. Реално избранотеният трудов стаж бил доказан по делото. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил и отговор от „Нани дизайн-11“ ЕООД, с 1 който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Искането е за отхвърляне на така депозираната жалба и потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Настоящата инстанция, след като прецени всички материали по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Й. Г. В. против „Нани дизайн-11“ ЕООД. Ищцата твърди, че в периода от 10.11.2022 г. до 13.03.2024 г. се намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на сключен трудов договор, като изпълнявала длъжността „***“, с работно време от 2 часа. Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед, считано от 13.03.2024 г., но до дата 07.05.2024 г. работникът продължавал да изпълнява трудовите си задължения. Сочи, че за целия този период, а именно от 10.11.2022 г. до 06.05.2024 г., ищцата работила на 8-часов работен ден, без прекъсване, а не на двучасов работен ден, като също полагала и извънреден труд в почивни и празнични дни. През целия този период ищцата била пускана в неплатен отпуск, за което не била изразявала съгласие и не била уведомявана от работодателя, в подкрепа на което се сочи, че липсвали и подадени от нея молби за неплатен отпуск. Ищцата не знаела, че с трудовия договор бил договорен двучасов работен ден, тъй като копие от договора и бил връчен на по-късен етап.

След дадени указания, ищцата е уточнила, че страните по трудовото правоотношение договорили, че трудовото възнаграждение щяло да бъде базирано и съобразено с размера на минималната работна заплата, като за периода от 10.11.2022 г. до 31.12.2023 г. ищцата получавала възнаграждение в размер на МРЗ. Доколкото обаче ищцата работила реално на осемчасов работен ден през целия период /10.11.2022 г. до 06.05.2024 г./, то на същата се дължало възнаграждение за месеците от януари, март и април на 2024 г., в размер на МРЗ, което възлизало на 2799 лв.

Съобразно това, че работникът работил реално на осемчасов работен ден, при съобразяване МРЗ за страната, то на същата и се дължало и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва: сумата от 780 лв., както и сумата от 223 лв., съответно за 2023 г. и 2024 г.

В изпълнение на дадени указания ищцата е посочила, че в периода от 10.11.2022 г. до 06.05.2024 г. работила на осемчасов работен ден, поради което следвало да и се признае липсващия реално изработен трудов стаж при ответното дружество, а също да и бъдат внесени полагащите и се осигуровки, в която връзка било и основното и искане към съда.

Искането е: 1 ) да се допусне поправка в персоналния регистър на ищцата относно реално отработените и липсващи часове и дни за периода от 10.11.2022 г. до 06.05.2022 г., като бъде допълнено, че същата работила на 8-часов работен ден, както и да бъдат внесени полагащите се осигуровки; 2) за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 2799 лв., представляваща възнаграждението за месеците януари, март и април за 2024 г., съобразено с МРЗ за страната, при осемчасов работен ден, ведно със законната лихва; 3) за осъждане ответното дружество да заплати сумата от 780 лв., както и сумата от 223 лв., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съответно за 2023 г. и 2024 г.

В срок е постъпил и отговор от „Нани Дизайн - 11“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на иска по подробно изложени съображения.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че на 09.11.2022г. бил сключен трудов договор между „Нани дизайн – 11“ ЕООД и Й. Г. В., по силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността „***“, 2 при договорена петдневна работна седмицата, при два часа работно време.

Установявало се, че страните договорили размер на трудово възнаграждение от 177,50 лева. Трудово правоотношение било прекратено със заповед от 13.03.2024г. „по инициатива на служителя“, на която дата заповедта била връчена. Доколкото ищцата твърдяла, че работното и време било осем часа на ден, а не както било договорено на два часа, то съдът е приел, че работникът се домогвал да докаже, че изразеното в трудовия договор съгласие за продължителността на работното време било привидно.

От събраните по делото доказателства не се установявало, че работното време на ищцата било от 08:00 ч. до 17:00 ч. По делото липсвали писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението й, че съгласието било привидно, поради което и не следвало да се кредитират разпитаните по делото свидетели. Не било допустимо със свидетелски показания да се установява съществуването на трудово правоотношение за период, за който липсвал сключен трудов договор в писмена форма, а въпросът за това как се уреждали отношенията между страните, в случай че ищцата изпълнявала възложената работа за такъв период от време, стоял извън предмета на делото. Поради тези съображения предявеният иск за признаване за установено, че в периода от 10.11.2022 г. до 06.05.2024 г. ищцата работила на осемчасов работен ден, без прекъсване, с оглед признаването на реално изработения трудов стаж и внасяне на полагащите и се осигуровки, бил неоснователен.

Съдът е приел, че претендираната сума за трудово възнаграждение в размер на 2799 лв. представлявала разликата между получаваната от ищцата сума, посочена в трудовия договор, и сумата, която следвало да получава, в случай че работникът работил на осемчасов работен ден, но предвид гореизложените съображения, то и тази претенция се явявала неоснователна. По същите доводи неоснователна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба. При осъществената проверка настоящият състав намира обжалваното решение за недопустимо, като аргументите за този извод са следните:

Предметът на спора, по който следва да се произнесе съдът е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведените факти и заявения петитум субективно право или правоотношение. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение.

В настоящия случай основните твърдения на ищцата са, че същата била страна по трудово правоотношение с ответното дружество, като изпълнявала длъжността на „***“, при двучасово работно време, но въпреки това служителката работила по осем часа на ден, като полагала и извънреден труд в почивните дни. Поради това, че ищцата реално работила не два часа на ден, а осем часа на ден, то същата претендира и заплащане на възнаграждение.

3

Настоящия състав намира, че въпреки дадените указания, нередовностите на исковата молба не са отстранени, като районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Това е така, тъй като от твърденията на ищцата, а именно че в периода от 10.11.2022г. до 06.05.2024г. работила на осемчасов работен ден, поради което следвало да и се признае липсващия реално изработен трудов стаж при ответното дружество, а също да и бъдат внесени полагащите и се осигуровки, не става ясно какво всъщност е искането на ищцата – дали е за установяване на трудов стаж или пък иска да се установи реалното съдържание на трудовото правоотношение – дали същото е за осемчасов работен ден или пък на двучасов работен ден. С оглед на това следва да уточни конкретно на какви обстоятелства основава претенцията си – дали е за установяване на трудов стаж или пък се касае за установяване съдържанието на трудовия договор. След уточняване на тези обстоятелства районният съд следва да прецени дали второто искане на ищцата е такова за извънреден труд или пък се касае до искане за плащане на трудово възнаграждение. Поради наличието на връзка на обусловеност между предявените искове следва да е налице първо надлежно произнасяне от първоинстанционния съд по всички претенции, след което могат да бъдат разгледани от въззивната инстанция.

Исковата молба следва да се остави без движение, като се укаже на ищцата да уточни дали желае установяване на трудов стаж или пък установяване съдържанието на договора и след отстраняване на нередовностите, районният съд да прецени допустимостта на иска. От това уточнение ще зависи и правната квалификация на втората претенция – дали се касае за извънреден труд или пък за плащане на трудово възнаграждение.

В случая, без да даде необходимите указания, Районният съд е разгледал правния спор и по същество е приел, че изложените от ищцата в исковата молба обстоятелства касаели привидност на изразеното в трудовия договор съгласие за продължителността на работното време. Този правен извод е бил основание за съда да приеме и решаващите си мотиви. Така решаващата инстанция е приела, че по делото липсвало начало на писмено доказателство за установяване на привидността, а свидетелските показания за установяване съществуването на трудово правоотношение за период, за който липсвал сключен трудов договор в писмена форма, били недопустими. Като е приел, че претенцията касае привидност на сключения трудов договор, районният съд е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, каквито ищцата не е твърдяла.