Решение № 13135 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13135 гр. С., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110154833 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. Д. С., ЕГН ********** и Н. Д. С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата К. Н. К., ЕГН **********, че вещното право на ползване върху 1/4 идеална част от апартамент № 20, находящ се в ************ /бивш ************, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************, запазено пожизнено в нейна полза, е погасено поради неупражняването му в петгодишния срок по чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 61 от ЗС за прекратяване на правото на ползване, запазено пожизнено в полза на ответницата.

Ищците П. Д. С. и Н. Д. С. твърдят в исковата молба, че са съсобственици при равни права на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 20 /двадесет/, находящ се в ************ /бивш ************, със застроена площ от 53,96 кв.м., заедно с 1,305% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя, който апартамент съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР от 16.09.2022 г., с адрес на имота:

**************, като самостоятелният обект се намира на етаж 5 /пети/ в сграда с идентификатор *********.11, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 53,96 кв. м., прилежащи части: мазе с площ от 2,78 кв. м. и 1,30% идеални части от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *********.11.21, под обекта - *********.11.15, над обекта - *********.11.25, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 15- 1

1077794/16.09.2022 г., издадена от СГКК – С.. Посочват, че са придобили собствеността върху имота по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том LVI, дело № 11056 от 28.07.1992 г. на нотариус при Втори районен съд, гр. С., като техният дядо Н. К.

И. им дарил притежаваните от него 3/4 идеални части от имота, а майка им К. Н. Д.а /ответницата/ - притежаваната от нея 1/4 идеална част от същия. Посочват още, че дарителите им са се легитимирали с договор за продажба на държавен имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, сключен на 15.07.1981 г. Твърдят, че по силата на този договор имотът е придобит от дядо им Н. К. И. и баба им П.а Л.а И.а по време на техния брак. След смъртта си баба им П.а И.а е оставила за свои наследници по закон дядо им Н. И. и майка им К. Д.а, като дядо им е придобил 3/4 идеални части от имота, една част от които на основание прекратената СИО, а другата – по пътя на наследяването на неговата съпруга. Майка им К. Д.а е придобила 1/4 идеална част от имота по наследство от нейната майка П.а И.а /баба на ответниците/. Твърдят, че съгласно пункт 2-ри на нотариалния акт за дарение от 28.07.1992 г., всеки от дарителите си е запазил пожизнено правото на ползване върху дарената от него идеална част от процесния имот. Дядо им Н. И. е починал на 02.03.2018 г., като считат, че със смъртта му неговото право на ползване върху 3/4 идеални части от имота е погасено. Поддържат, че правото на ползване на майка им също е погасено, но на основание чл. 59, ал. 3 от ЗС – поради неупражняването му от нейна страна повече от пет години - за периода 01.01.2009 г. – 01.01.2014 г. Имат информация, че майка им е заминала в чужбина преди повече от десет години, като твърдят, че нямат никаква връзка с нея, не са я виждали и не знаят къде е. Имат данни, че ответницата се е омъжила повторно за лице от гр. Р., с което е заминала в чужбина, но не знаят дали има регистриран постоянен или настоящ адрес в страната, както и не им е известен нейн адрес в чужбина, като посочват, че от СО- ********* им е отказана информация относно адреса на ответницата. Твърдят още, че след 2008 г. ответницата не е идвала в гр. С. и не е ползвала имота нито лично, нито чрез трето лице /не е сключвала нито възмезден договор за наем, нито безвъзмезден договор за заем за послужване/, като в имота няма нейни вещи.

Поддържат, че ответницата не им е предоставяла ползването на имота, в качеството им на притежатели на така наречената “гола собственост”. Твърдят, че след 2008 г. ответницата по никакъв начин не е упражнявала запазеното си право на ползване. Посочват, че неупражняването е продължило повече от пет години, като същото продължава и до днес.

Навеждат твърдения, че след смъртта на дядо им Н. И. през 2018 г., са започнали да поддържат апартамента с цел запазване на същия в нормално състояние, но посочват, че не живеят в него. Считат, че записаното в нотариалния акт за дарение, а именно, че ответницата си е запазила право на ползване върху апартамента, смущава правото им на собственост, тъй като същото не съществува поради факта, че е погасено поради неупражняването му без прекъсване и в продължение на повече от пет години. Поддържат, че и до днес имотът не се ползва от ответницата. Твърдят още, че след 2008 г. ответницата не е изпълнявала задълженията си по чл. 57 от ЗС – не е заплащала такси за поддръжка на общите части на сградата, както и данъци и такси за имота, не е поддържала последния и не го е застраховала. Посочват, че липсата на информация относно адреса на ответницата в страната им е попречила да я предупредят да изпълнява задълженията си, в качеството си на ползвател на идеална част от имота. Молят съда да признае за установено по отношение на ответницата, че запазеното в нейна полза вещно право на ползване върху 1/4 идеална част от процесния имот е погасено поради неупражняването му в 5-годишния срок по чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС. В условията на евентуалност, молят съда да прекрати на основание чл. 61 от ЗС запазеното в полза на ответницата вещно право на ползване върху 1/4 идеална част от имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез назначения й особен представител адв. А. К. П. – САК, с който се оспорват предявените искове. Предвид изложеното от ищците в исковата молба, а именно, че след смъртта на 2 техния дядо Н. И. през 2018 г. са започнали да поддържат апартамента, но не живеят в него, оспорва твърденията им, че ответницата не е идвала в С. и не е ползвала имота, като счита, че е обективно невъзможно да знаят дали това е така. Твърди, че е невъзможно да се установи началният момент, от който е започнал да тече 5-годишният срок по чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС, съответно кога и дали същият е изтекъл, тъй като ищците не са посочили към кой момент са започнали да посещават имота. По отношение на евентуално предявения иск по чл. 61 от ЗС, посочва, че ищците не са изпълнили задължението си да отправят предупреждение до ответницата преди да предявят иск за прекратяване на правото на ползване. Поддържа, че основанията за прекратяване на вещно право на ползване са алтернативно дадени, като за успешно провеждане на иска за прекратяване, ищците следва да установят наличието на някое от основанията, както и че ползвателят не е преустановил нарушението, след като е бил предупреден. Твърди, че ищците са разполагали с възможност да се снабдят с информация за адреса на ответницата, съответно да й отправят предупреждение по смисъла на чл. 61 ЗС, като й изпратят нотариална покана, но не са положили дължимата грижа. Твърди, че връчването на исковата молба при условията на чл.

47 от ГПК /на особен представител/ не може да се приеме за надлежно отправяне на покана, като цитира практика в подкрепа на аргументираната теза. Заключава, че по главния иск не се установява към кой момент е започнал да тече 5- годишният давност срок, съответно кога и дали е изтекъл, а по евентуалния иск - не се установява нито да са настъпили предпоставките по чл. 61 от ЗС, нито ищците да са отправили предупреждение до ответницата по смисъла на същата разпоредба. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС, е да установят изтичане на петгодишния давностен срок по чл.

59, ал. 3 от ЗС и бездействие от страна на ответницата в продължение на срока да упражнява правата си, включени в състава на ограниченото й вещно право.

В тежест на ответницата е да докаже упражняването на запазеното пожизнено в нейна полза право на ползване върху 1/4 идеална част от имота лично от нея или чрез трети лица, включително и чрез собствениците на имота, на които трети лица е предоставила тази възможност възмездно или безвъзмездно, с което да е прекъснала предвидения в закона петгодишен давностен срок.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 61 от ЗС, в тежест на ищците е да установят следните обстоятелства: 1) наличието на някое от основанията за прекратяване, а именно: че ответницата си служи с вещта по начин /чрез действия или бездействия/, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане; че нарушава свои съществени задължения, произтичащи от чл. 57, ал. 1 от ЗС или съществено променя вещта; 2) че ответницата не е преустановила нарушението, след като е била предупредена.

В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи, че е изпълнявала задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 57 от ЗС, а именно: че е съхранявала вещта; че е използвала и стопанисвала вещта с грижата на добър стопанин; че е заплащала разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси; че е застраховала имота в полза на собствениците и е плащала застрахователните премии, ако не е уговорено друго.

По силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 15.07.1981 г. П.ка Л.а И.а и Н. К. И. са придобили собствеността върху недвижим имот – апартамент 20, находящ се в 3

***************.

По делото е прието удостоверение за наследници с изх. № РЛН22-УГ5116742/07.11.2022 г., издадено от ************* , от което се установява, че П.ка Л.а И.а е починала на 31.03.1992 г., като след смъртта си е оставила за свои наследници по закона Н.

К. И. /преживял съпруг/ и ответницата К. Н. К. /дъщеря/.

По делото не се спори, че ищците П. Д. С. и Н. Д. С. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент 20, находящ се в ************* , по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том LVI, дело № 11056 от 28.07.1992 г. на нотариус при Втори районен съд, гр. С.. По силата на посочения нотариален акт за дарение от 28.07.1992 г. дарителите Н. К. И. и ответницата К. Н. Д.а са си запазили пожизнено правото на ползване върху дарявания недвижим имот.

Видно от представено удостоверение с изх. № към РЛН22-УГ01-17427-/1/ от 08.11.2022 г., издадено от ************** , П.ка Л.а И.а и Н. К. И. са сключили брак на 20.06.1965 г., регистриран във II-ри РНС на гр. С. – К. (дн. СО – район “**********”) под № 620, като бракът е прекратен със смъртта на П.ка И.а на 31.03.1992 г. Посочено е, че Н. К. И. умира на 02.03.2018 г. със семейно положение “вдовец”, като бракът е първи по ред и единствен и за двамата съпрузи.

По делото е приет и препис-извлечение от акт за смърт, издаден от община Б., който потвърждава, че Н. К. И. е починал на 02.03.2018 г., като към момента на смъртта си същият е бил със семейно положение “вдовец”.