Решение № 266 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100506689 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 1547 от 30.01.2025 г. по гр.д. № 38221/2024 г. по описа на СРС, 47 с-в са уважени в една част предявените от С. Л. З., ЕГН: ********** срещу О. Н. С., ЕГН: **********, искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е осъден О. Н. С., да заплати на С.

Л. З., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се рязко повишаване на кръвното налягане, страх, уплаха, безпокойство от опасност от преждевременен аборт и нарушения на съня, причинени от ПТП, настъпило на 24.07.2022 г. по вина на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 24.07.2022 г.

- до окончателното изплащане, като са отхвърлени като неоснователни предявените искове за разликата над присъдената сума от 3500,00 лева до пълния предявен размер от 5000,00 лева.

Срещу постановеното съдебно решение /в частта на уважаване на исковете/ е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника О. Н. С. с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Заявява, че неправилно съдът е приел за доказани претенциите за понесени неимуществени вреди в резултат на описаното неправомерно и противоправно 1 поведение извършено именно от ответника. Поддържа, че неправилно съдът е възприел като доказано и извършено описаното противоправно поведение от ответника без да отчете, че протокол за ПТП е съставен от длъжностно лице, което не е присъствало на инцидента. Описаните в последния факти се основават единствено на показанията на единия водач, поради което протокола не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, противно на изложените от съда доводи в този смисъл. Освен това тези факти, според ответника, са били опровергани от констатациите на приетата по делото САТЕ. Последните сочат, че по делото не е установен механизъм на настъпване на ПТП. Освен това по делото са събрани гласни доказателства като съдът неправилно е съобразил при решаване на спора само показанията на съпруга на ищцата С.Й. при несъобразяване на указанията на чл.172 ГПК, тъй като същият е заинтересован от изхода на спора. Противно на изложените от съда фактически констатации и правни изводи, по делото не е установено настъпване на удар между двата автомобила. Не е установено настъпване на ПТП по описания от ищцата механизъм, тъй като протокола за ПТП не установява това обстоятелство, а показанията на свидетеля С.И. сочат, че удар между двата автомобила не е бил реализиран. Съответно, констатациите на експерта по САТЕ не установяват настъпване на ПТП.

Същевременно, съдът неправилно е приел за установени причинените на ищцата неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответника. Не е установено причиняване на описаните неимуществени вреди на ищцата и то именно от поведението на ответника. От събраните по делото доказателства е установено, че ищцата страда от заболяване –инсулино зависим захарен диабет, както и че преди процесното събитие същата е имала повишено кръвно налягане. Тези обстоятелства не са били отчетени от съда при обсъждане на доказателствата и определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Констатациите на приетата по делото СМЕ не сочат за причиняване на неимуществени вреди на ищцата от поведението на ответника сочено като неправомерно.

Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата С. Л. З., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение в обжалваната част е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 2 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева, ведно със законна лихва, считано от 24.07.2022 г. до окончателно изплащане, които са били причинени на ищцата вследствие на неправомерно поведение на ответника изразяващо се в причиняване на ПТП на 24.07.2022 г. около 15:20 часа, по ул. „Околовръстен път“, гр.

София, с посока на движение от бул. „Самоковско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“ с управлявания от него товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ********.

С постановеното решение, съдът е уважил в една част предявения иск по чл.45 ЗЗД, като е приел за доказани поддържаните от ищцата твърдения, че на посочената дата - 24.07.2022 г. около 15:20 часа, по ул. „Околовръстен път“, гр. София, с посока на движение от бул. „Самоковско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“ по вина на ответника е било причинено ПТП с управлявания от него товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ********. Същият преди отбивката за АМ „Тракия“, поради неспазване на достатъчно дистанция реализирал удар с движещия се пред него лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ********, управляван от свидетеля С.Й.. В резултат на произшествието по управлявания от О. С. товарен автомобил били причинени щети по предната броня - отляво, а на управлявания от С.Й. л. а. „Форд Фокус“ били нанесени щети по задната броня.

В резултат на ПТП на ищцата били причинени неимуществени вреди изразяващи се в леко сътресение и рязко повишаване на кръвното налягане, страх, уплах и безпокойство от опасност от преждевременен аборт. При спазване принципа указан с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и указанията дадени с т.11 от ППВС № 4/1968 г., съдът е определил обезщетение в размер на 3500,00 лева при съобразяване възрастта на пострадалата, причинените й неимуществени вреди и отражението на неправомерното събитие върху нейното здраве, като за разликата над така определената сума до предявения размер 5000.00 лв. съдът е отхвърлил като неоснователен иска.

Решението е правилно в обжалваната част.

Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, 3 които виновно е причинил другиму. Разпоредбата урежда института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.

Предпоставките за носене на деликтна отговорност по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните.

В гражданското право е установена презумпция относно вината (чл.45, ал. 2 от ЗЗД). До доказване на противното се счита, че вредата е била предвидима и предотвратима при полагане на дължимата грижа. Поради това в тежест на страната, която оспорва гражданската отговорност на делинквента, е да докаже наличието на случайно събитие. Вината при гражданския деликт, за разлика вината при наказателната отговорност, не се доказва, а се предполага. В гражданския процес в доказателствена тежест на делинквента е да установи отсъствието на предположеното от закона негово виновно поведение за причинените вреди, респ. да докаже случайния характер на деянието като обстоятелство изключващо вината. В негова тежест е да докаже, че не по своя вина не е могъл да избегне настъпването на вредите. Противно на изложените оплаквания във въззивната жалба, настоящия състав намира че такива доказателства в настоящия процес от страна на ответника не са ангажирани.

Разпределението на доказателствената тежест е било извършено правилно от първата инстанция при спазване изискванията на чл.146 ГПК.

Настоящият състав намира за установени, чрез събраните пред първата инстанция доказателства, предпоставките на разпоредбата на чл.45 ЗЗД.

Така, от събраните пред първата инстанция доказателства - протокол за ПТП № 1821869 от 24.07.2022 г., рег. № 9259, АУАН серия GA № 711401 от 24.07.2022 г. и издадено въз основа на него наказателно постановление № 22-4332-015398/17.08.2022 г. на Началника на Сектор към ОПП-СДВР, потвърдено с Решение № 3964/29.08.2024 г. на СРС, 21 с-в, показанията на свидетелите С.Н.Й., ценени по реда на чл.172 ГПК, и С.А.И., както и от констатациите на автотехническата експертиза, която съдът кредитира в цялост като логична и компетентно изготвена, се установява механизма на процесния пътен инцидент, както следва: на 24.07.2022 г., около 15.20 ч., в гр. София, по улица „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Самоковско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“ ответникът О. С. при управление на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ********, преди отбивката за АМ „Тракия“ е реализирал ПТП, поради неспазване на достатъчно дистанция, с движещия се пред него лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ********, управляван от свидетеля С.Й., в който на предна дясна седалка се намирала ищцата.

Оплакванията на ответника, че механизма на настъпване на ПТП не се установява от описаните събрани пред първата инстанция доказателства, настоящия 4 състав намира за неоснователни. В производството е установено, че двамата водачи на автомобилите – участници в ПТП са напуснали местопроизшествието, след което са се върнали на място на инцидента, където уврежданията по двата автомобила са били констатирани и съответно са били съставени от органите на реда протокола за ПТП и АУАН на ответника за извършеното от него нарушение по чл.23, ал.1 ЗДвП. Според цитираната разпоредба, както правилно е посочил СРС, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, както в случая. Според констатациите на експерта по САТЕ, уврежданията по автомобилите съответстват на така описания механизъм на ПТП, който както бе посочено е установен и от показанията на свидетеля С.Н.Й., ценени по реда на чл. 172 ГПК. Установяването на тези факти не се основава на показанията на свидетеля С.А.И., тъй като последния е посочил че е пристигнал на място след като двамата водачи са били спрели вече управляваните от тях автомобили и се псували, след което започнали да се преследват по магистралата за около 20 минути преди да се върнат отново на мястото на инцидента. При така посоченото, доводите на ответника, че удар между двата автомобила не е бил реализиран се явяват неоснователни и недоказани. Както бе посочено, за извършеното административно нарушение от ответника по чл.23, ал.1 ЗДвП, последния е бил наказан по съответния ред с налагането на глоба в посочения размер. Оборване презумпцията на чл.45, ал.2 ЗДвП не е извършено в производството от ответника.

При така установеното, съдът намира за доказани елементите на посочената погоре разпоредба на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответника по посочения ред.

Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d334e600-51d7-44e6-823f-0350ddac608d