Решение № 190 от 05.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Ловеч, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря П.А СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310101428 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Б. С. Б., с наст.адрес: ***, чрез адв. П. П. – САК против „СИТИ КЕШ“ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №№ 115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев.

Отправено е искане да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № *** от *** г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Претендирани са и разноските в настоящото производство.

С Протоколно определение Рег. № *** г. по гр.д.№*** г., VI с-в на РС – Ловеч е прекратил служебно производството по гр.д. № *** г. по описа на РС – Ловеч на основание чл.213 от ГПК, предвид съединяването му за разглеждане в едно общо производство по гр.д.

№ 1428/2025 г. по описа на РС – Ловеч за 2025 г. Аргументирал е съединяването на делата с това, че исковите молби са подадени от едно и също лице, представлявано от един и същ процесуален представител, имат идентично съдържание, вкл. обстоятелствената част на ИМ и петитума, т.е. двете дела имат връзка помежду си и следва да се издаде общо решение по тях.

Предмет на присъединеното гр.д.№ *** г. е прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *** от *** г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Ищецът твърди, че в процесните договори са включени клаузи, съгласно които потребителят е задължен в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, а именно:предоставяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия. В случай, че такива не бъдат 1 осигурени, се предвижда неустойка за кредитополучателя, като заплащането на същата е разсрочено към погасителните вноски по кредита, което е видно от чл.4 от договорите, в който се съдържа самия погасителен план.

Изтъква, че в резултат на това по ДПЗ № *** от *** г. за усвоена главница в размер на 1000 лв. и за период от 1 година, от потребителя се изисква заплащането на сума в общ размер на 2616 лв, включваща и неустойка – 1341.72 лв., а по ДПЗ № *** от *** г. за усвоена главница в размер от 2000 лв. и за период от 1 година, от потребителя се изисква заплащането на сума в общ размер на 5217.10 л, включваща и неустойка – 2671.38 лв.

Ищецът твърди, че процесните договори за кредит са сключени в нарушение на правилата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Счита, че са нищожни на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи, че в договорите липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в т.ч. кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения с договора размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.

Поддържа, че клаузите, предвиждащи заплащане на неустойка, по същество представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Счита, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от кредитополучателя, то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане. Същевременно, кредиторът не включва т.нар.

„неустойка“ към договорната лихва по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата за експресно разглеждане и неустойката в размера на ГПР. Твърди, че при условие, че същите бяха включени, действителният ГПР би възлизал на повече от 110%.

Според ищеца, посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

На следващо място, намира, че ДПК са нищожни и на друго основание, а именно поради накърняване на добрите нрави. Посочва, че в практиката трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва. Сочи, че в процесните договори е предвидена лихва в размер на 40.05%, чийто размер надвишава повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

Счита, че клаузите на договорите, предвиждащи заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, целят заобикаляне и на чл.33, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок 2 сума за времето на забавата. Изтъква, че с процесните клаузи за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичат вреди.

Счита също, че клаузата на договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, нарушава изискванията на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и чл.147, ал.1 от ЗЗП, предвид което се явява нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Поддържа, че така уредените клаузи от договорите илюстрират директно уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Излага, че в процесния случай се явява неприложима хипотезата на чл.26, ал.4 от ЗЗД по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Предвид посоченото дотук счита, че процесните договори са недействителни на основание чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.20 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез упълномошения адвокат Х. М. - САК, в който е изразено становище по доустимостта и основателността на предявените искове. Счита предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, а по същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения.

Счита, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са неоснователни. Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, по подробно изложените в т.2.1 на отговора аргументи. По отношение на действителността на лихвата по договора, излага, че клаузата, с която е определена приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Нещо повече, ясно изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисква преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на договора. Намира твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва, за неправилни и необосновани, като излага подробни съображения. Поддържа, че оспорената неустойка е действителна, както и че не е налице неравноправност по ЗЗП. На самостоятелно основание счита, че твърденията за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2021 г. – 2025 г. ищецът е сключил общо двадесет и един договора, които съдържат уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Изтъква, че в 3 случая е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респ. многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорно знание за икономическите последици на тези уговорки. Възразява срещу допускането на съдебносчетоводна експертиза, която да отговаря на поставените от ищеца въпроси. Отбелязва, че с отговора представя справка за движенията по кредита, която съдържа всички плащания по договора и разпределянето им по пера. Изтъква, че не оспорва твърдението, че неустойката не е част от ГПР, а застъпва тезата, че същата не следва да се добавя към него по подробно изложените в отговора аргументи.

В с.з. ищецът Б. С. Б. не се явява и не се представлява. Преди заседанието по същество е постъпила писмена молба от упълномощения адв. П. П., с която моли съдът да уважи предявените искове като основателни и доказани. Представени са и писмени бележки.

Ответникът –„СИТИ КЕШ“ООД -гр. София не изпраща представител в о.с.з. Преди о.с.з. е постъпила молба, чрез упълномощения адв. Х. М., в която излага, че поддържа отговора по чл.131 от ГПК. Изложени са съображения по съществото на спора и по отношение на поисканите от ищеца разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на *** г. между „Сити Кеш“ООД, от една страна като Кредитор, и Б. С. Б., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за паричен заем Кредирект № ***. По силата на сключения договор кредитополучателят е получил кредит в размер на 1000лв, като страните са постигнали съгласие кредитът да бъде издължен на 12 месечни вноски.( 3 х 33,38 лв. и 9 х 130.46 лв.) Съгласно договора, Годишният процент на разходите е 48.12% , като е уговорен Фиксиран лихвен процент от 40.05%.

Не е спорно също, че *** г. между „Сити Кеш“ООД, от една страна като Кредитор, и Б. С. Б., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен и друг Договор за паричен заем Кредирект №***. По силата на сключения договор кредитополучателят е получил кредит в размер на 2000лв, като страните са постигнали съгласие кредитът да бъде издължен на 12 месечни вноски.( 3 х 66.75 лв. и 9 х 260.93 лв.) Съгласно договора, Годишният процент на разходите е 48% , като е уговорен Фиксиран лихвен процент от 40.05%.

Страните не спорят, че сумата по кредита е усвоена от ищеца.

Между страните няма спор, че в договорите е включена клауза (съответно чл.6.1 и чл.6.5), според която договорите за кредит ще бъдат обезпечени в срок до 3 дни от сключване на договора, чрез предоставяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия. В случай, че такива не бъдат осигурени в чл.6.2 от ДПК № *** от *** г. е предвидена неустойка за кредитополучателя в размер на 1341.72 4 лв, а в ДПК № *** от *** г. - 2668.48 лв. Заплащането на неустойката е разсрочено към погасителните вноски по кредита, видно от погасителния план, явяващ се неразделна част от договорите.

На основание чл.195 от ГПК по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че общата сума, която Б. С. Б. е заплатил на „Сити Кеш“ ООД по Договор за паричен заем № *** от *** г. и разпределена по пера е, както следва: 10.08.2022 г. – 1014.04 лв. изплатена сува, с която са погасени неустойка – 11.90 лв, 2.14. лихва и 1000.00 лв. главница. От извършената проверка в счетоводството на „Сити Кеш“ООД и представените на вещото лице документи, вземайки предвид изискванията на Приложение №1 на ЗПК, единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва. При направените изчисления, спазвайки изискванията на Приложение №1 към ЗПК, а именно главница – 1 000.00 лв, сума за договорна лихва – 274.28 лв и срок на кредита – 12 месечни вноски е установено, че ГПР е в размер на 48,12 %. Ако при изчисляването на ГПР се вземат предвид размерът на всичкии начислени суми по договора (главница – 1000.00 лв, сума за договорна лихва – 274.28 лв, неустойка – 1 274,28 лв) и срок на кредита 12 месечни вноски, изчисленият ГПР е в размер на 706,36 %.