Определение № 2383 от 18.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2383 гр. София, 18.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000501789 по описа за 2024 година

Съдебното производство е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуалния представител на Л. А. А., Д. Н. К., М. А. А. и "Средец - София" ООД з а допълване/изменение на решение № 1015/24.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1789 от 2024 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за присъдените разноските за адвокатско възнаграждение в полза на адв. В. Х. В. от САК.

Ответникът по молбата - М. К. Ц., действащ чрез процесуалния си представител, в законоустановения срок е подал отговор, с който оспорва молбата като неоснователна.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира следното:

Процесната молба е депозирана в срок, а разгледана по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С процесната част от постановеното по делото решение № 1015/24.07.2025 г. въззивният съд е осъдил на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. 273 ГПК и чл. 294, ал. 2 ГПК ЧСИ М. К. Ц. да заплати на адв. В. Х. В. от САК, сумата от общо 21 300 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на Л. А. А., Д. Н.

К. и М. А. А. по в. гр. д. № 1190/2020 г. пред САС, съответно за указаната безплатна правна помощ на Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А. по к. гр. д. № 754/2022 г. пред ВКС и за указаната безплатна правна помощ на М. А. А. по в. гр. д. № 1789/2024 г. пред САС. От съда, за да присъди този размер в полза на адв. В.

Х. В. от САК, е съобразено, че на същия адвокат се дължи адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 1 във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 294, ал. 2 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената на Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А. безплатна правна защита в производствата по в. гр. д. № 1190/2020 г. пред САС, к. гр. д. № 754/2022 г. пред ВКС, а по в. гр. д.

№ 1789/2024 г. пред САС възнаграждение за безплатната защита само по отношение на М. А. А.. Въззивният съд е определил дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за указаната безплатна правна помощ на Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А. по в. гр. д. № 1190/2020 г. пред САС в размер на 10 000 лева (толкова колкото е претендирал и процесуалния представител на въззиваемата Ц.), съответно за указаната безплатна правна помощ на Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А. по к. гр. д. № 754/2022 г. пред ВКС в размер също на 10 000 лева (толкова колкото е претендирал и процесуалния представител на въззиваемата Ц.), а за указаната безплатна правна помощ на М. А. А. по в. гр. д. № 1789/2024 г. пред САС в размер на 1300 лева (толкова колкото е заплатил на адв. В. другия въззивник - „Средец - София“ ООД). Тези определени от съда размери, действително са под минималния размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но съдът е намирил същите за справедливи, съответни за осъществената от адвоката конкретна правна защита, като се е възползвал от възможностите, предоставени му с Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

Според молителя САС, вземайки предвид изхода на производство пред себе си, е следвало да му присъди по-висок размер на дължимо адвокатско възнаграждение съгласно поне минималния такъв, определен в Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, сега Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Изтъква се, че в присъдените размери адвокатското възнаграждение е силно занижено, значително подценява адвокатския труд и не отговаря на висока степен на фактическа и правна сложност на процесното съдебно производство.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на процесуалния представител на Л. А. А., Д. Н. К., М. А. А. и "Средец - София" ООД за начина, по който следва да бъде изчислен в разглеждания случай размера на адвокатското възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита на част от тях пред съответните съдебни инстанции. В случая са приложени принципните положения, застъпени в Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, нито с тези в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, когато ги възлага на насрещната страна по реда на чл.

78 ГПК. Още повече, че в разглеждания случай става въпрос за предоставена безплатна адвокатска защита. В тази насока следва да се изтъкне, че относно част от лицата, на която е предоставена такава, а именно Л. А. А. и Д. Н. К., няма данни да са материално затруднени лица. Също така водещо съображение за определените размери на адвокатско възнаграждение е, че адв.

В. Х. В. е осъществил идентична като процесуални действия и усилия защита в полза и на четирите лица, които е представлявал. Друго съображение е, че на този адвокат освен присъдените размери за безплатното процесуално представителство, са заплащани и адвокатски възнаграждение за съответните 2 инстанции от страна на "Средец - София" ООД, респективно и от Л. А. А. и Д. Н. К. за настоящото въззивно производство. Изложените доводи са показателни за извода, че освен действително високата фактическа и правна сложност на съдебните производства, следва да бъде съобразена най-вече реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие за определяне на дължимите размери на адвокатско възнаграждение. От друга стана обвързването му с фиксирани минимални размери и с формалния брой на лицата, които са представлявани в случая е нецелесъобразно, противно на житейската и правна логика и води до съществена нееквивалентност между предоставената правна защита на насрещните страни в процесните съдебни производства. В случая въззивният съд е приложил еднакъв подход при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение по отношение и на двете страни. Няма как делото е да с по-висока фактическа и правна сложност за едната страна, а за другата да е с по-ниска такава.

От всичко гореизложено може да се направи извод за неоснователност на искането за допълване/изменение на решението в частта на определения размер на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 294, ал. 2 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА.

Тъй като въззивното решение подлежи на обжалване, то и настоящето определение ще подлежи също на обжалване.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от процесуалния представител на Л. А. А., Д. Н. К., М. А. А. и "Средец - София" ООД за допълване/изменение на решение № 1015/24.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1789 от 2024 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за присъдените разноските за адвокатско възнаграждение в полза на адв. В. Х. В. от САК.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3