Определение № 340 от 30.07.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. Смолян, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500112 по описа за 2026 година

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Същото е образувано по молба вх. № 2669/04.06.2026 г. от „Ю. Б.“, чрез адв. М. Ц., с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, за намаляване на присъдените с решението по в.гр.д. № 112/2026 г., на ответниците разноски, с оглед ниската правна и фактическа сложност на производството. Изложени се аргументи в подкрепа на така формулираното искане, вкл. и позоваване на практика на СЕС по дело С-438/22.

В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения, че с решението по съществото на спора, съдът вече е разгледал направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като след преценка е намалил размера му.

Поддържа се, че при липсата на нови обстоятелства или основания, различни от вече обсъдените, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна, тъй като по същество цели преразглеждане на вече формираната преценка относно размера на присъдените разноски.

Молбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С Решение № 152/07.05.2026 г., по в.гр.д. № 112/2026 г., ОС Смолян потвърждава Решение № 540/25.11.2025 г. на РС Смолян по гр. д. № 573/2025 г., като с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, съдът осъжда „Ю. Б.“ АД, да заплати на Т. У. и С. К. сума в размер на 457.61 евро – разноски за адвокатско възнаграждение в производството. При определяне размера на присъденото адвокатско 1 възнаграждение е разгледано възражение за прекомерност по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК, като са съобразени фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените съдебни заседания, извършените от представителя на въззиваемата страна процесуални действия, както и ориентировъчните размери на възнаграждението за адвокатската работа - определени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за ВАР.

Като е приел възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за частично основателно, с оглед релевантните критерии, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в посочения размер. Съобразено е, че цената на иска формално попада в обхвата на предвиденото минимално възнаграждение от 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г., като в случая се касае за спор с близка до средната фактическа и правна сложност. По делото не са ангажирани голям обем писмени доказателства, не са назначавани и разглеждани експертизи, не са разпитвани свидетели. С оглед извършените процесуални действия и действителната фактическа и правна сложност, съдът е приел, че възнаграждение в размер на 457.61 евро е пропорционално и справедливо.

Така, с решението по съществото на спора, вече са били обсъдени изложените от молителя доводи относно прекомерността на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. При постановяване на решението, съдът е извършил преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразявайки критериите за определяне на дължимото възнаграждение, като в резултат на тази преценка е редуцирал размера му.

В настоящото производство не са наведени нови фактически или правни обстоятелства, които да не са били известни и обсъдени при постановяване на решението и които да обосновават изменение или допълване на съдебния акт в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Напротив, изложените в молбата доводи възпроизвеждат вече разгледаните възражения за прекомерност и по същество са насочени към ревизиране на формираната от съда преценка относно размера на присъденото. Подобно преразглеждане обаче, би надхвърлило предметния обхват на производството по чл. 248 ГПК, което не представлява средство за проверка на правилността на вече постановеното произнасяне, а е предназначено единствено за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските при наличие на законовите предпоставки за това.

Във връзка с доводите на молителя, следва да се отчита, че действително съобразно изводите на СЕС по дело C-438/22, националният съд не е обвързан от минималните размери по НВАР, при присъждане на разноските, но същият не получава неограничена дискреция да определя произволно размера на адвокатските възнаграждения. Смисълът на цитираното решение е съдът да не бъде обвързан от минимални размери, когато те препятстват извършването на самостоятелна преценка за 2 разумността и необходимостта на претендираните разноски, като във всеки конкретен случай определянето на възнаграждение следва да се основава на обективни критерии, относими към фактическата и правната сложност на делото, характера и обема на оказаната правна защита и извършените процесуални действия. Именно това е сторено при постановяване на окончателния за производството акт, поради което не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските. Така, молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от „Ю. Б.“ АД, чрез адв. М. Ц., с която е поискано изменение на Решение № 152/07.05.2026 г. постановено по в.гр.дело № 112/2026 г. по описа на Окръжен съд Смолян в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3