Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 11.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1032/2020
Вид
Решение № 76
Подписан
11.02.2022
В сила
11.02.2022
Състав
Румяна Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.116 · Закон за движението по пътищата
  • чл.119 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Благоевград, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Бакалова при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело № 20201200101032 по описа за 2020 година

Ищецът Г. Б. СТ. от Благоевград в исковата си молба против застрахователното дружество „*****“АД твърди, че на 29.01.2020 г. около 21,30 часа на Т –образоното кръстовище, образувано от ул. Славянска и бул.

Сан Стефано е претърпял ПТП, като на пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка „М 8.1 - тип „Зебра“ е бил блъснат от Н. В. Д., който е управлявал автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ230“ с рег. № Е 0378 М.Сочи,че при това ПТП е получил счупване във фибулата на долен десен крайник, при което се е наложило да му бъде проведено оперативно лечение,престой в болницата, а след това да се лекува при условията на домашно[1]амбулаторно лечение. Сочи, че е в резултат на ПТП е бил в болнични за периода от 30.01.2020 г. до 30.05.2020 г.Твърди,че вредите, които е претърпял са неимуществени, изразяващи се в силни болки и страдания в областта на десния долен крайник, невъзможност да движи десния си крайник, затруднена, нестабилна походка, състояние,което е налагало да приема силни болкоуспокояващи медикаменти.

При продължителното лечение се е наблюдавало ограничен обем на движенията на десния крак, а това води от своя страна до бърза уморяемост и 1 непълноценност, както и до ограничаване възможността да упражнява труд.Твърди, че и към настоящ момент не се наблюдава пълно функционално възстановяване на увредените места.Претърпял е силни и болки и страдания, както и стрес, предизвикан от ПТП.Сега се е страхувал да излиза навън, не спи спокойно след инцидента и е станал много чувствителен. Твърди, че и към настоящ момент изпитва болки на травмираните места и има значително намалена мускулна сила в десния долен крайник. Твърди, че оздравителния процес при него е бил продължителен и възстановяването му е настъпвало бавно.

С молба вх. № 1583/15.05.2020 г. е сезирал ответника за изплащане на обезщетение.

Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ 230“ с рег. № Е 0378 МТ, да заплати на ищеца Г.С. сумата от 40 хил. лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.08.2020 г.Претендира разноски.

В съдебно заседание съдът е допуснал по искане на ищеца ,увеличение на размера на претенцията на сумата от 60 000 лв.

От страна на ответника е постъпил писмен отговор, в който се спорова иска по основание и размер. Счита, че същата е прекомерно завишена. Твърди, че от страна на ищеца е налице съпричиняване, в който смисъл прави и възражение, с оглед определяне размера на обезщетението, тъй като според ответника пешеходецът Г.С. е навлязъл внезапно на платното за движение, не се е огледал и не се е съобразил със скоростта на движение на управляваното от Н.Д. МПС и разстоянието, на което същото се е намирало. Твърди, че от страна на ищеца има нарушение на ЗДвП.Моли да се отхвърли иска или се намали размера му.Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът от фактическа страна установи следното:

Не са спорни по делото обстоятелствата, че по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел МЛ 230 с peг. № Е 0378 МТ към момента на ПТП е била налична валидна застраховка с ответното дружество „ГО“, както и че преди предявяване на иска ищецът е заявил претенция за 2 обезщетяване пред застрахователното дружество.

Виновният за настъпилото ПТП Н. В. Д. е постигнал споразумение с на 22.06.2021 г. пред РС Благоевград,с което се признава за виновен,че на 29.01.2020г. около21.30ч. в Благоевград на кръстовище,образувано от ул.“Славянска“ и ул.“Сан Стефано“ при управление на МПС лек автомобил марка „Мерцедес“ модел МЛ 230 с peг. № Е 0378 МТ8031МТ е нарушил правилата за движение,а именно:чл.20 ал.2 ЗДвП,чл.116 ЗДвП,чл.119 ал.1 ЗДвП и чл.123 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.С.,изразяваща се до счупване на главичката на дясна малкопищялна кост,което е довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок по-голям от 1 месец,като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на пешеходна пътека ,обозначена с маркировка М8.1-престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“вр. с ал.1 б.“б“ вр. с чл.342 ал.1 НК .Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца,като е отложено изтърпяването му.

Назначената съдебно-медицинска експертиза потвърждава, че вследствие на блъскане на пешеходна пътека от движещ се лек автомобил, ищецът С. е получил косо счупване в проксималния край на дясната фибула.Механизма на получаване на това увреждане е директен удар от или върху твърд предмет.Според твърденията в исковата молба,вещото лице дава заключение ,че е напълно възможно травмата да е причинена от удар от бронята на лек автомобил. На ищеца е проведено консервативно лечение –гипсова имобилизация за срок от 1 месец,а след това рехабилитация по негови данни.В заключението вещото лице е докладвало,че болките са били на големи в първите 2-3 дни,след което постепенно намаляват.През първия месец пострадалия не може да се обслужва самостоятелно.Периода на възстановяване е около 3-4 месеца,а след изтичане на 6 месеца обикновено пострадалите напълно се възстановяват.Според вещото лице ищецът е възстановен напълно.Дали е извършвана рехабилитация или не,според експерта не е от съществено значение.Пояснил е,че за лечението на ищеца не е извършвана операция,а имобилизация.

Съдът кредитира изцяло заключенията на медицинската експертиза, която е изготвена въз основа на материалите по делото и основана на знанията и квалификацията на експерта.

3

Свидетелката М.С., която живее с ищеца и която също е пострадала от ПТП ,дава данни за начина по който се е осъществило според нейните възприятия произшествието,а така също и за това как се е чувствал ищеца по време на боледуването.Ищецът в продължение на 1 месец не е могъл сам да се обслужва,тя му е съдействала да удовлетворява хигиенните си нужди,сервирала му е храната.Движил се е с патерици,но не е излизал навън,тъй като живеели на 4 етаж.Оплаквал се е от болки.След първия месец,ищецът се е движил с бастун.На ищеца са му биели инжекции за разреждане на кръвта,за които вещото лице пояснява,че е необходимо,поради неподвижност на крайниците.Съдът следва да кредитира показанията на свидетелката в тачи част,тъй като те съответстват и на докладваното от вещото лице,независимо от връзката й с ищеца.

За механизма на ПТП освен св.Стоименова,показания дава и водачът Н. В.

Д.,а така също и св.А.Р.,който със своя автомобил е пристигнал може би помалко от минута след удара на пешеходците.

Въз основа на тези показания СТЕ /вещото лице е съобразило и показанията на св.Р./ е изготвило ново заключение ,прието от съда.В обобщение вещото лице е изяснило механизма на ПТП по следния начин:Видимостта същата вечер е била силно намалена,поради поройния дъжд /показания на св.Д. и св.Р./.При завой на ляво,ищецът е забелязал късно ,вече движещите се в този момент пешеходци-ищецът и св.Стоименова,които са били почти в средата на пешеходната пътека.Водачът е предприел спиране,като е искал да ги заобиколи,но не е успял,при което с предната броня на автомобила е осъществил съприкосновение с десния крак на ищеца,който е паднал на платното.Спрял е по-късно,след което е напуснал местопроизшествието,което е наложило св.Р. да го догони.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ . С оглед разпоредба на чл.432 КЗ,увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка

"Гражданска отговорност" на причинителя на вредата.Същевременно, съгласно чл.429 ал.1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се задължава да покрие в границите 4 на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

По делото безспорно се установи наличие към датата на процесното ПТП- 29.01.2020г. на валидно застрахователно правоотношение между водача Д. и ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно общото правило, обективирано в нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а според алинея 2, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съгласно чл.119 ал.1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали 5 скоростта или спре.

Според съда, противоправното поведение на водача е установено по безсъмнен начин,защото то не се вмества само в рамките на административното нарушение,но и е постигнато споразумение в наказателното производство,имащо характер на присъда,която е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.//н.о.х.д.№ 527/21 на РС Благоевград/. Според съда е установена и връзката, която е пряка и причинна между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца- косо счупване в проксималния край на дясната фибула чрез назначената медицинска експертиза.

Не е спорно и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.

Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона,може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане наразпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.