Решение № 300 от 22.06.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Търговище, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Е. ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20213530101703 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени осъдителни искове с пр. осн. чл. 327,ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 266,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът

„ВЕСТА-17”

ЕООД

ЕИК

125579887, гр.Търговище,представлявано от С.Д., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Н. Ф.–ТАК, твърди в исковата си молба, че с ответника „ФЕРИТРАНС” ЕООД, ЕИК 119628707, с Т., общ.К., представлявано от З. А. сключили Договор за извършване на монтажни работи на обект :Доставка на БКТП 20/0,4 кVв 1Х1250 к VA и кабел СрН за захранване на Цех за производство на пелети в УПИ VIпо плана на стопански двор на с.Т., общ.К..Излага, че по силата на Приложение №1 към договора стойността на СМР е в размер на 70 000лв. без ДДС и 84 000лв. с ДДС, като разплащането на извършените СМР следва да се извърши до 3 дни след издаване на фактурата, съгл. чл. 8 от договора.Сочи, че на 29.02.2016г., при подписване на договора е заплатена сумата от 42 000лв. без ДДС и 50 400лв. с ДДС съгл. фактура № 1000000037/29.02.201г. за БТКП; извършено е и авансово плащане в размер на 25 000 без ДДС, респ. 30 000лв. с ДДС на 30.05.2016г. Твърди още, че след съставяне на Протокол № 1 за извършени ремонтни дейности и доставки е видно, че са извършени допълнителни 1 дейности, като общата сума възлиза на 70 735,30лв. без ДДС и съгл. фактура № 0000001713/31.10.2017г. е останала неизплатена сума в размер на 3 735,30лв. без ДДС, респ. 4 482,36лв. с ДДС.Посочва, че след завършването на обекта през м.октомври 2017г. страните са водили електронна кореспонденция, но и до момента останалата дължима сума по договора остава неизплатена, поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск за сумата от 4 482,36лв.

(с ДДС) главница, претендира се и обезщетение за забава в размер на 1 364,74лв. за периода от 01.11.2018г. до 31.10.2021г.; претендират се законната лихва върху главницата и разноските по делото.В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.Н. Ф.-ТАК, която пледира за уважаването им изцяло, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Ц.

И.-ТАК, в който претенциите се оспорват като неоснователни.Излага, се, че самият ищец е в забава, доколкото не е подписан двустранен протокол за извършените МР, съобразно уговореното в договора, а представения такъв се оспорва, доколкото не е известен на ответника и не е подписан от него. Не се оспорва обстоятелствата относно валидното сключване на договора за МР, плащането на сумите по него, посочено в исковата молба, както и обстоятелството, че процесната сума от 4 482,36лв.(с ДДС) не е изплатена; иска се отхвърляне на претенциите изцяло.В съдебно заседание представител на ответника не се явява.Постъпила е молба от процесуалния му представител с която се иска разглеждане на спора в отсъствие на представител на ответника и се иска отхвърлянето на претенциите изцяло.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От Договор за строителство от 26.05.2015г. се установява, че между ответника (като възложител) и ищеца (като изпълнител) е уговорено ищецът да изпълни монтажни работи в имот на ответника, а именно- доставка на БКТП 20/0,4 кVв 1Х1250 к VA и кабел СрН за захранване на Цех за производство на пелети в УПИ VIпо плана на стопански двор на с.Т., общ.К.2 чл.1, като цените по договора са посочени по видове работи в Приложение № 1 към договора от 29.02.2016г., неразделна част от договора-чл.2 и общата стойност на доставките и монтажните работи е уговорена в размер на 70 000лв. без ДДС-чл.3.Уговорено е още, че окончателните дейности, количествата и цени ще се доказват с двустранно подписани протоколи за приемане на работата-чл.4, а срокът за извършване на посочените МР е 50 календарни дни, считано от подписването на договора-чл. 5 и чл.6.Уговорени са и правата и задълженията на страните по договора.Към него е приложено и Приложение № 1, в което са описани СМР по видове, количество и цени на обща стойност 70 000лв. без ДДС.По делото е приложен и Протокол № 1 за извършени доставки и ремонтни дейности към Фактура № 1713/31.10.2017г., подписана само от ищеца, с посочени в нея доставки и МР на обща стойност 70 735,30лв., както и фактура № 1713/31.10.2017г., издадена от ищеца за сумата от 4 482,36лв., представляващи неизплатен от ответника остатък по договора. Представено е на хартиен носител копие на писмо от ищеца до ответника, изпратено на електронната поща на последния, от което се установява, че ищецът е изпратил на ответника фактура за окончателно плащане и протокол към нея в три прикачени файла, като липсват доказателства дали ответникът се е запознал с посоченото електронно писмо и документите към него.Приложена е и кореспонденция по електронна поща, както и покана за доброволно изпълнение изх.№ 16/25.08.2021г., с която ищецът е поканил ответника да заплати останалата сума в размер на 4482,36лв. по договора, но липсват данни същата да е получена от ответника.От заключенията по назначената първоначална и допълнителна СИЕ, неоспорени от страните, които съдът кредитира изцяло като компетентни и безпристрастни се установява, че остатъкът от задължението е в размер на 3735,30лв. без ДДС и 4482,36лв. с ДДС, а обезщетението за забава върху тази сума е в размер на 1364,74лв. за периода от 01.11.2018г. до 31.10.2021г., а фактура № 1713/31.10.2017г. за дължимата сума от 4482,36лв. е осчетоводена в счетоводството на ищеца, но не е отразена в счетоводството на ответника, не е включена в дневниците на покупките на ответника и по нея той не е ползвал данъчен кредит.От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и пълно и отговарящо на поставените задачи се установява, че процесният обект в Цех за производство на пелети УПИ VIв стопанския двор на с.Т., е 3 въведен в експлоатация, има издадено от РДНСК Сливен Разрешение за ползване с № ДК-07-Сл-28/15.12.2017г, а СМР, описани в Приложение № 1 към договора от 29.02.2016г. и Протокол към Фактура № 1713/31.10.2017г. са извършени изцяло, като вещото лице посочва, че не е сигурен монтажа на пълния брой репери (22бр.).В съдебно заседание вещото лице инж.П. П. пояснява, че посочените в заключението репери, от които вещото лице е установил на място само 5 бр., задължително се монтират при извършването на МР, тъй като те изобразяват посоката на движение на кабела от захранването към консуматора и отразяват всяка промяна на кабела, който е бил на място с много чупки и вещото лице обяснява, че комисията, приемала обекта е записала изрично в протокола по приемането му, че неизвършени СВР съгласно договорите за строителство няма.Вещото лице посочва още, че доколкото кабелът преминава през чужд терен и собственикът на този терен е извършвал полагане на нова настилка в двора, е много вероятно тези репери да са премахнати впоследствие.По делото са ангажирани и гласни доказателства, като от показанията на св. Веселин Димитров Димитров, бивш служител в ищцовото дружество, работил на процесния обект, който твърди, че са монтирали кабелите до трафопоста, поставили са реперите, като са извършвани и 72-часови проби на линията от служители на ЕРП, които са съставили и някакви документи.Съдът кредитира показанията на свидетеля, като дадени от бивш служител на ищеца, който е незаинтересован от изхода на спора.От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1542/2021г. по описа на РС Търговище се установява, че по настоящите искове съдът е допуснал обезпечение в полза на ищеца против ответника с Определение №

1405/01.11.2021г. чрез налагане на запор върху Б. сметка на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Предявените осъдителни искове за заплащане на сумата от 3735,30лв. без ДДС и 4482,36лв. с ДДС, и на обезщетението за забава върху тази сума в размер на 1364,74лв. за периода от 01.11.2018г. до 31.10.2021г., са обосновани с твърдения за неизпълнени задължения на ответника за заплащане на извършени МР по сключен между страните Договор за извършване на монтажни работи на обект :Доставка на БКТП 20/0,4 кVв 1Х1250 к VA и кабел СрН за захранване на Цех за производство на пелети в УПИ VIпо плана на стопански двор на с.Т., общ.К., за което е издадена фактура № 1713/31.10.2017г., като ответникът оспорва исковете с възражения 4 за неизпълнение на част от уговореното строителство в договора и липса на двустранно подписан приемо-предавателен протокол, съобр. уговореното в чл. 4 от договора. Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка се дължи за извършена и приета работа, а установяването на изпълнената и приета работа може да се извършва с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо предавателен протокол за конкретно извършени работи, двустранно подписан протокол за изпълнени работи, посочени по вид, количество и стойност, и др.), съдебно - техническа експертиза и гласни доказателства.На следващо място, едно от основните задължения на поръчващия (възложителя) е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който да удостоверят количеството и стойността на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение, но двустранно подписаният между страните протокол по своята същност представлява предавателно - приемателен протокол за конкретно извършена работа, който според константната практика на ВКС има характер на частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в съдържанието му факти, а отсъствието на двустранно подписан приемо предавателен протокол в случая не лишава възложителя от правото на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД, тъй като е резултат от субективната преценка на възложителя, че има недовършена работа която преценка в случая не намира опора в събраните по делото доказателства.(в този см.решение № 97/22.12.2020г. по т.д.№ 1955/2019г. на ВКСII т.о., решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. състав на ВКС, ІІ т. о. и др.).На следващо място, приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. В този смисъл релевантно за приемането по чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на 5 възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение- решение № 231/13.07.11г. по т.д.№ 1056/09г. на ВКС, ІІ т.о. В този смисъл, при положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия(в този см. решение № 250/11.01.11г. по т.д.№ 535/10г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 181/01.02.2016г. по т.д.№ 2079/2014г. на ВКС, I т.о.).В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, ответникът е във фактическа власт на изработеното и ползва същото, считано от издаването на Разрешението за ползване с № ДК-07-Сл-28/15.12.2017г. и не е предявявал никакви претенции относно изработеното към ищеца повече от четири години, при което съдът приема, че работата е приета от ответника с конклудентни действия, обстоятелство, обуславящо неоснователността на възраженията на ответника.С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът, като изпълнител, е изпълнил изцяло възложената му работа по извършване на уговорените доставки и монтажни работи по сключения договор между страните, като е останала неизплатена част от дължимото възнаграждение в размер на 3735,30лв. без ДДС и 4482,36лв. с ДДС по фактура № 1713/31.10.2017г. и доколкото ответникът е в забава, той дължи и обезщетение за забава върху сумата по фактурата в размер на 1364,74лв. за периода от 01.11.2018г. до 31.10.2021г.,обуславящо основателността на предявените искове и тяхното уважаване, ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2021г. до изплащане на задължението, на осн. чл.327,ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 266,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.