Решение № 962 от 18.11.2015, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ от 18.11.2015г., гр. В. Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и трети октомври две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1723/2015г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И.Г.И., С.С.И. и Б.С.И.. Излагат се твърдения, че с договор за дарение от 07.07.2005г. сключен между ищците И.И. и Б.И., последният е придобил 1/4 идеална част от правото на собственост спрямо *, намиращ се в *. Изтъква се, че на 06.07.2007г. между Б.И. и * * като купувачи и ответника като продавач е сключен договор за продажба, по силата на който купувачите са придобили 3/4 идеални части от правото на собственост спрямо имота, а продавачът си запазил пожизнено правото на ползване спрямо тях. Навеждат се твърдения, че с решение от 02.12.2013г. по гражданско дело №3071/2013г., по описа на Великотърновския районен съд бракът между купувачите е прекратен с развод като процесният имот е поставен в дял на ищеца Б.И., както и че на 30.09.2014г. последният е учредил в полза на ищците И.И. и С.И. право на ползване спрямо 1/4 идеална част от жилището. Ищците твърдят, че от месец март 2012г. са лишени от възможността да ползват имота съобразно правата си тъй като ответникът е започнал да го ползва еднолично. Навеждат се доводи, че на 08.10.2015г. ищците И.И. и С.И. са поканили ответника да им заплаща обезщетение за ползите, от които ги лишава във връзка с ползването на вещта. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде извършено разпределение на ползването на имота между ищците И.И. и С.И. и ответника съгласно правата им като съпритежатели на вещното право на ползване, за осъждане на ответника да им заплати сума от по 1800 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.07.2012г. до 24.06.2015г. за ползване на имота, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца Б.И. сумата от 7200 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.07.2012г. до 24.06.2015г. за ползване на притежавания от него имот, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.

Налице са и претенции за присъждане на направените по делото разноски. В хода на производството по делото претенциите на ищците И.И. и С.И. по чл. 31, ал. 2 от ЗС са изменени за сумите от по 315 лв. и за периода от 30.09.2014г. до 24.06.2015г.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявените искове. Прави възражение, че договорът за продажба на 3/4 идеални части от правото на собственост спрямо имота е нищожен поради липса на съгласие и не е породил транслативния си ефект. Изтъква, че не е получавал парична престация преди или след сключването на сделката като е действал с убеждението, че предметът й е свързан с прехвърляне на идеалните части от правото на собственост срещу задължението на купувачите да го гледат и издържат.

С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 32, ал. 2 от ЗС.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На

07.07.2005г. е сключен договор за дарение, обективиран в *. * на * Б.И. придобитата по наследство 1/4 идеална част от правото на собственост спрямо *, намиращ се в *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.

Към момента на сделката имотът се ползвал от * на дарителя, който притежавал останалите 3/4 идеални части от правото на собственост. На 06.07.2007г. ищецът Б.И. и * * сключили с ответника договор за покупко-продажба, обективиран в *, съгласно който последният им прехвърлил правото на собственост спрямо притежаваните от него 3/4 идеални части от жилището като си запазил пожизнено правото на ползване, за цена от 19000 лв., която декларирал пред нотариуса че е получил предварително от купувачите. След сключване на сделката Г.Н. напуснал имота като същият продължил да се ползва от * му и неговото семейство. През 2012г. последните освободили имота и той отново започнал да се ползва от ответника поради възникналите имуществени спорове между него и * му И.И.. С решение от 02.12.2013г. по гражданско дело №3071/2013г., по описа на Великотърновския районен съд бракът между Б.И. и * бил прекратен с развод. Съгласно утвърденото със съдебното решение споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, процесният имот бил поставен в дял на Б.И.. През 2013г. последният изразил желание да влезе в имота, но ответникът отказал да го допусне. На 30.09.2014г. * на ответника учредил в полза на * безвъзмездно и пожизнено право на ползване спрямо 1/4 идеална част от жилището, за което бил съставен *. Непосредствено след съставяне на нотариалния акт, И.И. и С.И. отправили нотариална покана до ответника, с която го уведомили за учреденото им право и за желанието си да ползват част от жилището. На 08.10.2014г. поканата била връчена на Г.Н. като той отказал да освободи исканата част от имота и да заплаща обезщетение за лишаването на ищците от възможността да го ползват. От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че според вида, размера и броя на помещенията в жилището, същото не може да се ползва по предназначение едновременно от всички съпритежатели на правото на ползване, поради което е невъзможно да бъдат изработени и варианти за разпределение на ползването.

Вещото лице е определило, че размерът на средния пазарен наем за имота от 01.07.2012г. до 24.06.2015г. е 280 лв. месечно, или общо за периода - 10024 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Относно исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Б.С.И. след прекратяване на барака си с * е станал едноличен собственик на процесното жилище. Оспореният от ответника договор за продажба на 3/4 идеални части от правото на собственост спрямо имота е съставен в изискуемата форма като страните са изразили съгласието си за неговото сключване пред нотариус. При сключване на сделката ответникът е признал, че е получил от купувачите продажната цена, при определянето на която следва да се има предвид, че е запазил за себе си правото да ползва имота. Освен това, след сключване на договора по безспорен начин е установено, че продавачът трайно е напуснал имота, а не е продължил да го ползва заедно с приобретателите, каквато е обичайната цел на твърдяната от него прикрита сделка за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка. С оглед гореизложеното, възражението на ответника, че разпоредителната сделка от 06.07.2007г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и не е породила транслативния си ефект относно 3/4 иделани части от правото на собственост спрямо имота е недоказано. За периода от 01.07.2012г. до 24.06.2015г. процесното жилище се е ползвало еднолично от ответника, въпреки че той е притежавал само 3/4 идеални части от правото на ползване. До

30.09.2014г. в патримониума на ищеца Б.И. в качеството на едноличен собственик са останали правомощията да владее и ползва само 1/4 идеална част от вещта. С учредяването на ограниченото вещно право на ползване за тази идеална част, правомощията да се владее и ползва вещта са преминали в патримониума на ищците И.И. и С.И., а за собственика е останало единствено правомощието да се разпорежда с нея без да може да я използва по предназначение. При това положение за съпритежателите на ограничени вещни права приложение намират правилата по чл.

31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение, когато само някой от тях си служи с вещта. Съгласно Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК на ВКС, под лично ползване следва да се има предвид всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В разглеждания случай за периода от 01.07.2012г. до 30.09.2014г. право да ползва имота е имал и ищецът Б.И., но упражняването му е било възпрепятствано от ответника, който еднолично е живял в жилището, въпреки правото му да ползва само 3/4 идеални части. С оглед гореизложеното и на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за горепосочения ищец е възникнало право да претендира от ответника заплащане на обезщетение за лишаването му от възможността да ползва имота, от деня на писменото поискване. По делото, обаче липсват доказателства ищецът да е отправил писмена покана до ответника да му предостави възможност за лично ползване на имота или да му заплаща обезщетение за лишаването му от ползване, поради което претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода от 01.07.2012г. до 30.09.2014г. е неоснователна. С учредяването на вещно право на ползване Б.И. доброволно се е лишил от правомощието да ползва вещта за сметка на *, поради което е отпаднала и възможността му да претендира от ответника заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода от 30.09.2014г. до 24.06.2015г. С оглед гореизложеното предявеният от Б.И. иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение от 7200 лв. за периода от 01.07.2012г. до 24.06.2015г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С учредяването на ограниченото вещно право на ползване спрямо 1/4 идеална част от жилището и на основание чл. 56, ал. 1 от ЗС, ищците И.И. и С.И. са разполагали с възможност да ползват имота по предназначение от 30.09.2014г., която е възпрепятствана от поведението на ответника. Правото на ищците да претендират от Г.Н. обезщетение по реда на чл.

31, ал. 2 от ЗС, обаче е възникнало на 08.10.2014г., когато последният е получил нотариалната им покана, която е съдържала искане в тази насока. Предвид определения среден пазарен наем за жилището от 280 лв. на месец и обема от правата на ищците да ползват само 1/4 идеална част, съдът намира че претенциите на всеки един от тях за заплащане на обезщетение се явяват основателни и следва да бъдат уважени в размер на по 299,83 лв. и за периода от 08.10.2014г. до 24.06.2015г., и отхвърлени за разликите до 315 лв. и за периода от 30.09.2014г. до 07.10.2014г. Поради липсата на изпълнение в срок на паричните задълженя на ответника, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той дължи и заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Относно иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Съпритежаването на вещното право на ползване от страна на ищците И.И. и С.И. и ответника Г.Н., и невъзможността между тях да бъде постигнато съгласие за начина на ползване на процесното жилище предвид конфликтните им отношения е обусловило възможността по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът да администрира техните взаимоотношения като замести липсващото съгласие с оглед най-целесъобразното ползване на имота предвид обема от правата им. Установено е, че от 2012г. до настоящия момент жилището се ползва еднолично от ответника, който притежава най-голям дял от правото на ползване, както и че според вида, размера и броя на помещенията, имотът не може да се ползва по предназначение едновременно от всички съпритежатели на вещното право. Освен това, между страните липсва и съгласие за предоставяне за общо ползване на отделни помещения в жилището. При това положение и предвид изразеното становище на ищците, че желаят да получат паричен еквивалент при невъзможност реално да ползват жилището, претенцията по чл. 32, ал. 2 от ЗС не следва да бъде отхвърляна. Разпределението на ползването следва да се извърши като се съобрази осъществяваното до момента фактическо ползване на имота от ответника, който следва да заплаща парично обезщетение на ищците докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които то е постановено. В същия смисъл е и решение №291 от 29.11.2011г. по гражданско дело №212/2011г. на II г. о. на ВКС. В решението е застъпено становището, че когато с оглед фактическото състояние на имота липсва възможност даден съсобственик да реализира правото да си служи с общата вещ, неравенството следва да се изравни чрез парично обезщетение при условията на чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като искането за реално ползване обхваща и искането за парично обезщетение независимо дали се касае за случаи на предоставяне на реално ползване неотговарящо на правата в съсобствеността или за липса на възможност за предоставяне на реално ползване. Поради тези обстоятелства е прието, че в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да изясни дали ищецът желае парично обезщетение, ако не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, доколкото исковата молба се явява и покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. С оглед гореизложеното ползването на процесното жилище следва да бъде разпределено на ответника като той следва да бъде осъден да заплаща на И.И. и С.И. обезщетение в размер на по 35 лв. месечно, считано от подаването на исковата молба до момента, до който продължава така разпределеното ползване или до промяна на обстоятелствата, при които то е постановено.

Разпечатката съдържа 26 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d33305e3-2a74-4697-ab6d-344545ac0709