Решение № 208 от 18.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120204403 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Н. Е. И. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 25-4058001533/08.12.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас Сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас, с което за нарушение по чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро.

С жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.

В откритото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С. И. от АК-Бургас, който моли за отмяна на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя лично на 09.12.2025г., а жалбата е депозирана на 10.12.2025г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 04.10.2025г., около 12:27 часа, в гр. Бургас, по ул. „**********“ до кръстовище с ул. „**********“, служители на Сектор СПС- свидетелите Д. П. и Д. В., забелязали, че по време на управление на лек автомобил „****“ с рег. ****** водачът на същияжалбоподателят И., използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете му. Жалбоподателят завил към паркинга на МОЛ Плаза, където бил спрян за проверка от свидетелите.

1

П. му съставил АУАН с бл. № 722991, като записал, че И. е извършил нарушение по чл. 104а ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него, като записал, че по време на изчакване на червен светофар е включил телефона да се зарежда.

Въз основа на АУАН, на 08.12.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган записал, че използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете му, с което „виновно е нарушил/а чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП“, поради което и на основание чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП наложил наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и в частност от показанията на свидетелите, които съдът кредитира изцяло. Двамата свидетели демонстрираха достатъчно ясен спомен за случилото се, като и двамата посочиха, че жалбоподателят е държал телефона в ръцете си, докато автомобилът му е бил в движение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Съдът обаче намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, която предвижда, че в постановлението следва да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени виновно.

Както бе посочено, в постановлението е записано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Тази разпоредба обаче е санкционна, като всъщност не е посочена законовата разпоредба, вменяваща съответното задължение за водачите, която е чл. 104а от ЗДвП- на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Непосочването на нарушената законова разпоредба в постановлението несъмнено се явява съществено процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на постановлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л.20), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. (или 51,13 евро съгласно ЗПЕРБ). Не е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. С оглед 2 на това следва да се присъди цялото поискано възнаграждение. Доколкото преди изменението ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4058-001533/08.12.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас Сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас, с което за нарушение по чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на Н. Е.

И. с ЕГН: ********** е наложено наказание – „Глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Н. Е. И. с ЕГН: **********, съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 51,13 (петдесет и едно евро и 13 цента) евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120204403 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Н. Е. И. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 25-4058001533/08.12.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас Сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас, с което за нарушение по чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро.

С жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.

В откритото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С. И. от АК-Бургас, който моли за отмяна на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя лично на 09.12.2025г., а жалбата е депозирана на 10.12.2025г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 04.10.2025г., около 12:27 часа, в гр. Бургас, по ул. „**********“ до кръстовище с ул. „**********“, служители на Сектор СПС- свидетелите Д. П. и Д. В., забелязали, че по време на управление на лек автомобил „****“ с рег. ****** водачът на същияжалбоподателят И., използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете му. Жалбоподателят завил към паркинга на МОЛ Плаза, където бил спрян за проверка от свидетелите.

1

П. му съставил АУАН с бл. № 722991, като записал, че И. е извършил нарушение по чл. 104а ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него, като записал, че по време на изчакване на червен светофар е включил телефона да се зарежда.

Въз основа на АУАН, на 08.12.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган записал, че използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете му, с което „виновно е нарушил/а чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП“, поради което и на основание чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП наложил наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и в частност от показанията на свидетелите, които съдът кредитира изцяло. Двамата свидетели демонстрираха достатъчно ясен спомен за случилото се, като и двамата посочиха, че жалбоподателят е държал телефона в ръцете си, докато автомобилът му е бил в движение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Съдът обаче намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, която предвижда, че в постановлението следва да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени виновно.

Както бе посочено, в постановлението е записано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Тази разпоредба обаче е санкционна, като всъщност не е посочена законовата разпоредба, вменяваща съответното задължение за водачите, която е чл. 104а от ЗДвП- на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Непосочването на нарушената законова разпоредба в постановлението несъмнено се явява съществено процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на постановлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.