Решение № 759 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330106212 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД от Н. С. Д., ЕГН ********** от ***************************** чрез адв. Н. против „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В за осъждане ответинка да заплати на ищеца сумата от 51,42 лв. получена без основание по клауза за услуга „фаст“ по договор от 16.07.2019 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 16.07.2019 г. за сума от 400 лв. ЛП е 41,70%, а ГПР-46,73%.

Съдържа се клауза за допълнителна услуга-„фаст“-приоритетно разглеждане и изплащане. Сумата по нея е 120 лв. Заемната сума е усвоена. Задълженията по договора са заплатени. Таксата по допълнителната услуга представлява допълнителна печалба. Явява се скрито оскъпяване и противорече на „добрите нрави“. Поставя страните по договора в неравноправно положение.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Посочва, че действиетлността на посочента клауза е била предмет на спор по ч. г. д.

8323/2020 г. на ПРС. Посочва заплащане от ищеца на суми по договора в размер от 142,89 лв. погасили услуги „фаст“-51,42 лв. и „флекси“ 91,47 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 1 писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за кредит 16.07.2019 г.; погасителен план е видно, че на 16.07.2019 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от първия на последната на сума от 400 лв. в заем. Дължи се заплащане на услуга „фаст“ в размер от 120 лв.

От приложеното ч. г. д. 8323/2020 г. на ПРС е видно, че ответинка е притендирал пред съдъ издаване на заповед за изпълнени за процесната сума, но заявлението е било отхвърлено по отношение на нея.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищца е сключил потребителски договор с ответника за заемна сума от 400 лв., по който се дължат такси за допълнителни услуги, между, които и за процесната „Фаст“ с размер от 120 лв. Не е спорно и обстоятелството, че заемната сума е усвоена и от цената за допълнителната услуга е заплатена от ищеца част в размер от 51,42 лв..

Спора по делото се състои в дължимостта на процесната сума на предвиденото в договора основание.

Процесната услуга предсотавя възможност за кредитополучателя да получи приоритетно разглеждане на искането си за отпускане за кредит пред такъв, който не е поискал посочената услуга. Предвиденото възнаграждение за нея е различно от договорната лихва дължима по кредита и не участва в ГПР.

Същото се плаща на вноски. Чрез тази уговорка кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуга, която влиза в кръга на обичайната му дейност, тъй като ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейноста по разглеждане на искането за отпускането на кредита е присъща за ответното дружество и в този смисъл тя не представляват допълнителна услуга, която се предоставят на потребителя. Ето защо това възнаграждение следва да се приеме като опит за заобикаляне на резпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично е предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, то уговорената такава за предоставяне на допълнителната услуга се явява недействителна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и платената сума по нея подлежи на връщане, като получена при 2 изначална липса на основание.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адв.

Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от общо 400 лв.

На ответинка разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Профи Кредит България" ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Средец, ж. к.

Мотописта, бул. България No 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 1, оф. 1 да заплати на Н. С.

Д., ЕГН ********** от ***************************** сумата от 51,42 лева (петдесет и един лева и 42 ст.) недължимо платена по клауза за допълнителна услуга „Фаст“ от договор за кредит 16.07.2019 г. и сумата от 50 (петдесет) лева за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В, да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност *****************************, сумата от 400 (четиристотин) л е в а за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3