Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 05.10.2026, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Административно наказателно дело 114/2026
Вид
Решение № 28
Подписан
05.10.2026
Състав
Огнян Кирилов Маладжиков

Цитирани разпоредби

  • чл. 37, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Тутракан, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН, НАКАЗАТЕЛЕН СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Административно наказателно дело № 20263430200114 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0362-000216 от 18.06.2026 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на А. Р. А., с ЕГН:

**********, от *** за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят го обжалва в срок чрез надлежно упълномощения да го представлява адв. В.

Х. от АК – Силистра. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, свързани с несъставомерност на деянието от субективна страна поради липсата на надлежно уведомяване на собственика на автомобила за настъпилата служебна дерегистрация. В хода на съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложеното 1 в жалбата, претендирайки сторените в хода на процеса разноски.

Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. В съпроводителното писмо с вх. № 3592/13.07.2026 г. (л. 12), с което е предоставена преписката по случая, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2026 г. актосъставителят С. М. и свидетелят Г. Г. – полицейски служители в РУ – Тутракан, участвали в специализирана полицейска операция, като се намирали в с. Зафирово, общ. Главиница, по ул. „Трети март“. Около 12:00 ч. те спрели за проверка лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № ***, чийто водач бил жалбоподателят А. А.. При извършената проверка се установило, че регистрацията на МПС била прекратена поради неплащане на застрахова „Гражданска отговорност“.

Вследствие на установеното актосъставителят М. съставил АУАН серия АД № 271897/09.05.2026 г., с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателя без възражения непосредствено след съставянето му.

Във връзка с установеното от актосъставителя нарушение била образувана преписка с № 1399/2026 г. по описа на РП – Силистра с оглед събиране на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а образуваното с акта АНП било прекратено с Мотивирана резолюция № 26-0362-М000041/18.05.2026 г., влязла в сила на 02.06.2026 г. В хода на проверката се установило, че собственикът на автомобила не бил уведомяван от органите на МВР за настъпилата дерегистрация. Проверката приключила с Постановление на наблюдаващия прокурор от 06.06.2026 г. за отказ от образуване на ДП, тъй като обвинителят счел, че липсвал умисъл при осъществяване обективните елементи на престъпния състав, вследствие на което материалите от нея били изпратени отново на АНО.

На 18.06.2026 г. било издадено Наказателно постановление № 26-0362- 2

000216. Същото било връчено на жалбоподателя на 25.06.2026 г., а жалбата му била изпратена на 29.06.2026 г. (л. 9 гръб).

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите; заверени копия на НП № 26-0362000216/18.06.2026 г.; АУАН серия АД № 271897/09.05.2026 г.; Постановление за отказ от образуване на ДП по пр. пр. № 1399/2026 от 06.06.2026 г.; пр. пр. № 1399/2026 г. в препис; Справка картон на водача; Справка АИС – регистрация на МПС; Справка за собственост на МПС; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Удостоверение рег. № 342р-11134/07.07.2026 г. на ОДМВР – Силистра.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство (АНП) е започнало в отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно – Постановление № 1399/2026 г. от 06.06.2026 г. на РП – Силистра за отказ от образуване на ДП. Актът покрива хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и е постановен от надлежен орган, поради което АНП е образувано законосъобразно.

Наказателно постановление № 26-0362-000216/18.06.2026 г. е издадено от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от постановяването на прокурорския акт, и притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, описана в прокурорския акт, като с НП е наложил предвидените в санкционната норма кумулативни наказания.

Доводите на защитата, намиращи се в т. I, 1 и 2 от жалбата, съдът намира за неоснователни. Според съда не е налице непълна правна квалификация на извършеното нарушение в НП, тъй като изреченията и предложенията не са съставни части на членовете – чл. 24 и сл. от Указ № 833/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, а не следва да се подминава и фактът, че мотивната част, диспозитивът и правната квалификация образуват в цялост конкретния акт.

После, липсата на подробности в НП от рода на кой, кога и как е прекратил 3 регистрацията на автомобила, според настоящия съдебен състав не представляват съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в НП е посочен редът, по който е прекратена регистрацията. Накрая, след като в НП е вписано, че нарушението е установено по ул. „Трети март“ в с. Зафирово, то е излишно да се допълва и ноторно известния факт, че улиците представляват пътища, отворени за обществено ползване. Аргумент в тази насока е и т. 1 от § 6 от ДР на ЗДвП, в която улиците са приравнени на пътищата.

Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Жалбоподателят е осъществил обективните белези на нарушението, доколкото управляваният от него автомобил към 09.05.2026 г. е бил със служебно прекратена регистрация – т.е. не е бил регистриран по надлежния ред.

По отношение осъществяването на субективната страна на деянието следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, вследствие тълкуването на която може да се заключи, че деянието е осъществимо и при умишлена, и при непредпазлива форма на вината. В предстоящия анализ съдът ще се ограничи до изследването единствено налице ли е непредпазливост у жалбоподателя, тъй като липсата ѝ води директно до липса и на умисъл (като по-тежката форма на вината), до какъвто извод е стигнал наблюдаващият прокурор.

Съгласно ТП № 2/2023 г. на ВКС и ВАС липсата на уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация на автомобила е формална предпоставка същият да е действал невиновно при управлението на така дерегистрирания автомобил. В настоящия случай собственикът на процесния автомобил не е бил уведомяван за настъпилото на 11.11.2025 г. служебно прекратяване на регистрацията на МПС, видно от приетата като доказателство Докладна записка № 362 ЗМ-112/16.05.2026 г., в която служителят е прокламирал, че е отпаднала необходимостта от уведомяването на собствениците на МПС за това обстоятелство. Същевременно АНО нито е 4 събрал в хода на досъдебната фаза на процеса, нито е представил в хода на съдебната такава, други доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е действал виновно при извършване на процесното нарушение. При това положение, предвид задължителната за настоящия съдебен състав сила на цитираното тълкувателно постановление, съдът намира, че деянието на жалбоподателя е невиновно извършено (липсва непредпазливост), тъй като въпреки че е бил длъжен съгласно чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП да управлява регистрирано по надлежния ред МПС, субективно в конкретната ситуация не е могъл да предвиди обстоятелството, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Налице е обстоятелство по чл. 14, ал. 2 от НК, изключващо непредпазливостта, а именно фактическа грешка (незнание) относно дерегистрацията на процесното МПС, което незнание не се дължи на непредпазливост на жалбоподателя, тъй като дори и при полагане на дължимата грижа той не би бил в състояние да я избегне.

Обстоятелството, че след изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, от 07.09.2025 г. е отпаднало законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата цитираната разпоредба, не значи, че органите на МВР не са все още нормативно задължени да уведомяват собствениците на МПС за прекратяването по този ред на регистрацията на техните автомобили.

Това следва от разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., която нито е отменена, нито противоречи по какъвто и да е начин на закона като нормативен акт от по-висока степен. Оттук и постановките в цитираното по-горе тълкувателно постановление остават напълно меродавни.

Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон – наказаното лице е действало невиновно при извършване на административното нарушение.

В хода на производството процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение (700 евро, видно 5 от представения договор за правна защита). АНО е направил възражение за прекомерност на посочения адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно. Аргументите за това са: първо, казусът не се отличава с каквато и да е фактическа и/или правна сложност; второ, съдебната практика (в т.ч. и на Тутраканския районен съд) е еднопосочна при решаването на сходни случаи, и накрая – работата на адвоката по настоящото дело се заключава в изготвянето и депозирането на жалбата и лаконичната молба с вх. № 4741/17.09.2026 г. С оглед на изложеното и изхода на делото, искането се явява частично основателно, до минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 500 лв., с равностойност на 255,65 евро. Тежестта по възстановяване на разноските, направени от жалбоподателя, следва да бъде възложена на юридическото лице, в чиято структура е издателят на отмененото НП, а именно ОДМВР – Силистра, по аргумент от § 1, т. 6 ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 ЗМВР..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0362-000216 от 18.06.2026 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което на А. Р. А., с ЕГН: **********, от ***, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М. Н., да заплати на А. Р. А., с ЕГН: **********, от *** сторените разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/.