Решение № 671 от 13.02.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14606/2019
- Вид
- Решение № 671
- Подписан
- 13.02.2020
- В сила
- 13.03.2020
- Състав
- ГАЛЯ ДИМИТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.7-12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.7-12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.7-12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.7-12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.7-12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.7-12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна, 13.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14606/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу С.С.Д., ЕГН ********** ***, както следва:- за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 1023,18лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/29.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5376/12.07.2019г. по ч.гр.д. № 10745/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК; - за осъждане ответника да заплати сумата от 621,20лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за потребителски кредит № **********/29.07.2015г. съгласно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги и чл. 15 ОУ от договора;- за осъждане ответника да заплати сумата от 386,43лева, представляваща договорно възнаграждение за периода 20.02.2016г. до 20.08.2017г. дължимо на основание чл. 4 от договор за потребителски кредит № **********/29.07.2015г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 12.07.2015г. с ответника е сключен договор за потребителски кредит № **********. Въз основа на него, финансовата институция е отпуснала на ответника сумата от 1200лева, преведена по посочена от него банкова сметка ***.07.2015г. Връщането на сумата е следвало да стане в срок до 24месеца съобразно погасителен план с падеж 20-о число на месеца и размер на погасителната месечна вноска от 74,19лева. Крайният срок за връщане на отпуснатия кредит е дата 20.08.2017г. Твърди се, че страните са уговорили ГПР от 49,91% и ГЛП от 41,17%. Посочва, че ответникът е извършил плащане на пет пълни вноски и една непълна, последната от които с дата 19.01.2016г. От общо платените от него суми, със сумата от 176,82лева е погасена главница, със сумата от 194,13лева е платено договорно възнаграждение, със сумата от 164,56лева е погасено възнаграждение по пакет за допълнителни услуги и със сумата от 0,41лева е погасено задължение за лихва забава. Отделно от това, между страните по желание на ответника е било сключено и допълнително споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. Съгласно него и чл. 15 от ОУ към договора, ответникът се сочи да дължи сумата от 785,76лева представляваща дължимо възнаграждение за така уговорените услуги. Посочва се, че неговото сключване не е било поставено като условие за сключване на договора за кредит и сключването му е поставено на волята на кредитополучателя и в частност дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най- кратки срокове, да има възможност да отлага плащане на вноски, респ. намаляване размера на месечната вноска, да променя датата на падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всички тези услуги стоят на негово разположение, ако пожелае и закупи пакета от допълнителни услуги. Получаването им не е свързано с дейността на кредитора по кредитиране, а с потребностите на потребителя и поради това претендираното възнаграждение се сочи да не представлява цена за реално получаване на тези услуги, а възнаграждение относно тяхната наличност. Съгласно чл. 4 от ОУ, ответникът дължи и договорно възнаграждение, което е било предварително определено в договора и плащането му е разсрочено съгласно погасителния план с падеж на първата вноска 20.02.2016г. и на последната 20.08.2017г. И доколкото ответникът не е извършил плащане на вноските съобразно уговореното в договора, след изпадането му в забава се сочи, че на основание чл. 12.3 от ОУ към договора, вземането по него е станало автоматично и предсрочно изискуемо. На 03.05.2016г., договорът е бил автоматично прекратен. С изтичане срока на договора обаче е настъпила и изискуемостта на вземането по него в цялост. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се действителността на сключения договор. Твърди се, че уговорките в него не са били предмет на индивидуално договаряне по см. на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, а се касае за еднотипни договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Твърди да не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК, доколкото липсва посочен размер на възнаградителната лихва. Посочен бил само ГЛП, от който обаче не ставало ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителната вноска. Не било ясно и по какъв начин се съотнася посоченият лихвен процент към ГПР, поради което и били неясни компонентите, по които се формира годишното оскъпяване на заема. Сочи да не са спазени изискванията и на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвала ясно разписана методика на формиране на ГРП от 49,91%.
Предвид неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12, т.20 и ал. 2 ЗПК се сочи договорът да е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е 1200лева. И тъй като към датата на заявлението по договора е платена сумата от 545,92лева, то същата следва да бъде приспадната от дължимата главница. От друга страна недействителността на договора, обосновава неоснователност на иска за главница, доколкото същата се търси на договорно основание. Навеждат се твърдения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради накърняване на добрите нрави, доколкото надхвърля с над 4пъти законната лихва. Твърди се нищожност на споразумението за допълнителен пакет услуги на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК като уговорено в противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и заобикалящо нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото възнаграждението не касае плащане на услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита. В нарушение на чл.
10а, ал. 4 ЗПК за различните услуги, които при това не са били изброени изчерпателно, е било определено и общо възнаграждение. Твърди и споразумението да е сключено във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба. Ответникът редовно уведомен чрез процесуален представител поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК и съединени с него осъдителни претенции с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция по установителния иск е сума, представляваща непогасено задължение- главница по договор за потребителски кредит № **********/29.07.2015г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 10745/2019г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 10745/2019г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от общо 2030,81лева главница и акцесорно вземане, което не е предмет на иска по изричната воля на ищеца. В рамките на проведена процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК е направено от ищеца уточнение, че в общо посочената в заповедта сума като главница, такава се явява само сумата от 1023,81лева, а останалата част представлява договорна лихва и възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги. Ето защо, предмет на установителния иск е останала само сумата от 1023,81лева, и в тази част вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК. За останалата част от вземанията са заявени осъдителни претенции.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за потребителски кредит № **********/29.07.2015г., по който е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпил падеж на задължението в цялост; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; валидно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги, дължимост на възнаграждение по него и неговия размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява следното:
На 27.07.2015г. ответникът е отправил искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит в размер на 2000лева със срок на издължаване 24месеца, падеж на месечната вноска 20-о число на месеца. На 29.07.2015г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** с размер на отпуснатата сума- 1200лева, при ГПР от 49,91% и ГЛП от 41,17%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 1780,56лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане в срок до 20.08.2017г. при месечната вноска от 74,19лева платима до 20-о число на месеца. Заедно със сключването на договора между страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждение по това допълнително споразумение е сумата от 785,76лева, плащането на което е разсрочено на вноски от по 32,74лева месечно и включено в месечната погасителна вноска по погасителния план. Така, месечната вноска е в размер на 106,93лева. С подписване на договора и изрична декларация към него, ответникът е удостоверил съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр от тях. Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към договора и допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването на отпуснатата сума по договора е извършено чрез банков превод на 30.07.2015г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка ***, в доказателство за което е представено преводно нареждане.
Следователно, между страните е възникнало валидно заемно правоотношение с посочените параметри, по което ответникът е получил заем в размер на 1200лева. В съответствие с уредбата на чл. 11 ЗПК договорът съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план. Възраженията на ответника за недействителност на договора поради нарушаване на изискванията на чл.10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т.20 и ал. 2 ЗПК, съдът приема за неоснователни. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, ГПР и общо дължимата сума по кредита. В конкретния случай в подписания между страните договор има изготвен и подписан погасителен план. Потребителят е декларирал, че е получил преддоговорна информация относно общ размер на дължимата вноска, общата сума по договора за кредит и срок за нейното плащане. В договора е посочен ясно броят на вноските, падеж, на който се дължат плащанията, размерът на вноските, ГЛП и ГПР, още повече че за целия срок на договора са договорени фиксиран лихвен процент от 41,17% и ГПР от 49,91. В стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити пък се съдържа и информация относно правото на отказ на потребителя от договора.
Разпечатката съдържа 25 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3321c0e-a40b-45e7-9c29-2dd43b793f14