Решение № 2148 от 17.05.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……… гр. Варна, 17.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА при секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16350 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „У.Б.3“ ЕООД срещу „Е.п.“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 615,22 лв., представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м. октомври 2015 г., по Договор за изкупуване на електрическа енергия № * г. и сумата от 4 625,34 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 02.02.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на Вятърна електрическа централа (ВяЕЦ), която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с „*

Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия от 14.11.2008 г. За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № * г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Сочи, че през м. октомври 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 510,472 MWh, за която е издал фактура № */31.10.2015 г., на стойност 154 057,22 лв. с ДДС, като стойността била изчислена по преференциална цена от 188,29 лв./MWh, тъй като централата не била достигнала 2250 часа работа. Тъй като през този месец ВяЕЦ на ищеца надхвърлила нетното специфично производство в размер 2000 MWh/инсталиран 1 kW мощност за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа, било издадено кредитно известие от 31.10.2015 г., с което общата сума по цитираната фактура била намалена с 17 873,84 лв. За произведеното количество електрическа енергия след достигане на нетно специфично производство в размер на 2000 kWh до достигане на 2250 ефективни годишни часове в размер на 79,106 MWh ищецът издал дебитно известие от същата дата, с което сумата по фактурата е увеличена с 1258,62 лв., определена по съответната цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 13,26 лв./ MWh.

Впоследствие след като централата надхвърлила 2250 часа работа, ищецът издал дебитно известие от 31.12.2015 г. към фактура № * г. на стойност 16 615,22 лв., с което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 175,03 лв./MWh). Излага, че въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната стойност, като незаплатена останала сумата от

16 615,22 лв. по издаденото дебитно известие от 31.12.2015 г. Поддържа, че считано от 02.02.2016 г. ответникът е изпаднал в забава заплащане на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до предявяването на иска в размер на 4625,34 лв.

Ищецът сочи, че за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 е определена цена от 172,95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между производителите на електрическа енергия с възобновяем източник вятър и крайните снабдители и обществения доставчик, продължила повече от 5 години. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.П.“ АД, с който оспорва предявените исковете като неоснователни. Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез ВяЕЦ “*“ с обща инсталирана мощност от 3000 kW, находяща се в поземлен имот с кадастрален № 357.16.66 по плана за земеразделяне на с. *, област *, присъединена към електроразпределителната мрежа на „* по силата на посочения от ищеца договор и анекс към него. Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 94 от 06.08.2009 г., като съгласно чл. 18 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ.

Сочи, че спорът между страните възниква във връзка в тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че с писмо от 11.11.2015 г. е върнал издаденото дебитно известие, за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250 часа и нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не последвало. От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.

Оспорва се начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия, като се настоява, че след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровия генератор за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на ел.енергия по т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и продадена електрическа енергия над определените с Решението 2000 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък.

Счита, че ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежността си към групата производители по т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от ищеца, че произведената от него енергия за предходен период е била заплащана по цена от 188,29 лева/МВтч., съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Сочи, че неправилно след преминаване на 2 250 часа ефективна работа през м. октомври

2015 г., ищецът е издал процесното дебитно известие, като фактурирал цялата произведената ел.енергия над 2000 kWh по цена различна от цената за излишък на балансиращия пазар.

Поддържа, че след достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена. Над този праг следва да се приложи чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ, т.е. произведената от ищеца ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения по договора за изкупуване № 94/06.08.2009 г., като при издаване на процесното дебитно известие не прилага чл. 18 от договора, съотв. Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Тъй като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач „Н.е.к.“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на предявените искове, като излага идентични съображения с тези на ответника, поради което моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението на назначената СТЕ, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл.86&nbsp ЗЗД.

Между страните са безспорни обстоятелствата, обявени в Определение № 563/11.01.2019 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 01.03.2019 г., като неподлежащи на доказване насрещно признати факти относно договореното изкупуване на произведена енергия от вятърна електрическа централа *“ и изпълнението на договора между страните, както следва:

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа, а ответникът е краен снабдител с електрическа енергия. Между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник № * г., като за отношенията между страните досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. В чл. 18, ал. 3 от договора е определена цената, по която ще се продава ел. енергия, определена с Решение №Ц-04/30.03.09г. а именно – 189лв/ мWh, като в ал. 4 е посочено, че при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове за следващите такива цената е 172лв/Мвч. Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение.

Ищецът е изготвил протокол за отчет на произведена и постъпила в електроразпределителната мрежа активна ел. енергия от ВтЕЦ „Камен бряг Юг-1“ за м. октомври 2015 г., както и фактура №*/* г. за ел. енергия за м. октомври 2015 г. за 681,826 мWh на стойност 154 057,22 лв., ведно с кредитно известие * г. за 79,106 мWh на стойност 17 873,84 лв. и дебитно известие №* г. за 79,106 мWh на стойност 1258,62 лв., а на 31.12.2015 г. ищецът е издал дебитно известие № *. за същото количество ел. енергия на стойност 16 615,22 лв.

Произведената през процесния период енергия е изкупена от ответника, издадените от ищеца дебитни известия и фактури за процесния период са получени от ответника, като заплатена е стойност на енергията по цени за излишък, т.е. незаплатена е останала сумата по дебитно известие № * г. в размер на

16 615,20 лв. Между страните е разменяна кореспонденция досежно начина на изчисляване на стойността на произведената енергия и приложението на Решение № СП-1/31.07.2015 г., по което е изразено становище и от „Н.е.к.“ ЕАД.