Решение № 1103 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000502196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

С молба с вх. №16724/05.06.2026 г., подадена от С. И. Г. – въззивник в производството, чрез процесуалния му представител адв. П. С., е поискано допълване и изменение на решение № 481/17.04.2026 г. в частта относно разноските.

В молбата се поддържа, че в мотивите на постановеното по делото решение въззивният съд е формирал извод за неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна и за правилност на решението на първата инстанция в осъдителната му част, но този извод не е намерил изрично отражение в диспозитива на решението. Поради това се иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като бъде постановен нарочен диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение. При условията на евентуалност се иска допълване на решението поради липса на произнасяне от въззивната инстанция по въззивната жалба на ответника.

Направено е и искане за изменение на решението в частта относно разноските, като на адв. П. С. бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдвq в размер на 4 622.03 евро за изготвяне на отговор на въззивната жалба на насрещната страна и осъществената защита по същата, съобразно материалния интерес по делото. Наред с това се иска присъденото на ответната страна юрисконсултско възнаграждение да бъде намалено до размер на 128.92 евро, съответстващ на отхвърлената част от обжалваемия интерес.

1

В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна е депозирала становище по молбата. Поддържа неината неоснователност.

Софийски апелативен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на С. И. Г., срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, с правно основание по чл. 238, ал.1 от ЗМВР – обезщетение за претърпените вреди /имуществени и неимуществени такива/ от трудова злополука, настъпила на 03.11.2021 г.

С решение № 1360/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6383/2024 г. по описа на СГС Главна дирекция „Гранична полиция“ е осъдена да заплати на С.

И. Г., сумата от 123 994.95 лева, от които 109 747.60 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 14 247.35 лева – обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи/ от трудова злополука, настъпила на 03.11.2021 г., ведно със законна лихва, считано от 03.11.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълните предявени размери от 400 000 лв., неимуществени вреди и от 17 966.92 лв., имуществени вреди, претенциите са отхвърлени като неоснователни. С решението е присъдено, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение на адв. П. С. в размер на 5 277 лева с оглед уважената част от исковата претенция.

С постановено по реда на чл. 248 ГПК определение № 9084/12.05.2025 г. по гр.д. № 6383/2024 г. по описа на СГС е оставена без уважение молбата на С.

И. Г. за изменение на решението в частта за разноските.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивни жалби и на двете страни, както и частна жалба на ищеца срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение.

С въззивната жалба ищецът е обжалвал решението в неговата отхвърлителна част, а ответникът – в неговата уважена част. С частната жалба ищецът е искал присъждане на по-висок размер адвокатско възнаграждение на адв. С. за първата инстанция.

С постановеното във въззивното производство решение № 481/17.04.2026 г. е потвърдено в отхвърлителната му част решение № 1360/10.03.2025 г., постановено по гр.д. 6383/2024 г. по описа на СГС, по иск с правно основание по чл. 238, ал. 1 ЗМВР, предявен от С. И. Г. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ до размера на обжалваната сума от 260 000 лв., ведно със законните лихви от 03.11.2021 г. и определение № 9084/12.05.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

С решението, на основание чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 ГПК С. И. Г. е осъден да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300€.

2

По искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението, касаещо липсата на диспозитив относно правилността на решението на първата инстанция в осъдителната му част, настоящият състав приема следното:

С разпоредбата на чл. 250, ал.1 ГПК законодателят е предвидил възможност за допълване на съдебното решение при непълнота на произнасянето по предмета на спора. Такава непълнота е налице, когато съдът не се е произнесъл по цялото заявено от страната искане, респ. по самостоятелна искова претенция, включена в предмета на производството. За да е налице основание за допълване на решението, непроизнасянето следва да се отнася до съществото на правния спор, като съдът не е формирал воля по съответното искане и същата не е намерила израз в постановения диспозитив.

В случая не е налице непроизнасяне по въззивната жалба на ответника, доколкото въззивният състав е формирал воля по направеното с нея искане за редуциране на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В мотивите на решението съдът изрично е приел, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението – равностойността на 120 000 лв., съответства на икономическата конюнктура към момента на настъпване на процесното ПТП, на нивата на обезщетяване на сходни по характер и тежест вреди, както и на установените по делото травми и продължителността на възстановителния период. Следователно по същество е налице произнасяне по въззивната жалба на ответника и формирана воля за нейната неоснователност.

Тази воля на съда обаче не е намерила израз в диспозитива на решението, в който липсва произнасяне по въззивната жалба на ответника.

При това положение е налице непълнота на диспозитива, която следва да бъде отстранена чрез допълването му с нарочен потвърдителен диспозитив, с който първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част да бъде потвърдено.

Горното следва да се коригира по реда на отстраняване на очевидната фактическа грешка чрез постановяване на изричен диспозитив, с който решението в осъдителната му част бъде потвърдено.

Относно частта от молбата, с която се иска допълване на решението в частта за разноските дължими на въззиваемата – ответник Р. Н., настоящият състав приема, че е частично основателна, поради следното:

Настоящият състав приема, че въззивния съд следва да определи и присъди адвокатското възнаграждение на адвокат С., осъществил безплатна адвокатска помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за въззивното производство.

Според представения от въззивника С. Г. списък по чл.80 от ГПК и приложеното към същия копие от договор за правна защита и съдействие между него и адв.С. от 09.05.2025 г., процесуалната защита на същия е била предоставена от адв. П. С. безплатно, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. При това 3 положение настоящият състав на съда следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение на адв. С. по арг. от чл.38, ал.2 от ЗАДв.

Съгласно решение по дело С-438/22 г. на СЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения, като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др. Поради това и съдът не е обвързан от Наредба № 1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но определеният размер следва да е справедлив и обоснован.

Съобразявайки изложеното, както и размера на защитавания пред въззивната инстанция материален интерес – 109 747.60 лева, фактическата и правна сложност на производството, което не се отличава с повишена такава, доколкото относимите и допустими доказателства са събрани пред първата инстанция, а предмет на въззивното производство са преимуществено правни въпроси, настоящият състав приема, че изготвянето и депозирането на отговор на въззивната жалба на насрещната страна, подаването на въззивна жалба от името на С. Г., както и участието на процесуалния представител в едно открито съдебно заседание, в което са поддържани становищата по жалбата и отговора на адв. С. се следва възнаграждение в размер на 2 698 евро, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В този смисъл решението на въззивната инстанция следва да бъде допълнено.

Относно възражението за размера на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна, настоящият състав приема, че за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв. изчислен по реда на чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ е 345.12 евро, следователно определеният от съда размер на възнаграждението е определен в размер съобразен с материалния интерес и предмета на спора.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 247, ал.1, пр.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №481/17.04.2026 г., постановено по в.гр.д. № 2196/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, II състав, чрез добавяне на нов осъдителен диспозитив в следния смисъл:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1360/10.03.2025 г., постановено по гр.д.

6383/2024 г. по описа на СГС в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на С. И. Г., сумата от 109 747.60 лева – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 4

03.11.2021 г., ведно със законна лихва, считано от 03.11.2021 г. до окончателното изплащане.

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение №481/17.04.2026 г., постановено по в.гр.д. № 2196/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, II състав в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на адвокат П. П. С. от САК сумата от 2 698 евро адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №16724/05.06.2026 г., подадена от С. И. Г. в частта, в която се иска изменение на решение №481/17.04.2026 г., постановено по в.гр.д. № 2196/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, II състав, в частта, в която е присъдено юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция „Гранична полиция“ за въззивното производство в размер на 300 евро.

Определението подлежи на обжалване по реда на обжалване на основното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5