Решение № 14815 от 30.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14815 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20241110163049 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени частични установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени частични осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът "А.С.В." ЕАД твърди, че на 10.06.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. М. М. за сумата 20 751,39 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит № *************, скл. на 11.15.12.2023г., скл. между "Б.П.П.Ф. С.А.", клон България и М. М. М., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 10.06.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 2 856,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.01.2024г. до 10.06.2024г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 34986/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.11.07.2024г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “А.С.В.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че на 15.12.2021г. между „Б.П.П.Ф. С.А.“- клон България и М. М. М. е сключен договор за потребителски кредит № ***************. Същият сочи, че по силата на посочения договор кредиторът 1

„Б.П.П.Ф. С.А.“ – клон България предоставил на ответника сумата 80 000 лева, а последният се задължил да върне същата на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на сумата 1015,35 лева. В исковата молба са наведени доводи, че длъжникът не изпълнил задължението си да върне получената в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Ищецът твърди, че от забавата на ответника претърпял вреди в размер на законната лихва за периода от 26.01.2024г. до 10.06.2024г. в общ размер на сумата 2856,19 лева. В исковата молба се навеждат твърдения, че между него и кредитора „Б.П.П.Ф. С.А.“- клон България е скл. рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.04.2023г., по силата на който придобил вземането на “БНП- Париба Пърсънъл Файненс С.А.”- клон България.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. М. М. съществуването на вземането на ищеца “Агенция за събиранр на вземания” ЕАД за сумата 2000 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит № PLUS[1]19031163, скл. на 15.12.2023г., скл. между "Б.П.П.Ф. С.А.", клон България и М. М. М., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.04.2023г., представляваща частична претенция от сумата 20 751,39 лева, сумата 2 856,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.01.2024г. до 10.06.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.07.2024 г. по ч.гр. дело № 34986/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

При условията на евентуалност, ищецът е предявил обективно съединени осъдителни искове, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 2000 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит № PLUS[1]19031163, скл. на 11.15.12.2023г., скл. между "Б.П.П.Ф. С.А.", клон България и М.

М. М., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.04.2023г., представляваща частична претенция от сумата 20 751,39 лева, сумата 2 856,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.01.2024г. до 10.06.2024г.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Същият оспорва съществуването на валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № *************, скл. на 11.15.12.2023г.м., скл. между "Б.П.П.Ф. С.А.", клон България и М. М. М..

В отговора на исковата молба се развиват съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради противоречие с императивни правни норми на Закона за потребителски кредит (ЗПК).

Развиват се съображения, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен методът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), не са посочени всички разходи, които са включени в него. Ответникът 2 сочи, че разходът за застраховка не е вкл. при изчисляване на ГПР, което води до неяснота при формиране на размера му

Ответникът навежда доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която договора за потребителски кредит трябва да съдържа задължително информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Същият поддържа, че договорът не е изготвен на разбираем език и не съдържа информация за правото на потребителя, както и информация за длъжника, че при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, има право да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания.

Сочи се, че договорът за застрахователно посредничество, сертификатът за застраховка и общите условия към договора за застраховка, представляващи неразделна част от договорът за кредит, е съставен на шрифт, по- малък от 12, поради което противоречи на разпоредбата на чл. 10 ЗПК.

Ответникът е релевирал доводи, с които оспорва действителността на договора за прехвърляне на вземания. Посоченото възражение е аргументирано с доводи, че между страните няма съгласие относно цената, която клауза представлява част от същественото съдържание на договора, тъй като не е уговорена насрещна престация.

На следващо място ответникът сочи, че договорът е недействителен и защото не е индивидуализиран договорът, предмет на същия.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за потребителски паричен кредит № *************/ 15.12.2021г. се установява, че между "Б.П.П.Ф. С.А." чрез "Б.П.П.Ф. С.А., клон България" и М. М. М. е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за потребителски паричен кредит № *************/ 15.12.2021г., съгласно който кредиторът предал в заем на длъжника сумата 80 000 лева, а последният се задължил да върне същата на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на по сумата 1015,35 лева. Страните са постигнали съгласие договорната възнаградителна лихва да бъде в размер 5,89 %, а годишният процент на разходите (ГПР)- 6,21 %. В договора е посочено, че размерът на застрахователната премия е в размер на сумата 15744 лева, на такса ангажимент- 500 лева. Страните са договорили, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле "Общ размер на кредита". Когато е приложимо, размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" и/ или за покупка на застраховка "Домашен комфорт" ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле 3

"Застрахователна премия"е разделена на равен брой вноски, съответстваща на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка погасителна вноска.

Кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредитополучателят сключва с него договора при фиксиран лихвен процент.

На 15.02.2022г. между "Б.П.П.Ф. С.А." чрез "Б.П.П.Ф. С.А., клон България“ ЕАД и ищеца е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който продавачът продава на купувача вземания, посочени приемо- предавателен протокол. С Протокол № 1 към договора за покупко- продажба на вземания (цесия) от 11.04.2023г. е конкретизиран предмета на рамковия договор, като в приложението към същия е вкл. процесния договор.

Цедентът „Б.П.П.Ф. С.А." чрез "Б.П.П.Ф. С.А., клон България“ ЕАД е упълномощил цесионера „А.С.В.“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомително писмо ищецът е уведомил ответника за извършеното прехвърляне.

Пред настоящата инстанция е назначена съдебно- икономическа експертиза (СИЕ), от заключението на която се установява, че кредитът е усвоен на 16.12.2021г., на която дата сумата 79500 лева (след приспадане на такса ангажимент в размер на сумата 500 лева) е постъпила по банковата сметка, с IBAN B G85STSA93000023791981, посочена в договора.

Ответникът е платил сумата 9100 лева, която е отнесена за погасяване на главница с падежи от 15.01.2022г.- 15.09.2022г. в размер на сумата 3996,98 лева, договорна лихва за периода 15.01.2022г.- 15.09.2022г. в размер на сумата 3700,82 лева, застрахователни премии за периода 15.01.2022г.- 15.09.2022г. в размер на сумата 1443,20 лева. Според експерта в случай, че като разходи по кредита се включат договорната възнаградителна лихва такса ангажимент и застрахователна премия, размерът на годишния процент на разходите е 9,5792 %.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден договор за потребителски кредит № *************, скл. на 15.12.2023г., скл. между „Б.П.П.Ф. С.А." чрез "Б.П.П.Ф. С.А., клон България" и М. М. М., по силата на който за последния е възникнало задължение да върне на Б.П.П.Ф. С.А." чрез "Б.П.П.Ф. С.А., клон България" предоставената му сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от Б.П.П.Ф. С.А." чрез "Б.П.П.Ф. С.А., клон България" на “А.С.В.” ЕАД; настъпване на падеж на вземанията; забава на длъжника.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца.

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл.

9 и сл. ЗПК. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните, 4 като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.