Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266486 от 09.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 16518/2017
Вид
Решение № 266486
Подписан
09.11.2021
В сила
06.07.2022
Състав
СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 9а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.60а · Закон за съдебната власт
  • чл. 328, ал.1, т.12 · Кодекс на труда
  • чл. 7 · Конституция на Република България
  • чл. 368 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е

Н И Е гр.София, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Снежана Тодорова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16518 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Ц.Т.Ц. поддържа твърдение, че в резултат от незаконосъобразните действия на органите на Държавното обвинение, той претърпял значителни неимуществени вреди и имуществени вреди, за които бил легитимиран да претендира изплащане на обезщетение от държавата, чрез процесуалния й субституент – П.на РБ. Според твърденията на ищеца, неимуществените вреди произтекли от три основни групи факти: Първият източник на вредите било накърняването на конституционно установените лични права на ищеца - честта, достойнството и доброто му име в обществото, изпитано чувство на страх и притеснение от осъждане за извършването на престъплението, за което му било повдигнато обвинение. Справедливото обезщетение, което ищецът счита че му се дължи за тези вреди възлиза на сумата от общо 30 000 лева. Втората група вреди произтичали от условията на прилагане на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в период от единадесет месеца и два дни - стрес, битови неудобства и социален дискомфорт, лишаване от правото на свободно придвижване по време на задържането му; Справедливото обезщетение, което ищецът счита че му се дължи за тази група неимуществени вреди възлиза на сумата от общо 50 000 лева. Третата група неимуществени вреди произтичали от притесненията, които ищецът изпитал за съдбата на семейството и близките си, тъй като по време на задържането си, ищецът желаел, но бил в обективна невъзможност да им окаже финансова и психологическа помощ в трудния за тях момент, когато майка му изгубила работата си; Справедливото обезщетение, което ищецът счита че му се дължи за тези вреди възлиза на сумата от общо 20 000 лева. Твърдените от ищеца имуществени вреди, в общ размер на сумата от 5 500 лева, произтичали от пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за период от единадесет месеца, тъй като поради взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, той не могъл фактически да изпълнява задълженията си и трудовият му договор с работодателя „С. с.“ АД бил прекратен, а ищецът пропуснал да получи от работодателя трудово възнаграждение в размер на по 500 лева/ месечно, за периода от м. юли 2012г. до м. май 2013г. Наказателното преследване срещу ищеца е било образувано като следствено дело №52/2010г. по описа на Национална следствена служба, съответно на пр. пр. 5592/2010г. за това, че в периода от 2010г. до 25.06.2012г. е членувал в организирана престъпна група, която е създадена с користна цел -за извършване на престъпления по чл.159г, пр.2 алт.1 и 2 вр. чл.

159а, ал.2 предл.3 вр. ал.1 пр. 1,2,4, алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2, т.3 вр. ал.3, вр. ал.2 от НК. На 03.10.2012 г. на ищеца било предявено Постановление за привличане на обвиняем. С Постановление на СГП от 30.01.2014г. събраните в досъдебното производство доказателства по повдигнатото срещу ищеца обвинение били отделени, като разследването продължило по следствено дело № 65/2014г. съгласно описа на НСлС. На 27.04.2015г. с постановление за привличане на обвиняем по следствено дело №65/2014г., съответно на пр. пр.736/2014г. срещу ищеца било предявено ново обвинение. С Постановление от 27.06.2012г. по следствено дело № 52/2010г. съгласно описа на НСлС, съответно на пр. пр. 5592/2010г. на СГП, спрямо ищеца била наложена мярка за задържане за срок до 72 часа. С Определение по н.ч.д. №3218/2012г. 6-ти състав, НО, СГС, потвърдено с определение по в.н.ч.д. №667/2012г. на Софийски апелативен съд, спрямо ищеца била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е била прилагана непрекъснато през периода от 29.06.2012г. до 28.05.2013г., а след това била заменена с мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5 000лв. На 02.07.2014г. ищецът депозирал искане по реда на чл. 368 и сл. от НПК, което е било оставено без уважение. След повторно внесено искане, на същото основание, било образувано н.ч.д. №441/2015г., 15-ти с-в при Специализирания наказателен съд, което е било уважено, с Определение от 08.05.2015г. В последствие, на 17.09.2015г. органите на държавното обвинение чрез Софийска градска прокуратура внесли обвинителен акт срещу ищеца, във връзка с който било образувано НОХД №1143/2015г., по описа на 17-ти с-в, СпНС. С Определение от 01.10.2015г. наказателното производство срещу ищеца било прекратено,1 след като продължило общо 3 години 3 месеца и 5 дни. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 5 500 лв., представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер на по 500 лева/ месечно, за периода от м. юли 2012г. до м. май 2013г., както и да му заплати обезщетение на неимуществени вреди в общ размер на сумата от 100 000 лева, които били понесени поради повдигане и поддържане на обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер, производството по което е било прекратено, както и да осъди ответника, да му заплати законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди, изчислени за периода от 01.10.2015г. (датата на прекратяване на наказателното производство) до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника. С подадения отговор от Софийска градска прокуратура - П.на РБ релевира доводи за неоснователност на иска. Ответникът оспорва фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат и за обема на твърдените вреди както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П.на РБ. При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за доказан по основание - ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед действителния обем и характер на вредите, които ищецът твърди да е понесъл. Ответникът оспорва иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като липсвала пряка причинно- следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на държавното обвинение.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на приетите като доказателства преписи от актове, постановени от органите на досъдебното наказателно производство, както и при липсата на спор между страните, по отношение на тази част от фактическите твърдените в исковата молба, съдът приема, че наказателното преследване срещу ищеца е било образувано като следствено дело №52/2010г. по описа на Национална следствена служба, съответно на пр. пр. 5592/2010г. по повдигнато обвинение за това, че в периода от 2010г. до 25.06.2012г., той е членувал в организирана престъпна група, която е създадена с користна цел - за извършване на престъпления по чл.159г, пр.2 алт.1 и 2 вр. чл. 159а, ал.2 предл.3 вр. ал.1 пр. 1, 2, 4, алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2, т. 3 вр. ал. 3, вр. с ал. 2 от НК.

На 03.10.2012г. е било предявено Постановление за привличане на обвиняем, а чрез Постановление от 30.01.2014г. на СГП - събраните в досъдебното производство доказателства по повдигнатото срещу ищеца обвинение били отделени и разследването въз основа на тях е било продължено по следствено дело № 65/2014г. на НСлС. На 27.04.2015г. срещу ищеца било предявено ново обвинение с постановление за привличане на обвиняем по следствено дело №65/2014г., съответно на пр. пр. № 736/2014г. С Постановление от 27.06.2012г. по следствено дело № 52/2010г. съгласно описа на НСлС, съответно на пр. пр. № 5592/2010г. на СГП, спрямо ищеца била наложена мярка за задържане за срок до 72 часа. С Определение по н.ч.д. №3218/2012г. 6-ти състав, НО, СГС, спрямо ищеца била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която била потвърдена потвърдено с Определение по в.н.ч.д. №667/2012г. по описа на АС София. Тази мярка за неотклонение е била прилагана непрекъснато през периода от 29.06.2012г. до 28.05.2013г., след което е била заменена от съда с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на сумата от 5 000лв.

На 02.07.2014г. ищецът депозирал искане по реда на чл. 368 и сл. от НПК, което е било оставено без уважение. С Определение от 08.05.2015г. постановено по н.ч.д. № 441/2015г., съгласно описа на 15-ти с-в при Специализирания наказателен съд - повторно внесено от името на ищеца искане, на същото основание е било уважено.

На 17.09.2015г. органите на държавното обвинение внесли обвинителен акт срещу ищеца, във връзка с който било образувано НОХД №1143/2015г., по описа на 17-ти с-в, СпНС.

С Определение от 01.10.2015г. наказателното производство срещу ищеца било прекратено, след като продължило общо 3 години 3 месеца и 5 дни.

Като доказателства по делото е представена Справка за съдимост от 21.05.2018г. от чието съдържание се установява, че към момента на издаване на документа ищецът Ц.Т.Ц. не е осъждано.

Приетата като доказателство Справка с рег. № 19706/21.05.2018г. изд. от Национална следствена служба мотивира извод, че в периода от 2008г. до 2014г. ищецът Ц.Т.Ц. е бил разследван за повече от едно различни престъпления от общ характер.

Прието като доказателство писмо с рег. № 13007/20.07.2018г. установява описателно характеристиката на помещението, в което се прилага мярката за неотклонение „задържане под стража“.

Като доказателство по делото е приет Трудов договор № 16617/08.11.2010г., от чието съдържание се установява, че е сключен между „С.с.“

АД и Ц.Т.Ц., изменен с Допълнително споразумение от 02.04.2012г. Споменатите документи установяват, че към 02.04.2012г. Ц. е бил служител на „С.с.“ АД по трудово правоотношение за неопределено време и с основна брутна месечна работна заплата в размер на 500 лева.

Съдържанието на приетите като доказателства Предизвестие № 227/27.07.2012г. и Заповед № 20150/27.08.2012г. установяват, че работодателя на ищеца Ц. – дружеството „С.с.“ АД, е упражнило предвиденото в закона право, да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие, на основание чл.

328, ал.1, т.12 от КТ.

В дадените пред съда показания, свидетелят В.П.П.заявява, че познава ищеца от дълго време, тъй като двамата били родени в едно и също населено място. Свидетелят и ищеца общували сравнително често и това била причината - свидетелят да узнае за неприятностите, които ищеца имал с правоохранителните органи. Свидетелят узнал, че ищеца е задържан в ареста на бул. „Г.М. Димитров“ и няколко пъти ходил на посещение. Направило му впечатление продължителността на задържането /четири сезона/, както и промяна в поведението на ищеца, който бил видимо подтиснат, без настроение и „направо смачкан психически“.

Притесненията на ищеца били свързани с обективната невъзможност да се погрижи за семейството на родителите си в труден за тях период. От родителите на ищеца свидетеля знаел, че трети неустановени лица били възприели новината, че срещу Ц. се води разследване. Този факт повлиял негативно върху обществения престиж, с който до онзи момент се ползвали родителите на ищеца. Ц. споделял със свидетеля, че „му е неприятно отразяването на случая в медиите“.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Държавата, представлявана от Прокуратура на РБ, в качеството й на процесуален субституент на ответника.

Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен и допустим процесуален субституент на субекта на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на КРБ - Държавата.