Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 797 от 30.09.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 922/2024
Вид
Решение № 797
Подписан
30.09.2024
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.268,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Кодекс на труда
  • чл.125 · Кодекс на труда
  • чл.128, т.2 · Кодекс на труда
  • чл.245, ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Бургас, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100500922 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба вх.№ 3952/26.04.2024г. на РС-Несебър, предявена от Б. П. К.К. с ЕГН **********, чрез адвокат Павел Костадинова от АК-Пловдив със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“№24,ет.3,офис 303, срещу Решение № 130/11.04.2024г., постановено по гр.д.№ 1340/2023г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлен иска на К.-К. за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 87892,44 лева незаплатени трудови възнаграждения за периода юни 2011г. - до май 2019г.; ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 56323,51 лева лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението за плащане до подаване на исковата молба.

Във въззивната жалба се сочи, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Районният съд неправилно отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено решение независимо от това, че били налице всички предпоставки за постановяване на такова.Освен че не постановил неприсъствено решение, районният съд без основание не назначил исканата съдебно-икономическа експертиза по становище на ищеца с вх.№ 2721/21.03.2024г.Моли се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго такова, с което се уважат исковите претенции; при условията на евентуалност- да се отмени решението и да се върне делото на районния съд в друг съдебен състав за постановяване на съдебно решение. Заявено е доказателствено искане: за назначаване на СИЕ със задачи, формулирани във въззивната жалба.

1

По въззивната жалба, на осн. чл.263,ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор с вх.№ 5483/14.06.2024г. от въззиваемият „Виста Хоум Билдинг“ ЕООД,който е предявен от адв. Р. Д. от АК-Търговище, като в него се съдържа признание, че дружеството-ответник в действителност дължи исковата сума на въззиваемата Б. К.-К..По указание на съда е представено изрично пълномощно от управителя на въззиваемото дружество, даващо право на адв. Д. да признае иска.

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ.

Бургаският Окръжен съд намира въззивната жалба за допустима като предявена в срок , от процесуално легитимирано лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и с платена по сметка на БОС държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Б. П. К. с ЕГН ********** против „Виста Хоум Билдинг“ ЕООД с ЕИК 201349430, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, кв. „Русалка“, бл. 128, представлявано от Светослав Александър Раденков..

Ищцата твърди, че на 20.06.2011г. сключила трудов договор с ответното дружество, по силата на който била назначена на длъжност „офис мениджър“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1400 лв. Сочи, че със заповед ответникът прекратил трудовото правоотношение с ищцата по взаимно съгласие на 01.06.2019г. Изтъква, че за целия период на трудовите правоотношения между страните - от месец юни 2011г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 01.06.2019г., ищцата не е получила дължимите трудови възнаграждения съгласно трудовия договор.Моли постановяване на съдебно решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати начислените, но неизплатени трудови възнаграждения за периода от юни 2011г. до май 2019г., възлизащи общо в размер на 87 892,44 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 56 323,51 лева, представляваща лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението за плащане до датата на подаване на исковата 2 молба - 06.12.2023г. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

В срокът по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

С нарочна писмена молба,постъпила в НРС на 21.03.2024г., процесуалният представител на ищцата заявява искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК, като уважи иска на ищцата в пълен размер.Заявено е и доказателствено искане : за допускане на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване със счетоводството на ответното дружество да отговори дали са заплащани трудови възнаграждения на ищцата от ответника;какъв е размера на трудовото възнаграждение за всеки месец от процесния период от време;какъв е размера на законната лихва върху неплатените трудови възнаграждения от момента на изискуемостта им до датата на подаване на исковата молба.

В проведеното на 26.03.2024г. първо открито съдебно заседание НРС е докладвал постъпилата на 21.03.2024г. молба от ищцата; счел е, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, за което е постановил нарочно определение, с което на основание чл. 239,ал.3 от ГПК е отхвърлил искането на ищцата за постановяване на неприсъствено решение,като е продължил производството по делото. Тъй като е отразил, че доказателствени искания от ищцата не са ангажирани, което противоречи на отразеното по-горе в протоколното определение с оглед нарочното искане на ищцата за ангажиране на ССч.Е,е приключил събиране на доказателствата по делото.

С обжалваното решение НРС е отхвърлил исковете като е изложил мотиви, че макар да е установено сключването на трудов договор на 20.06.2011г. между страните, липсват доказателства работникът да е полагал труд и фактически да е осъществявал съответната трудова функция,като освен това недоказана останала и датата на прекратяване на трудовото правоотношение, за да се установи периодът от време, за който се претендира заплащане на трудовото възнаграждение.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени във във въззивната жалба , както и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

При пълния въззив въззивният съд е длъжен служебно да провери изцяло правилността на първоинстанционното решение и не е обвързан от никои фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния въззив.

При ограничения въззив, въведен през 2007г., относно правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбите и отговорите ,затова съгласно чл.268,ал.1 ГПК той докладва тях. Като се вземат предвид изключенията, посочени в ТР №1/2013г. ВКС, ОСТГК, без да е посочено кое процесуално действие на съда е опорочено, кое ненадлежно извършено процесуално действие на някоя от страните е зачетено и кое надлежно извършено процесуално действие на някоя от страните не е зачетено, въззивният съд не може да констатира нарушение на 3 съдопроизводствените правила.Освен ако не събере нови доказателства, въззивният съд не може да прави свои фактически констатации, без да е посочено:1/ коя фактическа констатация на първоинстанционния съд не е вярна и защо;2/ или защото е прието преклудирано доказателствено искане,констатацията не се основава на събрано доказателство или се основава на недопустими доказателствени средства или е приета без да са обсъдени всички доказателства и кои не са обсъдени; 3/нарушени са правилата на логическото мислене,опитните правила или не са отчетени причинно-следствените връзки между явленията; и т.н. Следователно, за да бъдат поправени от въззивният съд, грешките на първоинстанционния съд във връзка с процесуалните нарушения и доказване трябва да бъдат посочени във въззивната жалба от страната, която счита ,че решението е неправилно или в отговора на въззивната жалба- от страната ,която счита, че решението е по същество правилно.

В конкретният случай неоснователно от въззивницата се твърди като процесуално нарушение непостановяването от районния съд на неприсъствено решение. Дори и при предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ал.1 т.2 ГПК, процесуалният закон изисква съдът да преценява вероятната основателност, респ. неоснователност на иска.

Не може да се обоснове вероятна основателност на иска само поради неподаване на отговор на исковата молба от ответника, ако липсват доказателства за вероятната основателност на иска, както в случая правилно е констатирал районният съд предвид липса на доказателства както за полагане на труд по ТПО, така и за продължителността на процесния трудов договор,респ.- непредставяне на доказателства за датата на прекратяването му, за да се счете иска за основателен за заявения процесен период от време.

В случая законосъобразно и в съответствие с процесуалния закон РС-Несебър е приложил нормата на чл.239,ал.3 ГПК,като с нарочно протоколно определение е отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено решение и е продължил разглеждане на делото по общия ред.

Основателно обаче се явява оплакването на въззивницата за това, че е допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд, който не е допуснал исканата в депозираното становище от 21.03.2024г. съдебно счетоводна експертиза. С оглед заявяването му от въззивницата в жалбата й въззивният съд с протоколно определение №1054 от открито с.з. на 10.07.2024г. е допуснал и назначил исканата съдебно счетоводна експертиза,която,преценена с останалите ангажирани от ищцата доказателства и в съответствие с процесуалното поведение на въззиваемото дружество, налага извод за неоснователност на исковете по следните съображения:

От представен от ищцата трудов договор № 1 от 20.06.2011г. се установява, че ищцата е постъпила на работа на 20.06.2011г. при работодателя „Виста Хоум Билдинг“ ООД, на длъжност „Офис мениджър“, с основно месечно възнаграждение в размер на 1400 лева. Договорът носи подписите на работника и на работодателя, съответно никой от тях не е оспорил сочената дата на постъпване.

4

От депозираното заключение от вещото лице Карчева по съдебно счетоводната експертиза, назначена от въззивния съд и извършена на основание Регистъра на осигуреното лице и възоснова на платежни ведомости, представени от работодателя за процесния период от време, се установява следното: за месец юли 2011г., предвид сключване на трудовия договор на 20.06.2011г., на ищцата е било начислено трудово възнаграждение в размер на 286,36 лева. За месеците юли-ноември 2011г. е било начислявано месечно брутно трудово възнаграждение от по 700 лева; от месец декември 2011г. до месец юни 2012г.- по 712,60 лева на месец; от месец юли 2012г. до месец февруари 2013г. по 716,80 лева на месец; месеците март 2013г.-юни 2013г. са били с брутно трудово възнаграждение от 1433,60 лева на месец;месец юли 2013г. и ювгуст 2013г.- с 1442лева брутно трудово възнаграждение на месец; през месец септември 2013г. са били отработени 9 работни дни за 648,90 лева и 11 дни болничен отпуск за бременност и раждане на дете.

За периода от месец септември 2013г. до месец септември 2014г. жалбоподателката е ползвала парично обезщетение за временна нетрудоспособност, платено от НОИ, а от месец октомври 2014г. без прекъсване до месец май 2015г. е ползвала обезщетение по майчинство , платено от НОИ.