Решение № 309 от 23.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330102781 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. Д. против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на сключения между страните договор за кредит ..................на едно от следните основания – противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с принципа на добрите нрави, обективно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платените без основание суми в периода от .............. по недействителния договор.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Би Енд Джи Кредит“ ООД бил сключен на .................. договор за кредит, по силата на който на ищеца бил предоставен заем в размер на ............при фиксиран лихвен процент от 36,79 % и ГПР 44,72 %. Съгласно чл. 9 от договора потребителят следвало да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на .......... и такса динамично плащане в размер на .............Тези такси оскъпявали кредита и следвало да се включат при изчисляването на посочения в същия ГПР, но това не било сторено в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Резултатът бил, че посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния, което съставлявало заблуждаваща търговска практика и водело до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, поради което и договорът бил недействителен. Платеното над главницата в периода от .............подлежало на връщане. Иска се от съда да уважи претенцията на някое от заявените основания. Претендира разноски.

1

Ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на договора, както и че предвижданите такси за услуги бързо разглеждане и динамично плащане не били включени при изчисляването на посочения в договора за кредит ГПР.

Излага подробни доводи защо това не било необходимо. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между ищеца и ответника е сключен на ............. договор за паричен заем ...................., по силата на който е предоставена на ищеца сумата от ............. при ГЛП 36,79 % и ГПР 44,72 %, който съдържа в чл. 9 съдържа уговорка за дължимост на такса за бързо разглеждане в размер на ...........и такса динамично плащане в размер на .............; че тези такси не са включени при изчисляване на ГПР по кредита.

Тези обстоятелства документално се потвърждават и от представения договор за кредит.

По правото:

По иска за недействителност на договорна клауза:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, и предвид обстоятелството, че един договор не може да е недействителен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е), съдът намира, че първо следва да се разгледа доводите за недействителност по закона с най-тесен обхват – ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Таксите за експресно разглеждане и динамично плащане се намират да съставляват разходи по усвояване и управление на кредита. Тези действия не съставляват отделна от кредитирането услуга, за която кредиторът би имал право на отделно възнаграждение (чл. 10а от ЗПК), а попадат в обхвата на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР към ЗПК, чийто цифров израз е ГПР. Ето защо, те е следвало да се включат при изчисляването му, а понеже е сторено противното – посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния. Изложеното съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е основание за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК, в който смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието:

2

„…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Искът за установяване на недействителността на процесния договор е основателен и ще се уважи.

По иска за недължимо платено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, докладчик ................ определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик ..............).

Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание. В случая ищецът не доказа да е платил на ответника в изпълнение на договора за кредит суми, които да надвишават по размер размера на главницата (чл. 23 от ЗПК). Ето защо, искът ще се отхвърли като недоказан по основание.

По разноските:

С оглед изхода от спора на С. Д. следва да се присъдят разноските за производството, изчерпващи се в държавна такса в размер на 50 лева. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ..... Д.. Настоящият състав намира, че по съразмерност и с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да се присъди на процесуалния представител хонорар в размер на ........... с вкл. ДДС.

Следва за пълнота, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България, да се посочат и равностойностите на сумите в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключения на ............... между страните „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ........... и С. Г. Д., ЕГН **********, договор за кредит номер .............

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от С. Г. Д., ЕГН **********, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ............... иск с правно 3 основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на дружеството да й заплати парична сума от ........., дадена от нея без основание в периода от 05.08.2022 г. до 14.01.2025 г. по недействителния договор номер ............

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ............, да заплати на С. Г.

Д., ЕГН **********, сумата от 50 лв. /петдесет лева/ с равностойност 25,58 евро /двадесет и пет евро и петдесет и осем евроцента/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ......... да заплати на ....Е...

И............ БУЛСТАТ: ............, с адрес: гр. П..........., ул. „Б.........., сумата от 123 евро /сто двадесет и три евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 4