Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 26.06.2024, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 333/2024
Вид
Решение № 113
Подписан
26.06.2024
В сила
13.07.2024
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.94, ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Кърджали, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1947-000139 от 21.03.2024 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. на Р. Г. Г. с адрес ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателката Р. Г. Г. сочи, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Допуснатите процесуални нарушения опорочили цялото производство по установяване на нарушението и налагане на съответното наказание. Наказващият орган не спазил изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление. Не било индивидуализирано мястото на евентуално извършеното нарушение. В наказателното постановление били посочени две дати на нарушението – 22.02.2024 г. и 07.03.2024 г., което не позволявало на жалбоподателката да узнае на коя дата е извършила нарушението, за което е издадено атакуваното постановление. Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, редовно призована. Депозирала е молба, в която поддържа жалбата и моли по изложените в същата доводи наказателното постановление да бъде отменено.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2024 г. свидетелите А. Х. и И. Л. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали. Те извършвали обход със служебен автомобил по ул.

„Джебелска“ в гр.Кърджали и около 10.30 часа установили нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено с лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***. Последният бил паркиран близо до блок „Берое“ на ул.„Джебелска“, от лявата страна на улицата, обратно на посоката на движение. След направена справка за собственост на моторното превозно средство, свидетелят А. Х. съставил Фиш серия Т № 159239 от 22.02.2024 г. за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП срещу жалбоподателката Р. Г. Г.. След като получила фиша, последната възразила срещу него и оспорила нарушението. Издаденият първоначално фиш за неправилно паркиране бил анулиран. На 07.03.2024 г. срещу жалбоподателката бил съставен АУАН за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Тя подписала и получила акт, отбелязвайки в същия, че има възражение. На 21.03.2024 г. било издадено атакуваното постановление, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП наказващият орган наложил на Р. Г. административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. Х., И. Л. и С. Б., както и от писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 07.03.2024 г.; Становище от 19.03.2024 г. по постъпило възражение;

Възражение от 27.02.2024 г.; Уведомление от 22.02.2024 г.; Справка от АИС АНД – 2 бр.;

Фиш серия Т № 159239 от 22.02.2024 г.; Докладна записка от 11.03.2024 г.; Справка за собственост на МПС с рег.№ ***; Справка за нарушител/водач на жалбоподателката;

Заповед № 292з-293 от 09.02.2023 г. на ОД МВР-Кърджали; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, който гласи следното: За престой и паркиране в 2 населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Според посочената в наказателното постановление санкционна норма на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката действително е извършила процесното нарушение. Вместо да спре за паркиране с пътното превозно средство най-вдясно на платното за движение по посока на движението, автомобилът й „***“ с рег.№ *** е бил паркиран от лявата страна, обратно на посоката на движение на двупосочна улица. Независимо от горното и въпреки събраните доказателства за извършеното нарушение, съдът констатира допуснат в хода на административнонаказателното производство съществен порок, довел до накърняване правото на защита на жалбоподателката. Видно от наказателното постановление, в същото фигурират две различни дати на административното нарушение – 07.03.2024 г. и 22.02.2024 г. Това прави абсолютно неясна волята на административнонаказващия орган - за извършено на коя дата деяние е привлечен към отговорност нарушителят. Датата на нарушението е задължителен реквизит в наказателното постановление и липсата й или несъответствието с действителната такава, представлява съществено нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По този начин бива засегнато правото на привлеченото към отговорност лице да узнае за какво административно нарушение му се налага наказание. Всяко административно нарушение се характеризира с дата на осъществяване, която следва да бъде посочена ясно и недвусмислено в наказателното постановление. Посочването на този обективен елемент на нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци на вмененото му деяние, за да организира защитата си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт, както и за доказването на твърдяното нарушение. С посочените едновременно две дати на административното нарушение в крайния санкциониращ акт е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в процеса на обжалване. Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1947-000139 от 21.03.2024 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, 3 ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. на Р. Г.

Г. с адрес ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4