Определение № 666 от 26.08.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 666 гр. Габрово, 26.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500347 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Е. К., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 711/2024 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта за вземанията за 115,25 лв. лихва за забава от 16.03.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.01.2024 г.

В частната жалба се възразява срещу отказа да се издаде заповед за изпълнение по отношение на лихвите за забава. Счита, че същите не представляват неравноправна клауза и кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху посоченото плащане.

Сочи, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърната част от главницата във вноската. Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 356 от 01.08.2024 г., съдът е указал на частния жалбоподател да уточни в коя част от разпореждането обжалва като размер и период. В изпълнение на указанията, „Профи Кредит България“ ЕООД уточнява, че обжалваното вземане е 150,40 лв.лихва за забава от 11.01.2023 г., датата на изпадане на длъжника в забава до 10.12.2023 г. и законна лихва в размер на 54,88 лв., дължима от 10.12.2023 г. – датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г. Поради техническа грешка в частната жалба грешно е посочено, че обжалваното е 115,25 лв. лихва за забава от 16.03.2023 г. – 15.01.2024 г.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е 1 неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Н. Р., за сумата от сумата 1 674,05 лв. Размер и валута: 1 468,77 лв., като паричното вземане включва: неплатена главница в размер на 500,00 лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 113,77 лв., дължимо за периода 10.01.2023 г. – 10.12.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 200,00 лв. дължимо до 10.12.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 225,00 лв. дължимо до 10.12.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лв., начислени на 25.01.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400,00 лв., нечислени на 11.04.2023 г.; лихва: 150,40 лв.- лихва за забава от 11.01.2023 г., датата на изпадане на длъжника в забава до 10.12.2023 г. и законна лихва в размер на 54,88 лв., дължима от 10.12.2023 г. – датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г., от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит № ************ от 12.12.2022 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че искането за присъждане на сумата 150,40 лева – лихва за забава от 11.01.2023 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 10.12.2023 г. - посочената законна лихва по своята същност представлява лихва за забава.

Такава се дължи единствено върху просрочените главници и договорна лихва. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК предвижда когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва, която за сочения период е около 12% годишно. Претендираният размер значително надвишава законно допустимия от 12% годишно, още повече, че формиращите главницата и договорната лихва вноски са с настъпващ падеж през целия период, а не в началото на периода. Начисляване на мораторна лихва в такъв размер в несъстезателно производство, каквото е заповедното, представлява недобросъвестно поведение на заявителя и нарушение на общото изискване към страните, изведено в чл. 3 от ГПК, да действат добросъвестно и съобразно добрите нрави, поради което на основание чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК искането в тази част е оставено без уважение.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съставна част в договора са включените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по тях противоречат на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума за пакет допълнителни услуги е недължима.

Услугата „Фаст“, се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, и същата не би могла да бъде реално предоставена, тъй като очевидно към момента на сключване на договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Услугата „Флекси“ предоставя гъвкав погасителен план, като по естеството си е дейност по управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и допълнителна услуга, свързана с договора по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната 2 цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е в размер близък до предоставената в заем сума и се явява значително по-висок от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.

В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница, договорна лихва и възнаграждение за закупени услуги „Фаст“, „Флекси“ и такса за извънсъдебно събиране на вземането, се начисляват претендираните мораторна лихва и договорно възнаграждение, поради което настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на формиране размера им. Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява суми при отхвърляне на част от заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, макар и с други мотиви.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 346 от 03.05.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 711/2024 г. по описа на Районен съд- Габрово в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3