Решение № 54 от 22.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500039 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№111488/20.12.2023г. от Ц. И. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., бул. "С."№177,обл. П.. С. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., ул. "Е."№39А.обл. П.. А. Т. С.. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., ул. "Е."№39А, обл. П., Ж. Г. У.. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., ул.

"Й.Ч."№21 А,обл. П., Г. Г. Г., ЕГН ********** , с постоянен адрес гр. В., ул. "Ч.В."№36, обл.

П. и М. Б. Г., ЕГН **********. с постоянен адрес гр. В., ул. "А.М." №3, обл. П., всички действащи чрез пълномощника си адвокат И. Г. П. против Решение №432 от 08.12.2023 год., постановено по гражданско дело №49/2022 год. по описа на Окръжен съд П., с което се отхвърля искът им срещу Т. В. Д. с адрес гр.В., ул.“М.Ш.” №30, с ЕГН:**********, по реда на чл.42, б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН, за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на С. С. Г. с ЕГН ********** от 5.10.2020г., вписано в Агенция по вписванията с вх.рег.

№890 от 20.04.2021г., т.І, дело 434/21г. под двойно вх.регистрационен №889, като неоснователен.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения.

Иска се същото да бъде отменено изцяло и да се постанови ново решение, с което да бъде уважен изцяло предявеният от шщците иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на С. С. Г. с ЕГН ********** от 5.10.2020г., вписано в Агенция по вписванията с 1 вх.рег.№890 от 20.04.2021г., т.І, дело 434/21г. под двойно вх.регистрационен №889, като бъде осъдена ответницата да им заплати сторените съдебно-деловодни разноски, както за първата, така и за въззивната инстанция.

В законния срок, от ответницата Т. В. Д. е подаден отговор на жалбата с вх.

№497/16.01.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят на въззиваемата сторените разноски.

Пловдивският апелативен съд намира, че ожбалваното решение е валидно и допустимо. Като взе предвид твърденията ни възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие следното:

Предявен е иск с квалификация по чл.42, б.“б“ от Закона за наследството от Ц. И. Ш., С. Т. Г., А. Т. С.. ЕГН **********, Ж. Г. У., Г. Г. Г. и М. Б. Г., в качеството им наследници по закон на С. С. Г., с ЕГН **********, б.ж. на гр.В., починал на 29.11.2020 г., в гр.В., обл.

П. против Т. В. Д. с адрес гр.В., ул.“М.Ш.” №30, за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 20.04.2021 г. на С. С. Г. в полза на Т. В. Д., вписано в Агенция по вписванията гр.В. вх.рег.№890/20.04.2021г., акт №89, дело 434/2021 г., дв.вх.рег.№889.

Искът е допустим, тъй като ищците, в качеството им на наследници на С. С. Г., за което са представени доказателства по делото, имат правен интерес да оспорят валидността на извършеното от наследодателят им в полза на ответницата завещателно разпореждане.

В Им се твърди, че на 23.04.2021г., ищците посетили адвокат в гр.П., за да получат консултация по въпросите, свързани с наследството на покойния им наследодател и след като адвокатът извършил проверка в Имотния регистър при Агенция по вписванията, се установило, че на 20.04.2021г. е вписано саморъчно завещание със завещател наследодателят им С. С. Г., като завещанието било вписано по вх.рег.№890/20.04.2021г. акт №89, н.дело 434/2021 г., дв.вх.рег.№889. Същия ден, ищците отишли в Службата по вписванията гр.В. и след като се запознали със съдържанието му, тъй като познавали почерка и подписа на наследодателя им, а и разполагали с написани и подписани от него документи, установили, че текстът на саморъчното завещание не е написан от него, нито подписът под завещанието е положен от него. Поддържа се, че това прави саморъчното завещание неистински, неавтентичен и нищожен документ.

Ищците посочват, че не им е известно наследодателят им да е притежавал друго движимо или недвижимо имущество освен следният недвижим имоту притежаван от него на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот №....., а именно:

- дворно място от 312 кв.м., находящо се в гр.В., съставляващо по регулационния план парцел №XXIV, отреден за имот пл.№166 от квартал №322 по плана на гр.В., ведно с построените в имота - къща с площ от 86 кв.м. и плевня с площ от 70 кв.м. който имот бил заснет в КККР на гр.В. като поземлен имот с идентификатор ....... по КККР на гр.В., обл.П.

2 одобрен със Заповед РД- 18- 1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.В., п.к. 4600, ул.„Ч.В.”№38, с площ на целия имот от 461 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 168, квартал - 322, парцел: XXV, при съседи: поземлени имоти с номера....., ВЕДНО с построената в имота двуетажна сграда е идентификатор ........1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В., обл.П. одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.В., ул. „Ч.В.”№38, със застроена площ 86 кв.м., брой етажи:2 предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

Въз основа на така изложените твърдения, е поискано съдът да прогласи нищожността на саморъчно завещание от 20.04.2021 година на С. С. Г. в полза на Т. В. Д., вписано в Агенция по вписванията гр.В. вх.рег.№890/20.04.2021г., акт №89, дело 434/2021 г., дв.вх.рег.№889, тъй като ръкописния текст в същото и подписът под него не са положени от завещателя С. С. Г..

От своя страна, ответницата е поддържала противната теза, а именно, че завещанието е саморъчно съставено като текст и подпис след текста лично от посочения завещател С. С.

Г., заедно с когото ответницата живяла на семейни начала 27г.

По делото няма спор, че в Агенция по вписванията с вх.рег.№890 от 20.04.2021г., т.І, дело 434/21г. под двойно вх.регистрационен №889, е вписано саморъчно завещание, според съдържанието на което, на 05.10.2020г., С. С. Г. с ЕГН ********** завещава цялото си недвижимо имущество, включващо къщата му в гр.В., кв.К., ул.Ч.В. 38, състояща се от два етажа и дворно място към нея, както и земеделските му имоти и спестяванията в банката, на Т. В. Д., ЕГН:**********, с адрес гр.В., ул.М.Ш. 10. След посочения текст, е записано, че това е последната воля на завещателя, поставена е дата 05.10.20230г., записано е „подпис“, като срещу това записване е налице такъв, с характер на параф, под който е записано „С. С.

Г.“.

На основание чл.260, изр.2 ГПК, по въпросите, касаещи правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан само от посоченото в жалбата.

В жалбата се оспорват като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, на които е основал решението си за отхвърляне на иска, че подписът под завещателните разпоредби „безспорно е положен от завещателя Г., както и че текстът е изписан от наследодателя, тъй като, според съда, приликата на буквите в завещанието с тези в подписа му била видна и с просто око и защото житейски и логически наследодателят не би подписал нещо, което не представлява негова воля, още повече, че свидетелските показания установили, че завещанието е написано след консултация с адвокат и отнело известно време поради влошеното здравословно състояние на завещателя. По отношение автентичността на подписа на завещателя, в жалбата се поддържа, че същата е категорично опровергана от приетото по делото заключение на първата съдебно- 3 графологичната експертиза, изготвена от вещото лице Н. Н., според което, подписът под завещанието безспорно не е положен от завещателя. Възразява се, че първоинстанционният съд необосновано бил кредитирал заключението на двойната СГЕ, изготвено от вещите лица Б. и Ц., с аргумента, че НИК-МВР разполага с най-добрата техника в страната, както и поради това, че вещото лице Н. не разполагал с достатъчно сравнителен почерков материал, с оглед на което, съдът счел за неверен извода му, че подписът и съдържанието на завещанието не принадлежат на завещателя.

От материалите по делото е видно, че съдебно-графологичната експертиза, изготвена в първоинстанционното производство от вещото лице Н. Н., е със задачи, както следва: 1. Да се установи дали ръкописният текст в Саморъчно завещание от С. С. Г. с дата 05.10.

2020год.е положен от С. С. Г.,ЕГН **********, вкл. и той ли е написал цифрите в това саморъчно завещание,сочещи датата на написването му? 2. Да се установи дали подписът под Саморъчното завещание с дата 05.10.2020год. е положен от С. С. Г.,ЕГН ********** и той лично ли е изписал трите си имена под него? За целта, вещото лице е изследвало оригинала на завещанието, съхраняван при нотариус М. Р., с р-п РС-Велинрад, а като сравнителен материал: Заявление от С. С. Г. за издаване на препис от нотариален акт от 05.10.2020 год., Нотариален акт за дарение на недвижим имот №....г., Молба от С. С. Г. до Директора на “С...“ ЕАД Филиал В. от 31.05.2019год., Складова Разписка за приемане/предаване на материални ценности № 1033/07.12.2018г.-индигиран екземпляр, Три бели листа формат А4 с ръкописно изписан текст и дати в горната част 05.02.2020г.,06.02.2020г.. и 18.02.2020год., Заявление за издаване на български документи за самоличност с вх.№3999/15.07.2020 г.

Според дадените със заключението отговори, „1. Ръкописният текст в Саморъчно завещание от С. С. Г., с дата 05.10.2020 год. не е положен от С. С. Г., ЕГН:********** и той не е написал цифрите в това саморъчно завещание, сочещи датата на написването му; 2. Подписът под Саморъчното завещание с дата 05.10.2020год. не е положен от С. С. Г., ЕГН:********** и той не е изписал трите си имена под него“.

Предвид оспорването му от ответната страна, по нейно искане, с протоколно определение от 11.03.2022г., в първоинстанционното производство е допусната допълнителна СГЕ, със задача да отговори на въпроса: „Поставеният подпис на саморъчното завещание на наследодателя С. Г. произхожда ли от него?, като се използват образците от подписите, съдържащи се в Национална база данни при ОД на МВР, вкл. поставени на електронен образец, заповед №14/13.11.2020 – оригинал, Експертно решение №1757/15.05.2018г. и Експертно решение №1912/15.05.2014г. Впоследствие, за изготвяне на експертизата, са назначени 2 вещи лица В.Б. и В.Ц., като е изискано и предоставено за целите на експертизата като сравнителен материал оригиналното досие от НОИ относно С.

Г..

Видно от материалите по делото, вещите лица са депозирали заключение, обективирано в протокол за извършена експертиза №2022/ДОК -112, което не е прието от съда в заседанието на 05.07.2022г., за което е депозирано, тъй като е счетено за непълно и 4 неточно, като на вещите лица е дадена възможност да бъдат събрани данни от БДС относно изписването на саморъчен текст от завещателя.

Впоследствие, от вещите лица Б. и Ц. е депозирано друго, допълнено заключение, обективирано в протокол за извършена експертиза №2022/ДОК -166, което е изслушано и прието в съдебното заседание на 11.10.2022г. Видно от съдържанието на същото, прави впечатление, че като предмет на експертизата е посочено: „Да се установи дали ръкописният текст на завещанието е изписан от С. С. Г. и дали подписът за завещател е положен от С. С. Г.“. Така формулираният въпрос обаче нахвърля предмета на допълнителната СГЕ съгласно протоколно определение от 11.03.2022г. на ПзОС, , а именно:

„Поставеният подпис на саморъчното завещание на наследодателя С. Г. произхожда ли от него?, т.е. не е поставяне задача относно автентичността на текстовата част на завещанието. Това, според настоящата инстанция, означава, че заключението на допълнителната експертиза не следва да се цени и обсъжда в частта, с която е даден отговор дали ръкописният текст на завещанието е изписан от С. С. Г., тъй като такава задача нито е била поискана от ответницата, нито е била поставяна от съда.