Решение № 473 от 30.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100506356 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 27.01.2021г., постановено по гр.дело № 3655/2020г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове предявени от С. Т. З. срещу Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР, както следва: иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал.

1, т. 3 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1 748, 25 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 238, 11 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017г. до 22.01.2020г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР, в която се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон.

Твърди се, че в противоречие с материалния закон и чрез необосновано тълкуване на приложимата към случая нормативна уредба, решаващият съд е 1 постановил неправилно решение. В жалбата се сочи, че отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР, както и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, а неговият размер се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Регламентираният в ЗМВР нощен труд е с продължителност от 8 часа, а не 7 часа, както е предвидено в КТ. С оглед изложеното счита, че не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, тъй като по отношение на служителите на МВР е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефицент. Аргументира становище, че часовата норма за нощния труд по ЗМВР е различна от тази в КТ.

Съществуващото между страните служебно правоотношение е регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, в които няма препращаща норма за субсидиарно приложение на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на същия подзаконови нормативни актове, включително и НСОРЗ. Поддържа се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като установява различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна в производството С. Т. З. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Аргументира становище, че разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове не дерогират общите правила на КТ относно приравняването на нощния труд на дневен и заплащането му като извънреден труд, при условие че такъв е положен. Освен това КТ е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение със ЗМВР и ЗДСл.

Поддържа, че посочените два закона могат да регламентират отношения, уредени от КТ по различен начин, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата в сравнение с правните разрешения, предвидени в КТ.

Счита, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт следва да се приложат правилата на КТ и издадените по неговото приложение 2 подзаконови нормативни актове, включително и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че през процесния период са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „водач на специален автомобил“ в Участък „П.б. и з. на н.“ – Кремиковци към Осма районна служба „П.б. и з. на неселението“, считано от 29.10.2014г., както и че е полагал труд при 24-часови дежурства, от които 8 часа /между 22, 00 часа до 06, 00 часа/ през нощта, които се отчитат сумарно на тримесечие.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в 3 дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния.

Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.

Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в поголемия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /така решение № 14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV ГО/.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.

187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

4

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация в приложимата за случая редакция, допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22, 00ч. до 06, 00ч.) е до 0, 25 лв; а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата.

ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в специалния закон случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда . Тези закони уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата за заплатите на служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения за същото. Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на държавни служители в МВР е изрично уредено от законодателя с чл. 179 от ЗМВР . Характерът на правоотношенията, които уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата на държавните служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не следва да са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При така възприетото съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на 5 чл. 67 от ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (В този смисъл Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр.

3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал.