Решение № 1578 от 08.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. Варна, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100502447 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ж. Г. Ж. против решение № 2716 от 19.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 10330 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, с което е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Г. Ж. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранил ме у да приближава на по-малко от двадесет метра молителката В. Г. Ж. за срок от осемнадесет месеца на основание член 5, алинея 1, точка 3 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; осъдил го е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 300 лева, представляваща глоба, както и държавна такса в размер на 25 лева; осъдил го е на основание член. 78, алинея 1 от ГПК да заплати на В. Г. Ж. сумата от 430 лева, представляваща възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като доводите му са в посока, че е безработен поради заболяване и няма никакви доходи, поради което и не може да плати глобата; сестра му обещала да му помага финансово, но не го 1 изпълнявала; искала да се строи на адреса, на който живеят, но не му дава да изкаже мнение, тъй като нямал пари, с което той не е съгласен. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че в жалбата не са наведени никакви правни доводи по отношение на твърдяната неправилност на решението, поради което и с оглед обстоятелството, че молбата се явява доказана посредством събраните пред първата инстанция доказателства, се иска потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В молбата, инициирала производството, се твърди, че страните са брат и сестра и живеят на един и същи адрес в къща с два отделни входа. Ответникът не желае да работи и за него се грижи молителката, като му дава пари, плаща му данъците и битовите сметки. Сочи, че от години брат й осъществява тормоз над нея. На 31.07.2022 г. в 5 часа сутринта Ж. пристигнала от Г., при което ответникът я посрещнал с гневни думи, обиди и викове, като я гонел от къщата. В резултат на това получила нервна криза и взела медикаменти за успокоение. На 01.08.2022 г. в 9 часа Ж. започнал да крещи под прозореца й, да блъска по вратата и да иска пари. Молителката казала, че ще му купи храна и ще му я занесе, защото при положение, че му даде пари, той ще си купи алкохол и ще се напие. Излязла, отишла на преглед при лекар, защото не се чувствала добре от преживяното предния ден, напазарила и към 11,30 часа му занесла храна. Ж. вече бил пиян, крещял, слушал силно музика с голям касетофон точно под прозореца й и отново започнал да й иска пари. Казала му, че няма да му даде и той заминал някъде. Върнал се следобеда и започнал да я обижда и заплашва с думите „курва, луда, откачена“, „Ще запаля къщата ти, ще те убия , няма да те оставя на мира, заминавай си.“, както и да я плюе през мрежата на прозореца й. Блъскал по вратата, която била заключена, и повредил бравата. Отново получила нервна криза. В 19,18 часа се обадила на телефон 112, но когато чул, че разговаря по телефона, си тръгнал, а патрулната кола на полицията дошла след 30-40 минути. Молителката се чувства застрашена за живота си, доколкото брат й е неконтрулируем и 2 опасен, заявява, че жалби и полицаи не го плашат, а освен това й оказва непрекъснат психически и емоционален тормоз.

В дадения му от съда срок за становище ответникът не е изразил становище, не се е явил и в съдебно заседание пред първата инстанция.

Няма спор по делото, а и се установява от събраните доказателства, че страните са брат и сестра.

По делото е приложена декларация по реда на член 9, алинея 3 от ЗЗДН, в която молителката сочи за извършените актове на домашно насилие от ответника Ж. Ж., обективирани в молбата до съда.

От изисканата справка за съдимост от Районен съд – Варна се установява, че ответникът не е осъждан.

От справката от ОД на МВР Варна - IV РУ-Варна е видно, че молителката е подавала срещу ответника сигнали, включително и във връзка с твърдяното домашно насилие на 01.08.2022 г. Образуваните по сигналите преписки са изпратени на ВРП за произнасяне по компетентност.

В производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. Я. - син на молителката и племенник на ответника. В показанията си същия се установява, че молителката и ответникът живеят в наследствена къща с два отделни самостоятелни входа и общ двор. На 31.07.2022 г. молителката се прибрала от Г.. Синът й я закарал до къщата и си тръгнал, като скоро след това майка му се обадила разстроена, защото ответникът започнал да блъска по прозорците, да й иска пари, да я обижда и заплашва. На следващия ден ситуацията се повторила, майка му била много разстроена, плачела, сигнализирала на телефон 112. Ответникът злоупотребявал с алкохол, бил агресивен, постоянно гонел молителката от къщата, заплашвал, че ще запали къщата.

Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие /физическо, психическо или емоционално/, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни форми.

3

Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН с твърдения, че молителката и ответникът са брат и сестра.

При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства по категоричен начин се установява, че между страните е налице конфликт от много години.

В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от ЗЗДН. Тази декларация е доказателство с обвързваща съда стойност до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по член 9, алинея 3 от ЗЗДН по аргумент от член 13, алинея 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.

В случая изложените от молителката твърдения за осъществена спрямо нея агресия от страна на ответника на датите 31.07.2022 г. и на 01.08.2022 г. са останали неопровергани. Ответникът е заел пасивна процесуална позиция, като не е депозирал отговор и не се е явил в съдебното заседание, проведено пред първата инстанция. Като допълнение следва да се посочи, че във въззивната жалба оплакванията му са във връзка с наложената глоба и присъдените разноски.

Поведението на Ж. Ж. спрямо молителката може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН, тъй като бе установено, че е извършил целенасочен волеви акт, насочен към физическата и психическата стабилност на молителката. В закона не е дадено определение за това какво представлява психическо насилие, поради което преценката дали е налице такова следва да бъде направена конкретно, като се вземат предвид взаимоотношенията между лицата, техните психически особености и съответно какви следи е оставило насилието в съзнанието на пострадалото лице. Психическото насилие може да има различни проявни форми и да варира от обидно поведение, доминиране, обезценяване, контрол до заплахи, включващи образно и детайлно описание на следващи насилствени действия.

В случая от събраните по делото доказателства се стига до извод, че спрямо молителката Ж. е упражнено психическо насилие. Твърдяното от нея насилие 4 е във връзка със създалото се неразбирателство между страните, съпровождано с нападателно поведение от ответника.

С оглед на изложеното въззивният съд приема, че са налице актове на домашно насилие спрямо молителката, поради което молбата следва да бъде уважена.

Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. В конкретния случай се касае за упражнено психическо насилие върху молителката В. Ж., поради което е необходимо да се наложи мярката по член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН, която се явява адекватна, а освен това същата е безсрочна и всяко нейно нарушение ще съставлява от обективна страна престъпление по Наказателния кодекс. На основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН на ответника задължително следва да се наложи и глоба в размер от 300 лева.

Настоящият състав на съда, като съобрази, че страните обитават една къща с два отделни входа в общ двор, както и естеството на извършените актове на домашно насилие, намира, че мерките по член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН не се явяват съразмерни, поради което и поради частичното несъвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС по спора, решението на първата инстанция следва да бъде отменено в частта, с която на Ж. Ж. е забранено да приближава на по-малко от 20 метра В. Ж. за срок от 18 месеца, и вместо него да се постанови ново в посочения по-горе смисъл.

По разноските

При този изход на спора и на основание член 78 от ГПК право на разноски за въззивната инстанция имат и двете страни, но такова искане е направено само от въззиваемата. Същата претендира съгласно представен списък по член 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие сторени по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар. Тъй като жалбата на Ж. е частично уважена, то настоящият състав на съда намира, че следва да осъди Ж. да репарира 5 разноски в размер на 250 лева на въззиваемата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2716 от 19.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 10330 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в частта, с която е забранено на Ж. Г. Ж. да приближава на по-малко от двадесет метра молителката В. Г. Ж. за срок от осемнадесет месеца на основание член 5, алинея 1, точка 3 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Г. Ж. ЕГН ********** от **** за налагане на мярка по член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН на Ж. Г. Ж. ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Ж. Г. Ж. ЕГН ********** от **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 12,50 /дванадесет 0,50/ лева, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание член 17, алинея 5, изречение последно от ЗЗДН.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание член 16, алинея 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по местоживеене на извършителя и пострадалите лица.