Решение № 125 от 11.04.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 125/11.04.2022 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА

При участието на секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от председателя адм.д. №266/2021 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „СИГМА ФОРС" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. Кранево, общ. Балчик, представлявано от управителя С.П.С., чрез АД „С. *** срещу Ревизионен акт № Р-03000820002751-091-001/13.01.2021 г. издаден от М.Ц.М. и Д.Д.Н. – органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 36/12.04.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" Варна.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на органа. Посочва се, че с обжалвания ревизионен акт, на „СИГМА ФОРС" ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период : м. 06/2018г. ДДС за довнасяне в размер на 5826.00 лв. и лихви за просрочие м. 11 /2018г. ДДС за довнасяне в размер на 693.41 лв. и лихви за просрочие м. 01 /2019г.,ДДС за довнасяне в размер на 4690.00 лв. и лихви за просрочие м. 06/2019г. ДДС за довнасяне в размер на 1666.68 лв. и лихви за просрочие м. 09/2019г. ДДС за довнасяне в размер на 10000.00 лв. и лихви за просрочие м. 10/2019г. лихва за

ДДС за довнасяне в размер на 869.69 лв. м. 11/2019г. ДДС за довнасяне вразмер на 10776.33 лв. и лихви за просрочие; м. 12/2019г. ДДС за довнасяне в размер на 11223.67 лв. и лихви за просрочие.

С обжалвания акт на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т.

1 и чл. 25 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки и услуги, издадени от следните дставчици: в общ размер на 5826.00 лв. за данъчен период м.05/2018г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ" ЕООД с ЕИК *** и „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС" ЕООДсЕИК ********* в общ размер на

3280.00 лв. за данъчен период м. 11.2018г. от доставчик „СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК *** по фактури, подробно описани в издадения ревизионен доклад. в общ размер на

4690.00 лв. за данъчен период м. 01/2019г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „„СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК ***, „Агрона Груп" ЕООД с ЕИК ********* и „ВАСИЛЕВ СТРОЙ 70" ЕООД с ЕИК *********. в общ размер на 1500.00 лв. за данъчен период м. 06.2019г. от доставчик „ГОЛДЪН СТАЙЛ" ЕООД с ЕИК ********* по фактури, подробно описани в издадения доклад. в общ размер на 10000.00 лв. за данъчен период м. 09.2019г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „ВЕТУРС" ЕООД с ЕИК ********* и „ГОЛДЪН СТАЙЛ" ЕООД с ЕИК *********. в размер на 22000.00 лв. за данъчен период м. 11.2019г. от доставчик „ДЖЕЙ СИ ЕЛЕКТРИК" ЕООД с ЕИК ********* по фактура № **********/28.11.2019г.

Сочи се, че е невярно твърдението, че ревизираното лице не било представило документи, доказващи реалността на извършване на доставките, обективирани в издадените му фактури. Твърди се, че неправилно ревизиращият орган се е позовал на неустановена кадрова обезпеченост на изпълнителя за изпълнение на услугите без да се съобрази с постоянната съдебна практика – решение на СЕС по дело С 324/11.

Релевират се и доводи, че по процесните фактури са извършвани доставки и това не е обсъдено обективно. Прави се позоваване на решението на СЕС по съединени дела С-80 и С142/11.

Според жалбоподателя, декларирането или недекларирането пред приходната администрация данни от страна на преките доставчици, са обстоятелства извън правната сфера на ревизираното лице и доколкото при ревизията не са установени съпричастни действия или знание за констатираните факти и обстоятелства, то същите не са годно фактическо основание за непризнаване правото на данъчен кредит. Така СЕС в Решение по дело С-18/13 /Макс Пен/.

В настоящия случай се твърди, че приходните органи не са установили обективни данни за знание или задължение за знание, че сделката е част от измама. Правото на данъчен кредит е формално право и неговото възникване и упражняване е свързано с наличието на предвидените от закона предпоставки. Твърди се, че органът по приходите не е установил, че дружеството е нарушило някое от задълженията си, произтичащи от ЗДДС или че не притежава някои от документите, изискуеми от закона. При липсата на отрицателни предпоставки органът по приходите е бил длъжен да зачете формалната доказателствена сила на представените частни документи.

Моли се, да се постанови решение, с което да се отмени Ревизионен акт и Решение № 36/12.04.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" Варна.

Претендират се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В с.з. оспорващият се представлява от адв. И.С., която поддържа жалбата на изложените в нея основания, като се позовава и на извършената съдебно-икономическа експертиза. Представя по делото писмени бележки.

Ответникът по делото – Директорът на дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в решението. Моли, за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Представя писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Ревизионното производство е започнало с издаване на

ЗВР № Р-03000820002751-020-001/14.05.2020 г., изменена със ЗИЗВР № Р-03000820002751-020-002/02.09.2020 г., изменена със ЗИЗВР № Р-03000820002751-020-003/01.10.202- г. с която е възложена ревизия на „СИГМА ФОРС“ ЕООД, за установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г.

С оспорения ревизионен акт са определени задължения за данък върху добавената стойност за ревизираните периоди в общ размер 47 296.00 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 6 874.68 лева към датата на издаване на РА. В конкретния случай, с РА е прието, че по спорните фактури липсва доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и че същите са издадени, без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, поради което правото на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.9, чл. 12, чл.25, чл.68, ал.1, т. 1 и ал.2 от ЗДДС.

Поради което и на основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.69, ал.1 от ЗДДС не се признава право на приспадане на данъчен кредит за периодите и в размери както следва: в общ размер на 5826.00 лв. за данъчен период м.05/2018г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ" ЕООД с ЕИК *** и „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС" ЕООДсЕИК ********* в общ размер на

3280.00 лв. за данъчен период м. 11.2018г. от доставчик „СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК *** по фактури, подробно описани в издадения ревизионен доклад. в общ размер на

4690.00 лв. за данъчен период м. 01/2019г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „„СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК ***, „Агрона Груп" ЕООД с ЕИК ********* и „ВАСИЛЕВ СТРОЙ 70" ЕООД с ЕИК *********. в общ размер на 1500.00 лв. за данъчен период м. 06.2019г. от доставчик „ГОЛДЪН СТАЙЛ" ЕООД с ЕИК ********* по фактури, подробно описани в издадения доклад. в общ размер на 10000.00 лв. за данъчен период м. 09.2019г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „ВЕТУРС" ЕООД с ЕИК ********* и „ГОЛДЪН СТАЙЛ" ЕООД с ЕИК *********. в размер на 22000.00 лв. за данъчен период м. 11.2019г. от доставчик „ДЖЕЙ СИ ЕЛЕКТРИК" ЕООД с ЕИК ********* по фактура № **********/28.11.2019г.

От органа са извършени насрещни проверки на всички посочени по-горе фирми, обективирани в протоколи за насрещна проверка. Събрани са всички относими по спора доказателства от дружествата.

За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад № РД-03000820002751-092-001/17.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, съгласно цитираните по-горе заповеди за възлагане на ревизия.

Ревизията е приключила с ревизионен акт №

Р-03000820002751-091-001/13.01.2021 г., издаден от органите по приходите, възложили и ръководили ревизията, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК.

Ревизионният акт е обжалван от ревизираното лице по съображения, идентични с изложените в настоящата жалба.

С решение

№36/12.04.2021 г. директорът на дирекция „ОДОП“

- Варна при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло ревизионният акт. Решаващият орган е посочил, че при така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че фактурите по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит издадени от „ВРС Интернешенъл“ ЕООД, „АЕБ Секюрити Сървисъс" ЕООД, „Стиф-Термоклима Инженеринг44 ЕООД, „Агрона Груп" ЕООД, „Василев Строй 7044 ЕООД, „Голдън Стайл" ЕООД, „Ветурс“ ЕООД и "Джей Си Електроника" ЕООД са документи с невярно съдържание, а използването на такива документи с цел получаване на данъчно предимство, с оглед съдебната практика, се приема за данъчна измама. В този смисъл се е позовал на решение на

СЕС от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 49. Аналогично и в решение на СЕС по дело С-454/98 /т.62/. Прието е, че в случая, по процесиите фактури е налице една правна привидност, зад която не стои реално извършена доставка на услуги.

В практиката си ВАС приема, че при липса на облагаема доставка практически е изключена добросъвестността на получателя, който като страна по договора знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално. В тази връзка според решаващия орган не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл, 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/.

Това разбиране е застъпено в практиката на СЕС, в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а също и в решението по дело С-285/11, както и по дело С-566/07, в които за признаване право на приспадане на данъчен кредит се изисква наличие на доставка. В този смисъл са решенията на СЕС по дело С-152/02, в което за признаване право на приспадане на данъчен кредит се поставят две условия: наличие на фактура и осъществена доставка по фактурата и решението на СЕС подело С-324/2011 г.

Според ответната страна, позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията, визирани в ЗДДС, а именно да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила след преценка настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизирано!о лице.

В решението е посочено, че в практиката си Съдът на ЕС многократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга обуславя правото на данъчен кредит. Ако доставките са действително извършени, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават доказателства, да се представят безспорни писмени доказателства по изпълнението им. Като страни по една и съща доставка следва и получателят, и доставчикът да притежават безспорни и убедителни доказателства за извършването й. В конкретния случай такива доказателства не са установени нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на административното обжалване, поради което и е потвърден РА.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е приета от съда. От заключението на вещото лице, се установява, че издадените фактури от доставчиците са осчетоводи в счетоводството на жалбоподателя, както и са извършени плащания от страна на „СИГМА ФОРС“ ЕООД по процесните фактури към доставчиците. Счетоводството на дружеството е водено в съответствие с изискванията на ЗСч. Установен е за 2018 г. нетния размер на приходите от продажба на стоки, който е 93 865,56 лева, а от продажба на услуги – 11 075 лева. За 2019 г. нетния размер на приходите от продажба на стоки е 192 684,42 лева, а от продажба на услуги 593 529,13 лева. Процесните фактури са осчетоводени като приходи от продажба на услуги в дружествата-контагенти. Според вещото лице липсват други документи, съпътстващи фактурите. Към експертизата са представени копия от главните книги на дружествата-контрагенти.