Определение № 4333 от 08.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4333 гр. Варна, 08.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501823 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери следното:

Производството е образувано по частна жалба № 71923/10.09.2024г. от Ж. И. Д. ЕГН ********** от с. ****, Община Ветрино, Варненска област, против определение № 9174/15.08.2024г. по гр.д. № 20243110108208 по описа за 2024г. на 26-ти състав на ВРС, с което производството по делото е прекратено.

Счита, че определението за прекратяване на делото, образувано по исковата й молба за нищожност на съдебно решение без номер от 10.01.1997г. по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС и съдебно решение без номер от 03.07.1997г. по в.гр.д. № 580/1997г. на ВОС е неправилно и незаконосъобразно, понеже е прието от съда, че с исковата молба и с молба вх. № 58616/18.07.2024г. по първоинстанционното дело не са наведени фактически твърдения, които да сочат на нищожност на тези решения и не е заявено основанието за това.

Смята, че най-напред съдът следва да даде отговор дали само когато решението не отговаря на процесуалните изисквания за валидност е нищожно или нищожност може да се твърди, обосновавайки се с наличието на друг порок и приложени доказателства, по иск с правно осн. чл. 270, ал. 2 от ГПК и такъв иск допустим ли е? Когато съдът е сезиран с иск за нищожност на съдебно решение, страната смята ,че не може да откаже разглеждане на така заявения иск, в конкретния казус по твърдения за липсата на материално право-несъществуване на двуетажна фурна с площ от 56кв.м., в гр. Варна, ул.

„***“, № 7, в парцел 7 като имот пл. № 2 по КП от 1950г. и към 06.01.1997г. и 1 към 03.07.1997г., понеже сградата е била погинала още в края на м.октомври 1983г. и в това се изразява липсата на материално право по двете постановени съдебни решения. Не следва съдът да я задължава да сочи и твърди други пороци на съдебните решения. Съдът е следвало да приеме исковата й претенция за разглеждане и се произнесе с решение, нищожни ли са сочените съдебни решения или не, по твърдения порок. Твърденият порок води до нищожност, а не до проверка правилността на решенията. Искът е допустим.

Още с исковата молба е навела съответните твърдения и е формулирала петитум. Други твърдения сочи, че не може да наведе. Ако съдът е считал, че петитумът е следвало да бъде друг е следвало да даде конкретни указания.

Неправилно са й дадени указания от съда, да посочи причините, поради които смята, че двете съдебни решения са нищожни. Законът не предвижда да се сочат причини за нищожност. Ищецът трябва да посочи само порока на съдебния акт, който порок би довел до нищожност, а порокът е посочила.

Неправилно съдът й е указал да посочи твърдения за нищожност, само според неговите възприятия за пороци на решение, лишавайки я от правото да посочи порок извън тези, стеснително възприети от съда.

Сочи, че искът й е допустим, защото има правен интерес и законът го допуска. Правният спор се индивидуализира чрез претендираното от ищеца спорно право, а не от желанието на съда и внушенията към ищеца. Наведен е и съответен на претендираното право, петитум.

Още веднъж и по-ясно според страната излага петитум на иска синищожност на двете посочени решения, поради несъществуващо материално право към 06.01.1997г. и към 03.07.1997г. един път за предаване на владението по НА № 73/1975 на обект-сграда от 56кв.м. и втори път за въвод във владение по НА № 18/1978г. на обект-сграда на 56кв.м., изграден през 1926г. и погинал октомври-ноември 1983г.

Моли се да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

С исковата си молба Ж. Д. е насочила срещу ДП „БСТ“ ЕИК ******** исковата си претенция за нищожност на съдебно решение без номер от 10.01.1997г. по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС и съдебно решение без номер от 03.07.1997г. по в.гр.д. № 580/1997г. на ВОС, с които е прието предаване на 2 владението на построената през 1926г., но погинала през 1983г. сграда-фурна на два етажа и площ 56кв.м., закупена от родителите й на 12.11.1975г. с НА № 73/1975г. и за въвод във владение, на осн. чл. 108 от ЗС, защото ДП „БСТ“ са собственици на осн. НА № 18/1978г. Към 06.01.1997г. и към 03.07.1997г., когато са постановени двете решения сградата вече е била погинала и следователно липсва материално право, а новопостроената сграда на 70кв.м. на ул. „***“, № 7, в имот пл. № 7 не представлява надстройка и пристройка към премахнатата сградата-фурна от 56кв.м.

Поискала е от съда да бъде прогласена нищожността на двете съдебни решения, като й бъдат присъдени сторените разноски.

С разпореждане № 27010/03.07.2024г. по гр.д. № 8208/2024г. на ВРС съдът е оставил без движение исковата претенция, като е дал указания на ищцата в едноседмичен срок да посочи поради какви причини смята двете решения за нищожни, защото изложените от страната обстоятелства не сочат на основание за нищожност.

С молба вх. № 58616/18.07.2024г. в срок ищцата е повторила, че двете съдебни решения са нищожни поради това, че към 06.01.1997г. и 03.07.1997г., признатото с решенията материално право е било погинало-още през м.октомври-ноември 1983г.

Съдът е постановил обжалвания акт.

Настоящият състав намира за основателна подадената от Ж. И. Д. частна жалба.

Следва да бъде прието, че исковата й претенция е допустима за разглеждане.

Настоящият състав намира, че са изложени от ищцата съображения, които тя смята за относими към хипотезата на чл. 270, ал. 2 от ГПК, навеждайки твърдения за нищожност на съдебно решение без номер от 10.01.1997г. по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС и съдебно решение без номер от 03.07.1997г. по в.гр.д. № 580/1997г. на ВОС, като с последното съдебно решение е потвърдено първото от двете посочени, формулиран е петитум, съответстващ на иска по чл. 270, ал. 2 от ГПК. Наведените в исковата молба твърдения дали са такива, водещи до нищожност на съдебните решения или не е въпрос по основателност на исковата претенция, а не по нейната допустимост. Ищцата има правен интерес от търсената защита. Няма и несъответствие между обстоятелствената част на исковата претенция и отправения към съда петитум. Ясно е, че се твърди нищожност на две съдебни решения и се иска прогласяването на твърдяната нищожност. Не е следвало ВРС да дава указани и изисква уточнения, а като не е постъпило уточнение в указания от съда смисъл, да прекратява производството по делото, на осн. чл.

129, ал. 3 от ГПК.

Така с определение № № 134/25.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 1194/2015г. на Второ ГО, определение № 572/03.07.2019г. на ВКС по гр.д. № 1384/2019г. на Четвърто ГО, определение № 863/22.11.2019г. на ВКС по гр.д. № 2923/2019г. на Четвърто ГО, определение № 148/05.03.2021г. на ВКС по гр.д.

№ 3346/2020г. на Четвърто ГО, определение № 192/16.01.2024г. на ВКС по 3 гр.д. № 1802/2023г. на Второ ГО и определение № 3322/28.06.2024г. на ВКС по гр.д. № 5242/2023г. на Трето ГО върховният съд се е произнесъл като не е допуснал до касация решения по дела на въззивни съдилища, образувани по жалби срещу първоинстанционни решения по искове с правно осн. чл. 270 ,ал.

2 от ГПК, когато не са били наведени твърдения, като тези сред посочените в разпореждане № 27010/03.07.2024г. по гр.д. № 8208/2024г. на ВРС и въпреки това споровете са били разгледани от съдилищата на три инстанции, без да е констатирана недопустимост на някое от първоинстанционните решения и е налице произнасяне по същество.

Обжалваното определение е неправилно. Следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 9174/15.08.2024г. по гр.д. №

20243110108208 по описа за 2024г. на 26-ти състав на ВРС, с което производството по делото е прекратено и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4