Определение № 210 от 24.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. *****, 24.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000164 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, гр. София, чрез процесуалния представител адв. Н.В. и насрещна въззивна жалба от А. М. П., ЕГН **********, от гр.*****, чрез адв.Ж. Е. от АК-София, срещу решение №5/06.01.2026г., постановено по ТД №334/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът частично е уважил исковата претенция на А. П. срещу застрахователното дружество Лев Инс АД с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД и осъдил същото да заплати на А. М. П. сумата от 35 790,43 евро - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Д.Д.Г., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 30.12.2021г. по вина на водача на л.а. ********“, рег.№ *********, застрахован в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на застрахователна претенция на 01.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлил исковата претенция за обезвреда за разликата над присъдените 35 790,43 евро /равняващи се на 70 000 лв./ до предявения размер от 102 258,38 евро /равняващи се на 200 000 лв./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция 01.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата като неоснователна, както и е извършил разпределение на разноските по делото.

Въззивникът „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД обжалва решението в осъдителната част, намирайки същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с 1 подробно изложени съображения.

Основното оплакване на ответника е за неоснователност на исковата претенция поради недоказаност на създадената трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия, от чиято загуба тя да е търпяла и да продължава да търпи продължителни болки и страдания. За недоказани счита и твърденията за негативни емоционални и психологически последици у ищцата както и причинно - следствената им връзка с процесното събитие. Съдът не е разгледал наведените в отговора на исковата молба възражения и оспорвания по твърденията в исковата молба. Не извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Частично са игнорирани онези документи – писмени и гласни, в т.ч. изявления на ищцата за неизгодни за нея факти по см. на чл.175 ГПК, дадени пред орган на власт, които удостоверяват липсата на близка емоционална и фактическа връзка с починалия и обосновават извод, че ищцата не попада в кръга на легитимираните да търсят обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт лица, съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 5/69 и ТР №1/21.06.2018 г., по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се противоречие на твърденията на ищцата с гласните доказателства събрани в досъдебното производство по ДП №677/2021г. на РУ-Нова Загора, както със събраните писмени доказателства, включително официални свидетелстващи документи. Свидетелските показания на майката на починалия Димитър, събрани в хода на съдебното производство, са в утвърждение на изложената в отговора на исковата молба теза за неследващо се обогатяване, а съдът безкритично е възприел показанията на св.П. и св.Проданова.

Застрахователят претендира отмяна на решението в осъдителната му част като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция изцяло, в т.ч. претенциите за присъждане на законна лихва, ведно с всички законни последици от това.

Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В жалбата си застрахователят е направил доказателствени искания за: снабдяването му със съдебни удостоверения за пред ГРАО -Община ***** за установяване семейния статус на ищцата и родени деца; препис от договора за дарение от 30.01.2022г.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК ответната страна А. М. П., чрез адв.Е., е депозирала писмен отговор, инкорпориран в насрещната въззивна жалба. Намира жалбата на застрахователното дружество за неоснователна и необоснована. Оспорва като несъстоятелни оплакванията по отношение на свидетелските показания от наказателното производство и обстоятелствата, които били установени чрез тях. Възразява, че жалбоподателят не е направил пълен и всеобхватен анализ на всички доказателства по делото в тяхната взаимовръзка. Налице са достатъчно непротиворечиви доказателства (свидетелски показания на трима свидетели, в т.ч. свидетел на ответната страна - Й. и писмени доказателства, вкл. за създаване на сдружение в памет на починалия Д.Г.), поради което не е налице необоснованост на обжалваната от застрахователя част от първоинстанционното решение. Не възразява по допускане на доказателствените искания, като изразява готовност, 2 в случай, че съдът уважи искането да предостави сочения договор за дарение от 30.01.2022г. без заличени данни. Моли въззивната жалба на ЗК ЛЕВ ИНС АД да бъде оставена без уважение.

В срока за отговор А. М. П. е депозирала насрещна въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част за разликата над присъдените 35 790,43 евро /равняващи се на 70 000 лв./ до размера от 51 129,19 евро /равняващи се на 100 000 лв./.

Въззивницата излага оплаквания единствено за неправилното приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, с подробно изложени съображения за доказаност на дълбока емоционална връзка с починалия и тежестта на претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на неочакваната загуба, позовавайки се основно на свидетелските показания по делото. Моли съда да отмени решението в съответната част като постанови друго, с което да присъди на А. П. допълнителна обезвреда за неимуществени вреди до претендирания с въззивната жалба размер от 51 129,19 евро /равняващи се на 100 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2022г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК ответната страна „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС Армеец“ АД не е депозирала писмен отговор по насрещната въззивна жалба.

Решението, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 51 129,19 евро /равняващи се на 100 000 лв./, до пълния претендиран размер от 102 258,38 евро /равняващи се на 200 000 лв./,, като необжалвано е влязло в законна сила.

Жалбите са подадени в законоустановените срокове, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес в обжалваните части. Същите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирана от първоинстанционния съд. Ето защото ВАпС приема същите за процесуално допустими.

По отправените от въззивника ЗК ЛЕВ ИНС АД доказателствени искания:

На първо място се иска издаване на съдебно удостоверение, по силата на което ответникът да се снабди от отдел „Гражданска регистрация“ към Община *****, с удостоверение за семейни връзки на ищцата с цел установяване обстоятелството дали лицето А. М. П. има сключен брак и/или родени деца. Обосновава искането с необходимост да се установи дали след даване ход по същество на първоинстанционното производство са настъпили промени в обстоятелствата и дали ищцата е създала семейство, респ. продължила живота си.

На второ място въззивникът моли съда да уважи искането, сторено пред първата инстанция, за задължаване на ищцата да представи препис от Договора за дарение от 30.01.2022г., без заличени данни, доколкото размерът на дарената парична сума е от значение за установяване на действителните отношения на страните и може да докаже или 3 предположи основанието за предоставянето на „дарената сума“.

Сторените с въззивната доказателствени искания са били отправени и с писмения отговор на исковата молба в т.2 и т. 3.

Доколкото искането по чл.266 ГПК за снабдяване със съдебно удостоверение е във връзка с установяване безспорността на твърдените от всяка една от страните тези – за наличие, респ. липса на изключителност в емоционалната връзка на ищцата и починалия, настоящият състав приема, че като относимо към приложението на императивна правна норма във връзка с останалия спорен по делото въпрос искането по доказателствата следва да бъде уважено, на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК, като издаването на СУ бъде поставено под условие от внасяне на съответната дължима за това държавна такса от Застрахователна компания ЛЕВ ИНС АД.

В останалата част на доказателственото искане, съобразявайки, че в материалите по делото е приобщен вече препис от договора за дарение, настоящият състав намира, че доколкото заличената част съдържа единствено информация за трансформацията в имуществената сфера на ищцата посредством осъщественото дарение, която няма отношение към въпроса за отговорността на застрахователя по сключената процесна задължителна застраховка на автомобилистите и приложението на чл. 432 КЗ, същевременно разкриването размера на имущественото (парично) обретение не би внесло промени в правоотношението на застрахователя със застрахования и не би повлияло на извода за ангажиране или неангажиране отговорността на застрахователното дружество по процесния застрахователен договор (доколкото не съществува възможност да бъде заместен от близки на починалия за обезвредата в случай на дължимост на такава), искането като неотносимо за спора следва да се остави без уважение.

Предвид така очертания от въззивните жалби спор, въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане

Въззивна жалба от „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788 и Насрещна въззивна жалба от А. М. П., ЕГН **********, срещу решение №5/06.01.2026г., постановено по ТД №334/2025г. по описа на Варненския окръжен съд.

НАСРОЧВА производството по ВТД № 164/2026г. по описа на ВАпС, ТО, в открито съдебно заседание на 19.05.2026г. от 14.00 часа.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД съдебно 4 удостоверение, което да послужи пред отдел „Гражданска регистрация“ към Община ***** за снабдяване с Удостоверение за семейни връзки на ищцата А. М. П., ЕГН **********, като УКАЗВА на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД да заплати дължимата държавна такса от 5 лева /2.56 евро/ по сметка на Варненския апелативен съд в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, че следва да представи посоченото доказателство, от което ще се ползва, за което е снабдена със съдебното удостоверение, найкъсно в насроченото открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД за задължаване на ищцата да представи препис от Договора за дарение от 30.01.2022г., без заличени данни, като неотносимо и ненужно.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.