Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14392 от 17.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51591/2025
Вид
Решение № 14392
Подписан
17.07.2026
Състав
Мария Стоянова Танева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14392 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110151591 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от К. Н. ******* с адрес: ******, срещу „К. Г. К. ****, със седалище и адрес на управление: *******.

Ищецът твърди, че през февруари 2025 г. ответникът му възложил извършването на комплексна услуга, изразяваща се в разтоварване на стока, претоварването й в контейнери, морски транспорт на същата стока от П-Г до Л-К и автомобилния й превоз до Л - К. На 14.02.2025 г. му изпратил ориентировъчна цена на услугата на базата на 40 футов контейнер, а на 18.02.2025 г. му изпратил окончателна оферта за цената на услугата, а именно 3375 евро на брой за 40 футов контейнер и 2570 евро на брой за 20 футов контейнер, която оферта е била приета без възражение от ответника.

Впоследствие по молба на ответника е направена редукция на цената със 100 евро за 40 футов контейнер, като на 19.02.2025 г. го уведомил, че цената ще бъде 3275 евро на брой за 40 футов контейнер. Твърди, че изпълнил възложеното, като претоварването на стоките приключило вечерта на 21.02.2025г., в присъствието на представител на клиента на ответника, като са били натоварени следните контейнери: ***** / 20 футов контейнер. На 24.02.2025 г. ответникът бил уведомен за разтоварването на стоката, а на 27.02.2025 г. стоката пристигнала с кораб в Л-К, за което на 28.02.2025г. ответникът е бил уведомен. Твърди, че стоката е била приета от крайния получател без рекламации. От страна на подизпълнителя е била издадена фактура, заплатена от ищеца, който от своя страна издал фактура № ***** г. на ответника за извършената услуга за сума в размер на 10 944,00 евро (21 404, 60 лв.) с включен ДДС, която му била изпратена и по имейл, и чрез куриер с обратна разписка. Посочва, че падежът за заплащане на задължението е бил 30.03.2025 г., но ответникът отказал да извърши плащане.

С оглед гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати сумата в 1 размер на 21 404, 60 лева, представляваща възнаграждение за извършването на комплексна услуга, изразяваща се в разтоварване на стока, претоварването й в контейнери, морски транспорт на същата стока от П-Г до Л-К и автомобилния й превоз до Л - К, за която сума е издадена фактура № ***** г., ведно със законна лихва за периода от 11.11.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 932,29 евро (1823,40 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2025 г. до 10.11.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва между страните да са съществували облигационни отношения, съответно да е възлагал на ответника твърдените услуги. Твърди, че приложената към исковата молба имейл кореспонденция не е от лице, което е имало представителна власт да го представлява. Твърди, че фактурата, по която ищецът претендира изпълнение е издадена едностранно от него и без правно основание, като не е подписвана, приемана и осчетоводявана от страна на ответника. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В изпълнение на указанията на съда, ищеца е пояснил исковата молба, с молба вх.№ ****г. Излага, че на 28.02.2025 г. на адреса на получателя У. Л., а именно: *****, К.Н., чрез своя подизпълнител "К.Н. - А.Е.“- Гърция, е доставил превозваната стока на получателя за разтоварване, където получателят е извършил дейности по разтоварване на стоката. К.Н., чрез своя подизпълнител "К.Н. - А.Е.“- Гърция не е извършил разтоварване на стоката. На 21.02.2025 г. в П-Г К.Н., чрез своя подизпълнител "К.Н. - А.Е.“Гърция, е извършил претоварване на стоката от пристигналите камиони в контейнери, които контейнери са натоварени на кораба. На 27.02.2025 г. в Л-К К.Н., чрез своя подизпълнител "К.Н. - А.Е.“- Гърция, е извършил претоварване на контейнерите със стоката от кораба на контейнеровози. Морският превоз е извършен от К.Н., чрез неговия подизпълнител "К.Н. - А.Е.“- Гърция, в периода 25.02.2025 г. до 27.02.2025 г. от пристанище П-Г до пристанище Л-К.

Автомобилният превоз /чрез контейнеровози/ е извършен от К.Н., чрез неговия подизпълнител "К.Н. - А.Е.“- Гърция на 28.02.2025 г. от Л-К до А-К.

Стоките предмет на разтоварване/претоварване/превоз са - аксесоари и мебелировка, домакинско оборудване.

Всички дейности по претоварване/превоз са извършени чрез друго лице, съконтрахент и подизпълнител на ищеца в Гърция -"К.Н. - А.Е.“, на когото ищецът е заплатил комплексната услуга. К.Н., чрез своя подизпълнител "К.Н. - А.Е.“, Гърция, не е извършил разтоварване на стоката. Разтоварването е извършеното от получателя, тъй като ангажиментът на К.Н., чрез неговия подизпълнител "К.Н.

- А.Е.“, е само да достави на получателя превозваната стока.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена имейл кореспонденция между представители 2 на ищцовото дружество, по-специално св. Т . Б., и служители на дружество, чиито имейл домейн е „kbm”, а именно Б. Д. и Д. Б. Същата е проведена в процесния период и е водена с цел организация, отправяне на запитвания, контрол, следене и докладване на обстоятелства относно изпълнението на процесния договор.

Представени са коносаменти и товарителници, които удостоверяват, че на 28.02.2025 г. на адреса на получателя У. Л., а именно: ****, чрез своя подизпълнител „К. Н. - Г., ищецът е доставил превозваната стока на получателя за разтоварване, където получателят е извършил дейности по разтоварване на стоката.

Представена е фактура от подизпълнителя на ищцовото дружество „К.

Н. – А.Е.“, издадена на ищцовото дружество, за извършване на част от пренатоварването по процесния договор.

По делото е приложено извлечение от разплащателна сметка на ищцовото дружество, от която е видно, че в процесния период плащания от страна на ответното дружество не са постъпили.

По делото е приложена фактура № ***** г., издадена от ищцовото на ответното дружество, по изпълнение на процесния договор за сумата от 21 404, 60 лв. и обратна разписка, с която същата е била изпратена.

По делото са представени Заявка-договор за транспорт № *** г. и Заявка-договор за транспорт № **** г., които са подписани за възложителя от Б. Д.. До името и парафа й фигурира печат с логото на ответното дружество.

По делото са изслушани показания на св. Б., който заема длъжност спедитор в ищцовото дружество от 2017 г. За процесния случай разказва, че клиент на ищеца го е свързал с ответното дружество. Възложената услуга е била по разтоварване на стоката, пренатоварването й в контейнери и превоза й до Гърция. Свидетелят твърди, че е комуникирал с Б. Д. и Д. Б. като представители на контрахента си. Твърди, че е извършил проверка в Търговския регистър относно данъчния номер на ответника, съгласно данните от имейл сигнатурата на представителите му. Според показанията му ответното дружество е имало претенции по отношение на размера на фактурираната сума, а не на кого е издадена фактурата. В неговата търговска практика не било необичайно да се префактурира друго лице след това.

Заключва, че ищцовото дружество е изпълнило точно и навременно така поетото си задължение. Твърди, че се е обадил на лицето Д. Б.да го уведоми, че взема ЕИК-то на контрахента си от сигнатурата на имейла му с оглед извършване на необходимите справки за финансовото му състояние и преценка за изготвяне на оферта за кредитни условия. Не е възниквал въпрос по време на комуникацията дали дружеството е К Г К.

По делото е изслушано заключение на вещото лице по съдебносчетоводна експертиза, която съдът намира за обективно изготвена и взема предвид при формиране на своите изводи. Съгласно заключението процесната сума е осчетоводена в счетоводството на ищеца, подадена е в справките към НАП за ползване на данъчен кредит. Същата не е осчетоводена в 3 счетоводството на ответника и не е включена в дневниците за покупки за процесния период. След анализ счетоводството на ищеца се е установило, че процесната сума не е получена от него. Счетоводството на ищцовото дружество е било водено редовно.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 372, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на възникнали облигационни отношения между страните по комплексна транспортна услуга, по която ответникът му е възложил извършването на транспортни услуги по описаните направления срещу заплащането на възнаграждение от товародателя - ответник в производството, надлежно и точно в количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на изпълнителя да предостави уговорените услуги по превоз; приемане на извършените услуги по превоз от възложителя без възражения; настъпване на изискуемостта на вземането на ищеца за уговорения размер на възнаграждение.

По иска за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от 31.03.2025 г. до 10.11.2025 г. ищецът следва да докаже наличието на главно задължение и настъпилата му изискуемост. Ответникът следва да докаже, че същото е погасено или не е падежирало.

Договорът за превоз е неформален и консенсуален, като сключването му не е обусловено от съставянето на товарителница или друг формален документ. Товарителницата има доказателствено, но не конститутивно действие. Съществуването на договора може да се установява с всички допустими доказателствени средства, включително с електронна кореспонденция, когато от нея се установяват достигнала до адресата оферта, приемане и съгласие по съществените параметри на превоза — товар, маршрут/адреси на товарене и разтоварване, срок, навло и страна, която поема задължението за превоз. Този извод съответства на чл. 293, ал. 1 и ал. 4 ТЗ, чл. 9 ЗЗД и практиката на ВКС по т. д. № *** г. и т. д. № *** г.

(Решение № *** г. на ВКС и Решение № **** г. на ВКС).

Доколкото ответникът твърди, че правоотношението е било между ищцовото дружество и „К Г Л ООД и че същите имат един и същ управител, като ищецът по небрежност е издал фактура на ответното дружество, спорен е въпросът дали ищцовото дружество е положило дължимата грижа при договарянето, респективно издаването на фактура, по надлежно установяване на своя контрахент.

ВКС приема, че грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ е обективен модел: не се изхожда от субективните качества на конкретния търговец, а от това какво би направил „добрият, почтеният и опитен търговец“ от същия бранш, при същите условия; включват се старание, внимание, знания, умения и професионализъм, като изискванията са по-високи от тези към добрия стопанин. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези 4 към добрия стопанин по ЗЗД, именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие, той работи срещу печалба и на свой риск. Той носи отговорността при по-строги условия отколкото нетърговеца – така Решение № *** г. на ВКС по гр. д. № ***, IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б..

Според Решение № ***** г. на Апелативен съд - София по дело № **** г., 9-ти търговски, докладчик С. С., търговецът е положил дължимата грижа, когато поне е извършил справка по партидата в Търговския регистър на своя контрахент. В Решение № **** г. на Апелативен съд - Варна по дело № ***** г., III състав, докладчик **** самостоятелни дружества, представлявани от едно и също лице, тъй като е имал отношения и с двете. Съдът е направил извод, според който когато страна знае или е длъжна да знае, че съществуват две различни дружества, макар и свързани чрез общ представител, сходно име или предходни отношения, тя трябва да индивидуализира контрагента чрез обективни данни — най-малкото фирма, ЕИК, седалище, представител и партида.