Решение № 7690 от 26.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7690 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110138792 по описа за 2023 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявен осъдителен иск от „ЗД Лев Инс“ АД срещу М. В. Б. в качеството на наследник на В. В. П. с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата 1822.65 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1802.65 лева и ликвидационни разноски в размер на 20.00 лева по щета № 0000-5111-19-5-03835, образувана за вреди на лек автомобил марка „Пежо 207“, рег.№ СВ 3764 АА, причинени при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., в гр. София, на ул. „Данаил Краичев“ с посока на движение от ул. „Иван Пейчев“ към ул. „Трифон Кунев“, на кръстовището с ул. „Йордан Стубел“, причинено виновно от наследодателя на ответника - В. В. П., като водач на лек автомобил марка „Хюндай Соната“, рег.№ С 1275 НМ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2023 г., до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 11.08.2016 г., в гр. София, на ул. „Данаил Краичев“ с посока на движение от ул. „Иван Пейчев“ към ул. „Трифон Кунев“, на кръстовището с ул. „Йордан Стубел“ е реализирано ПТП между лек автомобил „Хюндай Соната“, рег.№ С 1275 НМ, управляван от наследодателя на ответника - В. В. П., и лек автомобил „Пежо 207“, рег.№ СВ 3764 АА, с водач Рая Валериева, при което водачът на л.а. „Хюндай Соната“, рег.№ С 1275 НМ при движението си по ул. „Данаил Краичев“ с посока на движение от ул. „Иван Пейчев“ към ул. „Трифон Кунев“, на кръстовището с ул. „Йордан Стубел“ не се съобразил с пътните знаци „П-3“ и „Б-1“, като не пропуснал движещия се л.а. „Пежо 207“, рег.№ СВ 3764 АА и реализирал ПТП, което в резултат на удара отскача и блъска паркирал от ляво друг автомобил, на който са нанесени материални щети. Поддържа, че в резултат на събитието л.а. „Пежо 207“, рег.№ СВ 3764 АА, е претърпял имуществени вреди, заплатени от 1 застрахователя по застраховка „Каско на МПС и Злополука“ – „ЗАД Армеец“ АД по застрахователна полица № 0306Х0165627, валидна към датата на ПТП. Заявява, че за увреждащото МПС е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца, поради което „ЗАД Армеец“ АД предявил претенцията си към него, по повод на което при ищеца била образувана при ищеца щета № 0000-5111-19-503835. След направена оценка ищецът изплатил на „ЗАД Армеец“ АД сума в размер на 1802.65 лева, от които 1787.65 лева обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски, начислени от „ЗАД Армеец“ АД. Сочи, че с плащането за него е възникнало вземане от ответника. Твърди, че съгласно съставения на място протокол за ПТП водачът на л.а.

„Хюндай Соната“, рег.№ С 1275 НМ, управлявал МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. С оглед на изложените факти, предявява иск по чл. 500, ал.1, т.1, пр.1 КЗ за сумата от 1802.65 лева платено обезщетение и 20.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.

Претендира разноски.

Ответникът М. В. Б., чрез адв. Б., оспорва претенцията по основание и размер. Заявява, че ответницата М. Б. е направила отказ от наследството на В. В. П., вписан в особената книга на СРС под №2272/08.12.2021г. по гр.д. № 69610/2021г., поради което не дължи плащане. Евентуално, в случай, че не се приеме за основателно това възражение, се релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Обосновава, че ищецът има 5годишен давностен срок да търси платеното по реда на регресния иск, който започва да тече от момента на плащането на обезщетението на засегнатото лице – 21.10.2016г., и който е изтекъл, тъй като към датата на завеждане на исковата молба са измИ.ли 7 години. Заявява се, че давностният срок тече от 21.10.2016г., когато е платено обезщетението на засегнатото лице, а не от възстановяване на сумите от ищеца на застрахователя по „Каско“, тъй като обратното би увеличило давностния срок. Твърди се, че от представените доказателства не се извеждат твърдените обстоятелства, които да обосновават приложение на фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ, включително че в протокола за ПТП не е посочена стойността на концентрацията на алкохол при проверката с дрегер. При тези доводи се моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Не се възразява по приемането на представените с исковата молба доказателства, не се оспорва плащането на обезщетението, поради което се възразява по допускане на доказателството по т. 3 от исковата молба, представят се доказателства с отговора. Не се заявяват доказателствени искания.

Направеният отказ от наследство е оспорен от ищеца с довод, че ответника е приел наследството с конклудентни действия преди да се откаже от него, по която причИ. доклада по делото е допълнен, като е указано на ищеца, че в негова тежест е да установи, обстоятелствата, от които произтича релевираното във връзка с подадения отговор възражение, а именно, че ответницата е приела с конклудентни действия наследството, оставено от В. В. П., преди вписване на отказа от наследство.

2

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ урежда правото на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ да получи платеното застрахователно обезщетение от лицето, което е управлявало увреждащото в произтеклото ПТП моторното превозно средство след употреба на алкохол и при концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. За да възникне това регресно право, ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване на релевантните по делото обстоятелства, като установи следните факти: наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на увреждащото МПС; настъпило в срока на действие на договора пътно-транспортно произшествие; вИ. на ответника; причинно-следстввена връзка и плащане на застрахователното обезщетение. Не на последно място и наличие на обстоятелство, което дава основание на ищеца да претендира изплатеното застрахователно обезщетение от деликвента, в случая – управление на автомобила с концентрация на алкохола в кръвта над 0, 5 промила.

Страните не спорят и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, че лек автомобил с рег.№ СВ 3764 АА, марка „Пежо“, модел „207“, има застраховка "Каско на МПС" при ЗАД „Армеец“ АД по застрахователна полица № 0306Х0165627, валидна към датата на настъпилото пътно-транспортно произшествие, по която му е заплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, случило се на 11.08.2016 г., в гр. София. Обстоятелството се доказва и от приетата като доказателство комбинирана застрахователна полица №0306Х0165627 и от платежно нареждане /л.22-23/, от което е видно, че ЗАД „Армеец“ АД е заплатил на сервиза, извършил ремонта на л.а. марка „Пежо“, модел „207“, сумата от 1787.65 лева.

Отделено е за безспорно между страните, че по предявена от „ЗАД Армеец“ АД претенция по щета № 0000-5111-19-5-03835 ищецът изплатил на „ЗАД Армеец“ АД сума в размер на 1802.65 лева, от които 1787.65 лева обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски, начислени от „ЗАД Армеец“ АД. Обстоятелството се доказва от приложените документи по преписката по щета.

Отделено е за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, че начислените от ищеца ликвидационни разноски възлизат в размер на 20.00 лева.

Страните не спорят и се доказва по делото от полица л.8, че л.а. „Хюндай Соната“, рег.

№ С 1275 НМ, към датата на ПТП е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца.

Механизмът на произшествието следва да се докаже от ищеца. Видно от протокол за ПТП № 1668740 от 11.08.2016г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, на посочената дата в 15:40 часа е настъпило ПТП между МПС 1 – „Хюндай Соната“ с рег. № С 1275 НМ с водач В. В. П., и МПС 2 - л.а. „Пежо 207“ с рег. № СВ 3764 АА с водач Рая Валериева панова. В графа обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, 3 други материални щети е посочено, че МПС 1 се движи по ул. „Д.Крайчев“ с посока на движението от ул. „Ив. Пейчев“ към ул. „Тр.Кунев“ и на кръстовището с ул. „Йордан Стубел“ при наличие на пътен знак „Б-1“ не пропуска и реализира ПТП с МПС 2, след което МПС 2отскача и се блъска в намиращия се от ляво МПС 3. Протоколът е съставен след посещение на местопроизшествието от съставителя, който е отразил в схема механизма на ПТП. Установил е също, че деликвентът В. В. П. е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта, което обстоятелство е отразил в протокола, без обаче да посочва нивото на концентрация на алкохол. Нивото на концентрация на алкохол се установява от протокола от проведената проба с дреген № ARDM0208 и концентрацията на алкохол възлиза на 0.96 промила.

Датата, мястото и механизма на произшествието се установяват от приетите по делото доказателства – административно-наказателната преписка, макар да не са внесени разноските за допуснатата съдебно-автотехническа експертиза. Част от тази преписка е протокол за ПТП, съставен от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, който в тази си част, не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти, които съставителят не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване в процеса /в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/. Доказателства, които да оборват описания в протокола механизъм обаче не се събраха, поради което протоколът се цени като доказателство за това обстоятелство.

Отново от протокола за ПТП, както и от приложения протокол от проба с дрегер се установява и ответникът не спори, че водача на л.а. „Хюндай Соната“ с рег. № С 1275 НМ В.

В. П. е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – 0.5 промила. Обстоятелството се установява и от резултатите от дадената кръвна проба.

Спорен по делото е въпросът отговаря ли ответникът за вредите, понесени от застрахователя и дължими от делинквента, а след неговата смърт от наследниците му с оглед вписания отказ от наследство.

По правило и по арг. от чл. 45 ЗЗД, всеки отговаря за вредите, които виновно е причинил другиму. В случая, деликвентът В. В. П. е почИ.л на 20.09.2021г. В хипотеза като тази, задължението на наследодателя да обезпечи вредите, които виновно е причинил другиму, премИ.ва върху неговите наследници по арг. от чл. 60, ал. 1 ЗН. Според този текст наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследник по закон на почИ.лия В. В. П. е сестра му М. В. Б.. Въпреки че ответника М. В. Б. е наследник по закон на почИ.лия деликвент, то, за да отговаря, е нужно да е приела наследството му. Видно от представеното съдебно удостоверение изх. №24557/07.12.2021г., издадено по гр.д. № 69610/2021г. по описа на СРС, в особената книга на съда под № 2272/8.12.2021г. е вписан отказ на М. В. Б. от наследството, оставено от В. В. П.. Направеният отказ е произвел своето действие, а възраженията на ищеца по оспорването му са неоснователни. За да бъде ангажирана 4 отговорността на ответника и последният да бъде задължен да изпълни, то ищецът следва при условия на пълно и главно доказване да докаже, че направеният от страна на ответника отказ от наследство е недействителен, респ. че ответникът е приел с конклудентни действия наследството преди релевирания отказ. Наследството може да бъде прието изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или чрез конклудентни действия (мълчаливо). От ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод за приемане на наследството чрез конклудентни действия преди или след направения отказ от него. Видно е, че деликвентът към датата на смъртта си е разполагал с моторно превозно средство, разпореждания с което не са извършвани след 20.09.2021г. Деликвентът е разполагал и с открити на свое име банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД, след проследяване на движението по две от които - тези открити в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Алианц Банк България“ АД, не се установяват действия на разпореждане/теглене на суми, прехвърляне на суми по друга сметка, закриване на сметка и други действия в периода 20.09.2021г.-12.02.2024г. По отношение на исканата такава информация от „Централна кооперативна банка“ АД е постъпил отказ от предоставянето , по която причИ. и на основание чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ, съдебният състав е постановил разкриване на банкова тайна, за което е уведомил ищеца, но действия от негова страна за снабдяване с необходимата информация по повод на оспорването му и издаденото му съдебно удостоверение не са предприети. Същевременно, в последното по делото съдебно заседание ищецът не е заявил доказателствени искания. След анализ на тези доказателства, този съдебен състав достигна до извод, че остана недоказано възражението на ищеца, че ответникът е извършвал действия на разпореждане след смъртта на наследодателя си, които да са довели до мълчаливо приемане на наследството. Напротив, събраните по делото доказателства сочат, че ответникът е извършил изричен отказ от това наследство, който отказ съгласно чл. 49 ЗН е вписан в особената книга на компетентния районен съд и е произвел своето действие. Поради процесуалното си бездействие и указана доказателствена тежест, ищецът следва да понесе последиците от това си поведение.